Европа може да бъде принудена да финансира бъдещата армия на Украйна, ако Киев премине от масова мобилизация към договорна служба. Това заяви президентът Володимир Зеленски, като призна, че страната няма достатъчно средства сама да осигури подобна реформа на въоръжените сили. Според публикация на украинското издание „Страна“, думите му потвърждават нарастващите дискусии в Киев за промяна на системата за набиране на войници на фона на общественото недоволство от принудителната мобилизация.
Зеленски: Европа може да помогне с финансирането
По данни на „Страна“, украинският президент открито е заявил, че евентуалният преход към договорна армия ще изисква значително финансиране, което Киев трудно може да осигури сам.
изображението е илюстративно
„Когато говорим за хората, тук европейците могат да помогнат, ако преведем нашата армия – или когато я преведем – от мобилизация към договорна служба. Същото, което прави Путин. Той плаща на всеки човек пари за договор. Ние също искаме, но нямаме достатъчно средства. Ето къде европейците могат да помогнат. Тази програма засега европейците не финансират“, заяви Зеленски.
Както отбелязва „Страна“, това означава, че украинското ръководство разчита на допълнителна западна финансова помощ, за да реализира подобна реформа. Става дума за средства, които трябва да бъдат отделни от вече обсъжданите финансови пакети, включително планирания заем на ЕС за Украйна на стойност 90 млрд. евро.
В същото време именно този заем остава под въпрос, тъй като Унгария продължава да блокира решението.
Вижте още – След Меркосур: Брюксел отново търси как да заобиколи вето
Киев обсъжда преход към професионална армия
Според информация, цитирана от „Страна“, в украинските военни и правителствени среди се обсъжда нов модел за формиране на въоръжените сили. Той включва две основни направления.
Първото е значително увеличаване на заплащането за военните, с цел армията да привлича доброволци чрез финансов стимул.
Сред обсъжданите мерки са:
– увеличение на заплатите за военнослужещите в тила до 50 000 гривни, което е приблизително два пъти повече от средната заплата в икономиката и около 2,5 пъти над сегашните нива;
– повишаване на бойните доплащания от 100 000 на 150 000 гривни;
– въвеждане на значителни еднократни бонуси при подписване на договор, подобно на практиката в Русия.
Според „Страна“ една от причините за обсъждането на подобни мерки е ниското възнаграждение на военнослужещите извън фронтовата линия. През 2023 г. заплатите им бяха намалени приблизително наполовина, което според публикацията е довело до случаи на самоволно напускане на армията, тъй като някои военнослужещи могат да печелят повече в цивилния сектор.
Мобилизацията среща все по-голяма съпротива
изображението е илюстративно
Както пише „Страна“, промяната на подхода към армията се обсъжда и заради нарастващото обществено напрежение около принудителната мобилизация.
Изданието отбелязва, че според официални данни около 2 милиона украинци се укриват от мобилизация, а стотици хиляди мобилизирани военнослужещи са напуснали частите си без разрешение.
В този контекст в Киев все по-често се обсъжда преминаване към система с договорна служба и ограничени срокове на служба. Основният аргумент е, че сегашната практика – фактически безсрочна служба по време на война – е една от причините много хора да се опитват да избегнат мобилизацията.
Дебат в армията за сроковете на служба
Въпросът за сроковете на договорите обаче остава спорен. Както отбелязва „Страна“, част от украинското военно ръководство се опасява, че въвеждането на ясни крайни срокове може да доведе до масово напускане на армията след изтичането им.
По-рано бяха обсъждани различни компромисни варианти. Бившият министър на отбраната Денис Шмигал например предложи система, при която военнослужещите могат да подписват двугодишни договори, след които получават едногодишна отсрочка от нова мобилизация.
Според „Страна“ подобен модел на практика представлява по-скоро временна пауза в службата, отколкото реален ограничен срок на военна служба.
Друг вариант, който се обсъжда, е въвеждане на максимален срок от 2–3 години за новобранците. Но и този подход поражда спорове, тъй като остава неизвестно колко дълго ще продължи войната.
В изданието се отбелязва, че Зеленски изрично е посочил Русия като пример за система, при която армията привлича новобранци чрез финансови стимули.
По данни на „Страна“ през последните месеци Русия активно развива нови подразделения за безпилотни системи, където се набират доброволци по договор. В някои региони се привличат както мъже, така и жени.
Според публична информация, цитирана от изданието, операторите на дронове получават около 210 000 рубли месечно, допълнителни бонуси до 500 000 рубли за изпълнение на задачи и еднократна премия от около 3 милиона рубли при подписване на договора.
Тези подразделения се смятат за ключов елемент в съвременните бойни действия, тъй като операторите на безпилотни системи играят все по-голяма роля на фронта.
Паралелно с дискусиите за стимулиране на доброволната служба, в Украйна се води и обратен дебат – дали мобилизацията не трябва да бъде още по-строга.
Според „Страна“ силен обществен отзвук е предизвикало изявление на командира на батальон „Братство“ Алексей Середюк, който е заявил, че в критичен момент мобилизацията може да се извършва директно от бойни подразделения.
Същевременно редовно се обсъжда и идеята за понижаване на възрастта за мобилизация.
В крайна сметка, както обобщава „Страна“, ключовият въпрос е финансов. Преходът към договорна армия би изисквал значителни допълнителни средства, които Украйна трудно може да осигури сама.
Затова, по думите на Зеленски, бъдещето на подобна реформа зависи до голяма степен от това дали европейските партньори ще се съгласят да финансират новата система.
Ако това не се случи и войната се проточи, предупреждава изданието, натискът върху системата за мобилизация може да се засили, вместо да бъде смекчен чрез финансови стимули.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
