Докато България преди дни беше обявена за част от т.нар. „Клуб на богатите“, едно видеообръщение на Янис Варуфакис от преди две години звучи като предупреждение – не за миналото на Гърция, а за възможното бъдеще на страни, които тръгват по същия път.
Янис Варуфакис – бивш министър на финансите на Гърция, икономист и съосновател на паневропейското движение DiEM25 – обяснява защо тезата, че Южна Европа е „по-корумпирана“ от богатия Север, е дълбоко подвеждаща. По думите му проблемът не е морален, а структурен – разликата е между дребна корупция и системна, индустриална корупция, прикрита зад регулации, технологии и институции.
Според Варуфакис в южните държави на ЕС има корупция, но тя е ниско ниво, персонална и „евтина“, докато в северните икономики корупцията е вградена в самия модел на управление и пазарна организация.
„В Южна Европа корупцията е дребнобуржоазна. Евтина. Докато Северът практикува корупция в индустриални мащаби – систематична, прекрасно проектирана, високотехнологична“, казва той.
Част от това видеообръщение беше публикувана и в Telegram канала „М – демократизиране на информацията“, където тезите на Варуфакис са поставени именно в контекста на Източна и Югоизточна Европа.
Митът за „корумпирания Юг“
Варуфакис подчертава, че образът на „корумпирания Юг“ е удобен политически разказ, който прикрива далеч по-сложни и дълбоки процеси. Този разказ позволява вината за икономическите провали да бъде прехвърлена върху „лошото управление“ и „културните особености“ на южните държави, вместо върху архитектурата на самия Европейски съюз и начина, по който властта и капиталът се концентрират.
Вижте още – ЕС в упадък: война, миграция и корупция през 2025 г.
Корупция в индустриални мащаби
За Варуфакис истинският проблем не е дребната корупция, а корупцията, която е превърната в система – с участието на корпорации, банки, регулатори и политици, действащи в синхрон. Тази корупция не се случва „под масата“, а чрез договори, регулации и технологични решения, които формално са законни, но по същество обслужват тесни икономически интереси.
Вижте и това – Евродепутат атакува ЕК за срещите на фон дер Лайен с оръжейното лоби
Siemens, Novartis и дизелгейт
Като примери за такава системна корупция Варуфакис посочва Siemens и Novartis – компании, замесени в дългогодишни практики на подкупи и влияние върху политически решения в различни европейски държави. Разкритията за тези случаи идват не от европейските институции, а от американските власти.
Най-яркият пример за него обаче остава „дизелгейтът“ с участието на Volkswagen, Audi и Mercedes-Benz. Там корупцията достига „нивото на ракетна наука“ – създаване на софтуер и системи, които разпознават кога двигателят е подложен на екологичен контрол и временно променят параметрите си.
„Това изисква стотици висококвалифицирани инженери, които проектират система, чиято единствена цел е измама“, подчертава Варуфакис.
Deutsche Bank и банковият риск за държавите
Особено показателен за него е случаят с Deutsche Bank по време на финансовата криза. Между 2008 и 2009 г. става ясно, че банката е натрупала деривативни експозиции в размер, равняващ се на около 30 пъти брутния вътрешен продукт на Германия.
Това означава, че евентуален фалит не просто би разклатил финансовата система, а би застрашил самата германска държава.
„Те бяха толкова фалирали, че заплашваха да погълнат Федерална република Германия. И какво се случи? Нищо. Меркел плати“, казва Варуфакис и определя това като „астрономическа корупция“.
Как гръцката криза удари обикновените граждани
След банковия колапс гръцката държава е принудена да заеме средства и с тях да купи акции в същите фалирали банки – но без право на глас. Гражданите поемат риска, без да получат контрол.
Следващата стъпка е продажбата на необслужваните кредити на домакинствата – ипотеки и малки заеми – на фондове, регистрирани в Делауеър и Каймановите острови, за около 3% от номиналната им стойност. Хиляди семейства губят домовете си, а имотите се превръщат в източник на нови финансови инструменти.
„Това е майката на всички корупции – извършена с парите на данъкоплатците“, обобщава Варуфакис.
Летищата и сделката с Fraport
Подобен модел той вижда и в концесионирането на 14 гръцки летища, сред които Санторини и Миконос – инфраструктура с гарантирани приходи от туризъм. Летищата са предоставени на германската компания Fraport на практика без заплащане, финансирани чрез заем, който гръцката държава е била принудена да осигури.
По време на пандемията държавата плаща допълнително 180 млн. евро, за да компенсира не реални разходи, а пропуснати бъдещи печалби. Нито Европейският парламент е гласувал тази схема, нито е бил официално питан.
Европейски решения без демократична отговорност
От икономиката Варуфакис преминава към политическия модел на ЕС. Според него решенията в Европейския съвет се вземат предварително, а министрите просто ги ратифицират. Ако някой наложи вето, политическата му кариера приключва бързо.
Така никой не носи реална отговорност. Успехите се приватизират политически, а провалите се приписват на „Европа“.
DiEM25 и изгубеният шанс за реформи
DiEM25 е създадено през 2016 г. като опит за демократизация на ЕС – с искания за прозрачност, публичност на заседанията и реална отчетност. Варуфакис обаче признава, че прозорецът за реформи е бил отворен през 2015–2016 г. и вече е затворен, а „радикалният център“ е победил.
Макар видеообръщението да е направено преди две години, днес думите му звучат особено актуално за България – страна, която беше приветствана като част от „Клуба на богатите“, но вече усеща натиска на дълг, цени и външни зависимости.
Историята, която Варуфакис разказва за Гърция, не е изключение, а модел, който може да се повтори.
„Европа не може да бъде реформирана. Остава само организираната съпротива“, заключава той.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
