Германия трябва да възстанови икономическите си връзки с Русия и да върне достъпа си до руски петрол и газ, ако иска да спре индустриалния спад и да възстанови конкурентоспособността си. Това заяви съпредседателят на „Алтернатива за Германия“ (AfD) Алис Вайдел в интервю за Reuters, публикувано от Internazionale, с което партията отново постави енергийната тема в центъра на германския политически дебат.
Евтината енергия като основа на германския модел
„Евтината енергия от Русия беше тайната на успеха на Made in Germany. Нуждаем се от нея обратно“, заявява Вайдел. По думите ѝ загубата на този енергиен източник е върнала германската икономика години назад, довела е до загуба на стотици хиляди работни места и е направила страната зависима от Съединените щати, които продават енергия на много по-високи цени.
Тезата ѝ идва в момент, в който Германия продължава да усеща последиците от енергийния шок след 2022 г. Преди войната в Украйна Русия осигуряваше около 55% от германския газов внос. Според Clean Energy Wire непосредствено преди руската инвазия 55% от газовия внос на Германия е идвал от Русия, 30% от Норвегия и 13% от Нидерландия. Reuters посочва също, че преди санкциите Москва е доставяла над една трета от германския суров петрол и повече от половината природен газ.
Как Германия замени руската зависимост с по-скъпа схема
След прекъсването на тези доставки Германия не стана енергийно независима, а замени една зависимост с друга, по-скъпа и по-сложна. Данните на Bundesnetzagentur за 2025 г. показват, че най-големите доставчици на газ за Германия вече са Норвегия с 44%, Нидерландия с 24% и Белгия с 21%, а германските LNG терминали осигуряват 10,3% от вноса. На практика Берлин се откъсна от руските тръбни доставки, но трябваше да изгради нова инфраструктура, да внася втечнен газ и да плаща по-висока цена за енергийната си сигурност.
Именно тук Вайдел вижда ключовия проблем. Според нея Германия не може да остане индустриална сила, ако плаща значително по-скъпо за енергия от своите конкуренти. Тя настоява страната да купува петрол и газ там, където са най-евтини, а според нея това отново означава Русия.
Тази позиция влиза в директен сблъсък с политиката на Европейския съюз. ЕС вече прие поетапно прекратяване на руския газов внос: руският втечнен природен газ трябва да бъде спрян до края на 2026 г., а тръбният газ – до 30 септември 2027 г., според Съвета на ЕС. При петрола санкционният режим вече ограничава вноса в много по-голяма степен.
Вижте и това – Вайдел поиска Украйна да плати репарации на Германия за „Северен поток“
Индустрията плаща сметката: спад, съкращения и високи разходи
Но икономическата цена на тази политика става все по-видима. Енергоемките производства в Германия са свили продукцията си с 15,2% между февруари 2022 г. и март 2026 г., според данни на Destatis, цитирани от Clean Energy Wire. За същия период общото индустриално производство е намаляло с 9,5%. Това означава, че най-силно пострадали са именно секторите, които най-много зависят от достъпна и предвидима енергия.
Химическата индустрия е един от най-ясните примери. BASF, символ на германската индустриална мощ, още през 2024 г. обяви допълнителни съкращения на разходите в централата си в Лудвигсхафен, като посочи слабото търсене и високите енергийни разходи в Германия. Според Reuters компанията планира допълнителни икономии от 1 млрд. евро годишно до края на 2026 г. в най-големия си химически комплекс.
Проблемът далеч не се изчерпва с AfD. Федерацията на германската индустрия BDI също предупреждава, че индустриалната ситуация е критична. Организацията понижи прогнозата си за растежа на германската икономика през 2026 г. до едва 0,4% и посочи като основни пречки високите енергийни цени, данъците, разходите за труд и бюрокрацията, съобщи Reuters. Това показва, че диагнозата за индустриалния натиск не е само партийна теза на Вайдел, макар нейното решение – връщане към руските енергийни доставки – да остава политически най-спорното.
AfD превръща енергийната криза в изборен въпрос
AfD превръща тази икономическа тревога в изборен въпрос. Вайдел представя изборите в Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания като важни стъпки към участие във властта. Източна Германия остава особено чувствителна към темата за Русия, цените на енергията и индустриалната сигурност. В тези региони AfD вече има силни позиции, а евентуална победа би поставила под още по-голям натиск т.нар. политическа стена срещу партията.
На национално ниво AfD също расте. Последно изследване на YouGov, цитирано от Anadolu Agency, дава на партията 29% подкрепа срещу 20% за CDU/CSU. Това е конкретен сондаж, но той се вписва в по-широка тенденция: AfD се утвърждава като основен изразител на недоволството срещу икономическата, миграционната и външната политика на управляващите.
Големият спор: може ли Германия без руска енергия
Всички основни партии в Германия продължават официално да изключват коалиция с AfD. Но колкото по-дълго продължава икономическата стагнация, толкова по-трудно става да се избягва основният въпрос, който Вайдел поставя: може ли Германия да запази индустриалния си модел без достъп до евтина и стабилна енергия?
Следващите федерални избори в Германия трябва да се проведат най-късно през 2029 г. Дотогава енергийната тема вероятно ще остане една от най-силните линии на политически сблъсък. За AfD руската енергия вече не е само външнополитически въпрос, а символ на изгубената германска индустриална нормалност – заводи, работни места, износ, конкурентоспособност и социална сигурност.
За управляващите това е неудобен дебат. Защото показва, че санкционната политика срещу Русия има не само геополитическа, но и вътрешна икономическа цена. А Вайдел се опитва да превърне именно тази цена в най-силния аргумент на AfD по пътя към властта.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
