Поредната гореща вълна в Европа отново постави няколко неудобни въпроса: доколко сегашните жеги са част от климатична промяна, какъв е реалният ефект от европейската декарбонизация върху световния климат и плаща ли ЕС прекалено висока икономическа цена за политики, чието глобално отражение остава ограничено?
Изказването на Фарле, което отново стана актуално
На този фон в социалните мрежи отново започна да се разпространява изказване на германския депутат Роберт Фарле от 2023 г. Видеото беше припомнено и от Телеграм канала „М-демократизиране на информацията“, а основният въпрос в него звучи все по-актуално: какъв е реалният ефект от европейските зелени политики върху световния климат, ако цената за тях се плаща основно от европейската индустрия и икономика?
Изказването на Фарле е направено на 27 април 2023 г. в Бундестага, по време на обсъждане на правителствения оценъчен доклад за германския Закон за съхранение на въглероден диоксид. Според информацията на Бундестага, докладът разглежда възможностите за CCS и CCU технологии – улавяне, съхранение и използване на CO2 – като част от пътя към климатична неутралност на Германия до 2045 г.
В тази рамка Фарле атакува не само конкретния подход към съхранението на CO2, а цялата логика на германската климатична политика. Той заявява, че въздухът съдържа около 78% азот, 21% кислород, около 1% благородни и следови газове, а делът на CO2 е приблизително 0,04%. След това депутатът стига до извода, че германският принос към световния CO2 в атмосферата е толкова малък, че не може да оправдае икономическата цена на зелената трансформация.
„И с това под една хилядна от процента, което Германия може да повлияе при нулеви емисии на CO2, искате да спасите климата?“, пита Фарле от трибуната.
Част от неговата сметка е спорна, защото смесва дял на CO2 в атмосферата с годишни потоци в природния въглероден цикъл. Природата действително отделя огромни количества CO2, но и поглъща огромни количества чрез океани, почви и растителност. Именно това обяснява и NOAA Climate.gov: природните източници на CO2 са балансирани от природни механизми, докато човешките емисии добавят допълнителен нетен натиск върху системата.
Но политическият въпрос, който Фарле поставя, остава напълно реален: какъв е глобалният ефект от европейската климатична политика, ако ЕС вече е малка част от световните емисии?
Колко голям е реалният дял на Европа
По данни на Европейската агенция по околна среда, емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с 40% спрямо 1990 г. към 2024 г. Още през 2023 г. нетните вътрешни емисии на съюза са били с 37% по-ниски спрямо 1990 г., докато БВП е нараснал със 70%. Това е аргументът на Брюксел, че Европа може да съчетае икономически растеж и декарбонизация.
ЕС намалява емисиите, но светът върви в друга посока
На световна база обаче картината е различна. Според Международната агенция по енергията, глобалните енергийни емисии на CO2 през 2024 г. са достигнали нов рекорд – 37,8 млрд. тона. Тоест ЕС намалява, но светът като цяло продължава да увеличава емисиите си.
Според базата данни EDGAR делът на ЕС-27 в глобалните емисии на парникови газове през 2023 г. е около 6,1%. Това означава, че дори пълното зануляване на европейските емисии не би могло само по себе си да промени климатичната траектория на света, ако големите индустриални и развиващи се икономики продължат в обратна посока.
Именно тук се намира най-силната критика към Зелената сделка. Не в твърдението, че емисиите нямат значение, а в съмнението дали ЕС не плаща прекалено висока цена за прекалено ограничен глобален ефект.
Индустрията плаща цената на зелената трансформация
Тази цена вече се вижда в индустрията. Докладът на Марио Драги за конкурентоспособността на Европа, публикуван от Европейската комисия, посочва, че ЕС е изправен пред натиск от високи енергийни разходи, слаба производителност, демографски проблеми и засилена конкуренция от САЩ и Китай. Зелената и дигиталната трансформация изискват огромни инвестиции, но същевременно увеличават разходите за бизнеса.
Данните на Eurostat показват, че стойността на продадената индустриална продукция в ЕС по постоянни цени е намаляла за втора поредна година през 2024 г. Спадове има при електрическото оборудване, автомобилите и транспортното оборудване, машините, металите и металните изделия. Причините не са само климатичните политики – важни са и енергийната криза, войната в Украйна, загубата на евтина енергия, слабата вътрешна конюнктура и конкуренцията от Азия и САЩ. Но зелените регулации, цената на въглеродните емисии и скъпата енергия несъмнено са част от уравнението.
Жегите: естествен цикъл или климатичен сигнал
На този фон сегашните жеги в Европа се използват като аргумент за ускоряване на климатичните политики. И тук трябва да се направи важно разграничение.
Конкретните горещи вълни възникват заради метеорологични процеси – антициклони, пренос на горещ въздух от Северна Африка, сухи почви, липса на облачност и градски топлинни острови. Това са естествени механизми, които винаги са съществували.
Вижте още – Европа „се бори“ с климатичните промени, но забрави да се подготви за жегите
Но според World Weather Attribution същите атмосферни модели днес произвеждат по-високи температури, защото климатичната база вече е по-топла. Организацията твърди, че юнската гореща вълна в Европа през 2026 г. е била значително усилена от затоплянето, като подобен модел на въздушна циркулация би дал по-ниски температури преди десетилетия.
Подобна е и оценката на WMO и Copernicus, според които Европа е най-бързо затоплящият се континент, а горещите вълни, сушите и рекордните морски температури вече имат сериозни последици за обществата и екосистемите.
Следователно най-точният извод е двоен. Да, сегашните жеги са част от реални метеорологични процеси, а не доказателство, че всяко горещо лято е нещо безпрецедентно само по себе си. Но тези процеси вече се развиват върху по-топъл климатичен фон, което прави екстремните температури по-вероятни и по-тежки.
Може ли Европа да спаси климата сама
Политическият въпрос обаче остава: ако Европа вече е свила сериозно емисиите си, ако делът ѝ в глобалната картина е ограничен, а световните емисии продължават да растат, разумно ли е ЕС да жертва собствената си индустриална база в името на политики, които имат ограничен пряк ефект върху глобалната температура?
Именно това беше същината на предупреждението на Фарле в Бундестага. Неговата формула може да бъде оспорвана научно, но политическият му въпрос става все по-труден за заобикаляне: може ли Европа да спаси климата сама, докато рискува да загуби икономиката си?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
