Регламентът на ЕС за възстановяване на природата, представян в Брюксел като ключова част от Зелената сделка и защитата на биоразнообразието, все по-често се превръща в политически спор за пари, собственост, земеделие, гори, общини и национални правомощия. В Австрия темата вече е особено остра: според австрийското издание Exxpress представители на Австрийската партия на свободата (FPÖ) предупреждават, че зад красивите екологични цели стои огромна и все още неясна финансова сметка.
Австрийският случай обаче не е изолиран. Законът беше приет трудно през 2024 г., след силна съпротива в Европейския парламент, напрежение в Съвета на ЕС и фермерски протести в редица държави. Срещу него при окончателното гласуване застанаха Финландия, Швеция, Нидерландия, Полша, Италия и Унгария, а Белгия се въздържа. Това показва, че спорът не е само австрийски, а общоевропейски: кой ще плати възстановяването на природата и докъде могат да стигнат задължителните екологични цели на Брюксел, припомня Reuters.
Законът: 20% от сушата и моретата до 2030 г.
Регламентът за възстановяване на природата е първият всеобхватен закон на ЕС от този тип. Европейската комисия го представя като инструмент за възстановяване на увредени екосистеми, особено такива, които могат да улавят въглерод, да намаляват риска от природни бедствия и да укрепват продоволствената сигурност. Според Комисията над 80% от местообитанията в Европа са в лошо състояние.
Основната цел е мерките за възстановяване да обхванат най-малко 20% от сухоземните и морските зони на ЕС до 2030 г., а до 2050 г. — всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване. Държавите членки трябва да възстановят поне 30% от засегнатите местообитания в лошо състояние до 2030 г., 60% до 2040 г. и 90% до 2050 г. Регламентът включва гори, влажни зони, тревни площи, реки, езера, морски екосистеми, земеделски земи, опрашители и градски зелени площи.
Зад тази рамка обаче стои много по-сложен въпрос: как точно държавите ще превърнат общите цели в конкретни мерки, кой ще понесе разходите и как ще бъдат избегнати конфликти със земеделие, строителство, горско стопанство, енергийни проекти и местна власт.
FPÖ пита кой ще плати зелената сметка
На пресконференция в Линц политици от FPÖ предупредиха за масивни разходи, нова бюрокрация и намеса в провинциалните компетенции. Тяхната основна теза, цитирана от Exxpress, е проста: ЕС е приел задължителни цели, но не е дал ясен отговор кой ще финансира изпълнението им. Австрийските представители на FPÖ твърдят, че провинции, общини, фермери и собственици на земя ще се окажат в позиция да изпълняват скъпи мерки, без да има достатъчна финансова и административна яснота.
Те критикуват и самата логика на единните правила. В Австрия природозащитата е компетентност на провинциите, а различните региони имат различни природни, икономически и земеделски характеристики. Според зам.-губернатора на Горна Австрия Манфред Хаймбухнер „природозащитата не може да се нарежда от дистанция“, защото решенията за алпийска Австрия, равнинна Нидерландия, Северна Германия или Южна Италия не могат да бъдат еднакви.
Реки, земеделие и жилища под нов натиск
В материалите на FPÖ, цитирани от Exxpress, се говори за потенциални разходи от 154 млрд. евро на ниво ЕС. Австрийските политици твърдят, че няма достатъчно ясен финансов механизъм, който да покаже откъде ще дойдат тези средства. Провинциалният съветник от Долна Австрия Сузане Розенкранц описва регламента като „идеологически задвижван милиарден експеримент“ и настоява за отделен финансов фонд за мерките по възстановяване на природата.
Особено конкретна е темата за реките. ЕС поставя цел най-малко 25 000 километра реки в Европа да бъдат върнати към свободно течащо състояние. Според данните, цитирани от Exxpress, в Австрия могат да бъдат засегнати около 2500 километра, от които близо 450 километра още в първа фаза.
FPÖ дава пример с проект в района на Гензерндорф в Долна Австрия, където три километра течащи води са били възстановени за 14,2 млн. евро. Ако подобна стойност се прехвърли механично върху 450 километра, сметката би достигнала около 2,13 млрд. евро — и то само за един тип мерки. Към това според критиците трябва да се добавят повторно овлажняване на терени, защита на видове, мониторинг, ландшафтна поддръжка и администрация.
Марлене Свазек
Зам.-губернаторът на Залцбург Марлене Свазек поставя регламента в по-широката рамка на Зелената сделка и споразумението с Меркосур. Според нея Брюксел налага нови изисквания, ограничения и оставяне на площи извън стопанска употреба, докато едновременно отваря европейските пазари за по-евтин аграрен внос от Южна Америка.
Тя предупреждава, че малките семейни стопанства могат да се окажат под сериозен натиск. В Залцбург, според нейната оценка, до три четвърти от земеделските стопанства — около 7000 — могат да бъдат пряко или косвено засегнати от новите изисквания. Свазек настоява, че фермерите не са врагове на природата, а нейни пазители, защото именно малките стопанства са поддържали културните ландшафти в продължение на поколения.
Европа се раздели още при гласуването
Европейският спор около регламента започна много преди австрийските критики. През февруари 2024 г. Европейският парламент одобри закона с 329 гласа „за“, 275 „против“ и 24 въздържали се — резултат, който показа ясно политическо разделение. Reuters отбелязва, че гласуването е дошло след седмици фермерски протести в Европа. Част от недоволството беше насочено именно срещу зелените политики на ЕС, възприемани от фермери като източник на прекомерна бюрокрация. Най-голямата група в Европейския парламент — Европейската народна партия — реши да се противопостави на закона с аргумента, че той ще натовари земеделците с още административни задължения.
Финландия, Швеция и Нидерландия срещу единния подход
Северната съпротива срещу закона е особено показателна. Финландия гласува „против“ окончателното приемане на регламента. Финландският министър на околната среда и климата Кай Мюкянен заяви, че разходите от регламента биха били непропорционално големи за държави като Финландия. Yle отбелязва, че и Финландия, и Швеция са възразявали срещу задълженията и разходите именно заради големия дял на гори, езера и реки на тяхна територия. Това е същият аргумент, който австрийската FPÖ формулира през алпийската специфика: единните екологични цели могат да имат много различна цена в различните държави.
Нидерландия също е сред държавите, които в крайна сметка гласуваха против. Там правителството първоначално е било готово да подкрепи закона, но след вот в долната камара на парламента позицията е променена. Според NL Times мнозинство в нидерландския парламент е настояло кабинетът да гласува против регламента. Нидерландският случай е важен, защото показва как законът се сблъсква с вече съществуващи напрежения около земеделие, азотни емисии, строителство и ограничени терени. Според цитираното от NL Times изследване изпълнението на подобни планове може да струва на Нидерландия десетки милиарди евро за 25 години, макар че подобреното състояние на природата вероятно би донесло и икономически ползи.
Полският институт за международни отношения PISM обобщава критиките към проекта още през 2023 г. Според анализа опонентите на регламента се тревожат не само за фермерите и горските стопани, но и за частната собственост, плановете за използване на земята, проектите за възобновяема енергия, строителните инвестиции, разходите и прехвърлянето на допълнителни контролни правомощия към Европейската комисия.
PISM отбелязва и друг важен нюанс: много от критиците не отричат нуждата от възстановяване на природата, а настояват проектът да бъде преработен така, че да има по-ясна финансова рамка и повече подкрепа за фермерите.
България подкрепя закона, но планът тепърва предстои
В България темата досега не е получила мащаба на австрийския, нидерландския или финландския спор. Тя по-скоро присъства секторно — през решения на Министерския съвет, документи на МОСВ, реакции на природозащитни организации и първи сигнали от земеделския сектор.
Официалната позиция на София е в подкрепа на регламента. Още през 2023 г. България подкрепя въвеждането на правно обвързващи цели за възстановяване на природата, но подчертава, че трябва да има гъвкавост при планирането и че трябва да се отчетат „значителните административни и финансови усилия“ за държави с богато биоразнообразие и висок процент територия в „Натура 2000“, каквато е България.
Ключовият въпрос за България вече не е дали регламентът ще бъде приет — той е в сила. Въпросът е как ще бъде написан и приложен Националният план за възстановяване на природата. МОСВ посочва, че всяка държава членка трябва да изготви такъв план, който да определи конкретните мерки за постигане на целите. Сред засегнатите области са селскостопанските екосистеми, горите, органичните почви и пресушените торфища, градската зеленина и засаждането на допълнителни дървета на ниво ЕС.
Според Европейската комисия държавите трябва да представят националните си планове до септември 2026 г. Именно този срок започва да превръща темата от европейска регулация в конкретен вътрешен казус за земеделие, гори, води, общини и собственици на земя.
Илия Проданов; сн: Фейсбук
В земеделския сектор вече има признаци, че въпросът се възприема като важен. „Земеделеца“ съобщава, че председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов е поставил изготвянето на Националния план за възстановяване на природата сред задачите към новия земеделски министър. Изданието отбелязва, че за земеделието това може да означава мерки, свързани с птиците в земеделските земи, пестицидите, естествените елементи на ландшафта, буферните ивици, угарите, живите плетове и други.
От другата страна природозащитни организации настояват процесът да бъде публичен и прозрачен. „Зелени закони“ и коалицията „За да остане природа в България“ предупреждават, че национален план, който не отчита научните данни и природозащитните приоритети, рискува да остане документ „на хартия“. Те настояват за участие на заинтересованите страни, включително природозащитни организации и учени.
Така България засега стои в различна фаза от Австрия. Във Виена спорът вече е политически и финансов: провинции, фермери и местни власти питат кой ще плати. В България дебатът тепърва се оформя — между официалната подкрепа за регламента, земеделските опасения за нови изисквания и природозащитния натиск планът да не бъде формален.
Именно тук австрийският пример може да се окаже предупреждение и за България. Ако планът бъде изготвен без ясна финансова рамка, без публичен дебат и без разбиране кой носи разходите, европейският закон за възстановяване на природата може бързо да се превърне от екологична цел в нов фронт между Брюксел, държавата, земеделците, общините и собствениците.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
