Федералната сметна палата на Германия (Bundesrechnungshof) нанесе тежък удар по водородната стратегия на федералното правителство. В свой нов доклад институцията констатира, че резултатите „нито от страната на предлагането, нито от страната на търсенето“ имат нещо общо с политическите цели, зададени от Берлин. Анализът, публикуван и коментиран от журналиста Томас Колбе в Zero Hedge, описва поредния пример за провалена „зелена трансформация“ и още един сектор, превърнат в субсидиен гроб.
След батериите и „зеления“ метал идва провалът на водородната стратегия
„Берлин е в състояние на махмурлук“, пише Колбе. „Продължаващата икономическа криза безмилостно разкрива илюзиите на т.нар. зелена трансформация.“ След фалита на батерийното производство и оттеглянето на индустрията от проектите за „зеленa стомана“, сега под прицел е следващият голям проект – стратегията за водорода.
Одиторите са анализирали сектор, който от 2020 г. насам е залят с държавни пари. Само за 2024 и 2025 г. са предвидени над 7 млрд. евро финансиране. Към тях се добавят още 3 млрд. евро годишно от частни инвеститори, привлечени с държавни гаранции и изкуствени ценови стимули. „Двигателят, смазан с милиарди евро, отказва да запали още от първия ден“, коментира Колбе.
Вижте още – Енергиен абсурд? Германия плаща цената на зеления фанатизъм
Резултатът от това масово субсидиране е ужасяващ: настоящото производство на „зелен“ водород възлиза на едва 0,16 гигавата, а в процес на изграждане са още 0,2 гигавата. С други думи, пазар, който „практически не съществува“, вече поглъща близо 8 млрд. евро годишно – публични и частни средства, „като черна дупка“.
Федералната сметна палата определя това като „финансов риск за данъкоплатеца“, но според Колбе това означава едно и също – „данъкоплатците ще плащат сметката“. Германия е изправена пред поредната „субсидийна катастрофа“, подобна на тези при вятърните и соларните проекти, превърнали се в бездънни ями за публични пари.
Пазарът на зелен водород – милиарди без резултат
Въпреки че самата Сметна палата е част от държавния апарат и по принцип следва идеологическата рамка от Брюксел, този път изводите ѝ са категорични. Одиторите задават два въпроса: може ли Германия да постигне целта за климатична неутралност до 2045 г. при тази стратегия – и има ли изобщо икономическа логика в това начинание?
Докладът изтъква като сериозна грешка решението на Министерството на икономиката да премахне изискването новите газови централи да бъдат „водородно готови“. Без такъв стимул търсенето остава символично. В същото време планът за изграждане на водородна „ядрена мрежа“ е определен като „прекалено амбициозен“ и откъснат от реалността. „Предлагане и търсене са напълно извън синхрон“, пише Колбе, заключавайки: „Централното планиране отново катастрофира.“
Колбе отбелязва, че липсата на реално търсене се дължи и на колапса на германската индустрия, предизвикан от същите „зелени“ политики. С рекордно високите енергийни цени инвестициите се изтеглят от страната, а без индустриална база няма и мащаб, необходим за развитие на водородния сектор.
Докладът на Сметната палата разобличава „зелената“ икономика
Авторът нарича случващото се „ужасен спектакъл за всеки данъкоплатец, принуден да го финансира“. Множество компании вече са се отказали от проекти – включително ArcelorMittal, която върна субсидия от 1,3 млрд. евро за производство на „зелена стомана“, както и HH2E, Forsight Group и RWE, оттеглили се от едни от най-големите водородни инициативи в страната.
Още по темата – Светът се връща към ядрената енергия, докато Западна Европа я изоставя
„Никой не иска да докосне този субсидиен труп, независимо колко нови заеми ще хвърлят върху него политиците в Берлин“, пише Колбе в Zero Hedge. Най-взривоопасното в този доклад е източникът му – институция, която обикновено проявява сдържаност към правителствената политика.
„Фактът, че оценката е толкова рязка, показва мащаба на провала, прахосването на пари и натрупването на дългове в името на политически цели“, добавя журналистът.
С нарастващия държавен дълг – който през тази година ще достигне около 4,7 % от БВП – и при запазването на слабата икономика, Колбе прогнозира, че до края на мандата на канцлера Фридрих Мерц германският публичен дълг може да достигне 80 % от БВП. Това означава, че „пространството за нови зелени субсидийни експерименти се свива с тревожна скорост“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
