Заобикалянето на институционалните правила в Европейския съюз започва все по-често да се използва като политически инструмент. Само преди дни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен потвърди, че споразумението ЕС–Меркосур ще бъде временно прилагано въпреки липсата на гласуване в Европейския парламент – ход, който предизвика остри критики от Франция. На този фон Брюксел отново търси начин да заобиколи блокиращо вето – този път на Унгария върху заем от 90 милиарда евро за Украйна.
Брюксел е изправен пред сложна политическа и енергийна дилема: как да преодолее унгарското вето върху ключов финансов пакет за Киев, без да задълбочи вътрешните разломи в Съюза. По информация на Euronews, кризата се развива на фона на спора около повредения участък от петролната система „Дружба“, който се превърна в централна точка на напрежение между Будапеща и Киев.
Унгарският премиер Виктор Орбан блокира финансовия пакет, обвинявайки украинското ръководство, че е допринесло за прекъсването на транзита на руски петрол към Централна Европа. Зеленски от своя страна настоява, че инфраструктурата е била поразена от руски дронове. Както отбелязва Euronews, спорът вече излиза извън рамките на технически проблем и се превръща в политически конфликт със стратегически последици.
Вижте още – Криза в ЕС: Унгария спира заем от 90 млрд. евро за Украйна?
Между противоположните позиции стои Европейската комисия, която трябва да съчетае две трудно съвместими цели – запазване на енергийната стабилност за държавите членки и осигуряване на жизненоважна подкрепа за Украйна. Урсула фон дер Лайен увери в Киев, че заемът ще бъде реализиран „по един или друг начин“, сигнализирайки, че Брюксел разглежда няколко възможни изхода от ситуацията, отбелязва Euronews.
Техническото решение: ремонт на „Дружба“
Най-прекият път към деескалация остава възстановяването на повредения участък от тръбопровода. По данни, цитирани от Euronews, щетите са причинени при руска атака с дронове в края на януари.
Комисията вече е настояла за ускоряване на ремонтните дейности, но украинската страна предупреждава, че продължаващите удари затрудняват работата. В предоставен на европейските партньори документ, видян от Euronews, Киев заявява, че възстановителните дейности са в ход, макар и в условията на постоянна заплаха.
Идеята на Орбан за международна мисия, която да инспектира мястото на повредата, получи подкрепата на словашкия премиер Роберт Фицо. Брюксел я приветства като потенциална стъпка към намаляване на напрежението, но към момента няма ангажимент за пряко участие.
Алтернативният маршрут: хърватската „Адриа“
Тъй като няма ясен срок за възстановяване на „Дружба“, Европейската комисия насочва вниманието си към други маршрути за доставка на петрол. Euronews посочва, че тръбопроводът „Адриа“ (JANAF), който започва от Хърватия, може да се превърне в ключова алтернатива за Унгария и Словакия.
Операторът на системата твърди, че има капацитет да покрие нуждите на двете страни, а хърватското правителство заяви готовност да подпомогне енергийната сигурност на региона.
Спорът обаче остава остър. Будапеща настоява, че санкционният режим ѝ позволява да продължи да получава руски петрол, докато Загреб подчертава, че не е задължен да транспортира подобни доставки и трябва да се съобразява с европейските и американските ограничения.
Юридическият натиск
Паралелно с инфраструктурните решения, в Брюксел се обсъждат и правни инструменти за заобикаляне на ветото. Euronews отбелязва, че времето притиска институциите, тъй като Украйна се нуждае от ново финансиране още в началото на април.
Сред възможностите са използването на принципа на искрено сътрудничество в рамките на ЕС или механизма за засилено сътрудничество, който позволява на група държави да напреднат без единодушие.
Защо изобщо съществува правото на вето
Правото на вето, от което се възползва Унгария, не е извънреден инструмент, а е заложено в самите договори на Европейския съюз. То произтича от принципа на единодушие, който се прилага при решения със значителни финансови и политически последици – включително такива, свързани с общо задлъжняване на Съюза или предоставяне на мащабна подкрепа на трети държави.
Заемът за Украйна попада именно в тази категория, тъй като се финансира чрез общ европейски дълг. Подобни механизми изискват съгласието на всички държави членки, за да се гарантира, че нито една национална икономика няма да бъде обвързана с финансови ангажименти без политическо одобрение на собственото ѝ правителство.
Този принцип има историческа логика: той е създаден като гаранция за държавния суверенитет в чувствителни области като бюджетната политика, външните отношения и енергийната сигурност.
Как ЕС вече е заобикалял вето
Историята показва, че блокиращо вето не винаги е крайна точка. В предишни кризи Съюзът е намирал начини да продължи напред без формално да отменя единодушието.
През 2012 г., след като Великобритания блокира промени в договорите по време на дълговата криза, останалите държави създадоха Фискалния пакт чрез междуправителствено споразумение извън рамката на ЕС. Подобна логика бе използвана и при изграждането на спасителни финансови механизми за еврозоната.
Друг инструмент е т.нар. засилено сътрудничество – процедура, която позволява на група държави да продължат напред без участието на всички. Тя вече е използвана при въвеждането на Единния патент и в други политики.
Тези прецеденти показват, че макар ветото да е силен инструмент, институционалната практика на ЕС постепенно развива механизми за неговото неутрализиране, когато политическият натиск стане достатъчно висок.
SAFE като политически фактор
Ситуацията се усложнява допълнително от програмата SAFE – европейска схема за финансиране на отбранителни инвестиции чрез общи заеми. Euronews отбелязва, че одобрението на унгарския национален план по тази програма може да се превърне в инструмент за политически натиск.
Ако бъде одобрен, това може да даде на Орбан аргумент за вътрешнополитическа победа преди изборите през април. Ако бъде отложен или блокиран, рискът от по-дълбока конфронтация се увеличава.
Така спорът около „Дружба“ постепенно прераства в многоизмерна криза, в която енергетиката, финансовата помощ и вътрешнополитическите интереси се преплитат. По оценка на Euronews, Брюксел е принуден да намери решение в кратки срокове – преди напрежението да се превърне в структурен разлом вътре в Съюза.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
