Украинският президент Володимир Зеленски отново постави темата за евентуална заплаха от север — от територията на Беларус. Според съобщение на Vesti.ru той е заявил в Telegram, че Киев подготвя ответни мерки срещу предполагаемо руско настъпление, което може да бъде организирано през беларуска територия. Паралелно с това Зеленски е възложил на украинските дипломати и специални служби да обмислят допълнителни мерки за дипломатическо въздействие върху Минск.
По данни на украинското издание „Страна“, Зеленски е говорил за пет възможни сценария за руско настъпление от север, включително по черниговско-киевското направление. Ден по-късно Службата за сигурност на Украйна обяви засилване на мерките за сигурност и проверките по границата с Беларус.
Пет сценария и засилена охрана по границата
Темата излезе и извън руско-украинския медиен обмен. Reuters съобщи, че Украйна ще изпрати подкрепления в северните си региони и ще засили дипломатическия натиск върху Беларус заради опасенията на Киев, че Русия може да подготвя нова офанзива северно от столицата. Според агенцията Зеленски е заявил, че Киев е получил данни за пет руски сценария за разширяване на войната през северното направление.
Заплаха без видима ударна групировка
В същото време има важна уговорка: засега няма публични потвърждения за реална подготовка на нападение от беларуска територия — нито за струпване на беларуски войски край границата, нито за прехвърляне на руски ударни подразделения в страната. Самият говорител на украинската Държавна гранична служба Андрий Демченко заявява пред „Интерфакс-Украйна“, че на територията на Беларус в момента няма големи руски сили или ударни подразделения — пехота, мотопехота или други части, които биха могли да формират непосредствена настъпателна групировка. По думите му може да има логистични елементи, обслужване на авиация или структури, свързани с разузнаване, но не и голяма руска групировка.
Тази оценка се припокрива и с по-късно съобщение на Ukrinform, според което украинското разузнаване не засича присъствие на руски военни части на беларуска територия. Демченко обаче подчертава, че заплахата от Беларус не е изчезнала от 2022 г., защото изгражданата там инфраструктура и логистични маршрути могат да бъдат използвани от Русия при промяна на ситуацията.
Три версии за сигналите от Киев
Именно върху тази разлика стъпва и анализът на „Страна“: Зеленски продължава да говори за риск от атака, позовавайки се на разузнавателни данни, но към момента публично видими признаци за непосредствено настъпление не се наблюдават. Изданието разглежда три основни обяснения за тази линия на Киев.
Първата версия е, че предупрежденията на Зеленски са свързани с реален риск от операция през Беларус — било с участие на беларуската армия, било по модела от 2022 г., когато Русия използва беларуска територия за настъпление към Киев. Според тази логика украинският президент публично показва готовност, за да възпре подобен сценарий. „Страна“ обаче отбелязва, че към момента не се виждат признаци за мащабна подготовка. Според изданието беларуската сухопътна армия е ограничена по численост, а първи сигнал за реална подготовка за война би била мобилизация на десетки хиляди резервисти, каквато засега не се наблюдава. Отделно стои и въпросът дали Александър Лукашенко изобщо би бил готов да влезе пряко във войната срещу Украйна.
По-вероятен сценарий, според анализа на „Страна“, би било не сухопътно настъпление, а използване на беларуска територия за удари с дронове и ракети срещу Украйна. От Беларус разстоянието до Киев и до Западна Украйна е значително по-малко, отколкото от много руски позиции. Но и такъв систематичен модел засега не се наблюдава, освен периодичните украински твърдения, че руски дронове преминават през беларуското въздушно пространство.
Втората версия, която според „Страна“ се обсъжда в руски източници, е обратна: че самият Киев може да използва риториката за заплаха от север като аргумент за превантивни действия срещу Беларус. Изданието отбелязва, че в Украйна периодично се чуват призиви за удари по обекти като Мозирския нефтопреработвателен завод, който доставя горива и за руския пазар, както и по предприятия, работещи за нуждите на руската армия.
Подобен ход обаче би бил изключително рисков за Украйна. За да има смисъл от военна операция срещу Беларус, Киев би трябвало да отдели много големи сили — при вече сериозен недостиг на личен състав по други участъци на фронта. Освен това такъв сценарий почти сигурно би довел до мобилизация в Беларус, прехвърляне на руски части и отваряне на нов фронт с дължина над 1000 километра. В такъв случай украинската логистика по западната граница също би се оказала под много по-сериозен риск.
Третата версия, изложена от „Страна“, е политико-дипломатическа: че изявленията на Зеленски се вписват в по-широка кампания на Киев срещу Минск. Според този прочит украинското ръководство и част от европейските му партньори не са доволни от опитите за нормализиране на отношенията между Вашингтон и Минск, както и от ролята на Лукашенко като посредник в контакти, свързани с войната в Украйна.
Дипломатическият фон: САЩ, Минск и санкциите
Тази линия има допълнителен международен контекст. През март Reuters съобщи, че Лукашенко е освободил 250 затворници в рамките на процес, свързан с облекчаване на американски санкции. Според агенцията това е част от опита на Минск да нормализира отношенията си с Вашингтон след години на изолация, а САЩ са се съгласили да свалят санкции от две беларуски банки и от финансовото министерство на страната.
Месец по-късно специалният пратеник на САЩ Джон Коул заяви пред Reuters, че Беларус може да освободи още политически затворници, а ново облекчаване на санкциите остава възможност при допълнителен напредък. Именно този фон прави по-разбираема версията, че Киев може да се опитва да ограничи или затрудни евентуално сближаване между Вашингтон и Минск.
Лукашенко: Беларус няма да влиза във войната, освен при нападение
Отговорът от Беларус дойде лично от Лукашенко. Според Vesti.ru, по време на инспекция на ракетна бригада той е заявил, че не реагира на „приказките“ от Киев, включително на изявленията на Зеленски. По думите му украинският президент се намира под сериозен натиск и не оценява трезво обстановката.
Същата линия беше потвърдена и от Reuters: Лукашенко заявява, че Беларус няма да бъде въвлечена във войната в Украйна, освен ако не бъде извършена агресия срещу беларуска територия. В такъв случай, по думите му, Минск и Москва ще се защитават заедно. Той също така е изразил готовност да се срещне със Зеленски, включително в Украйна или Беларус, за да обсъдят двустранните отношения.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
