Европейският съюз използва същите финансови механизми, които преди повече от десетилетие задълбочиха кризата в еврозоната, за да финансира войната в Украйна. Това твърди бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис в анализ, публикуван в Jacobin, в който прави паралел между реакцията на ЕС по време на гръцката дългова криза и днешните опити да се осигурят средства за Киев.
Според него начинът, по който Брюксел структурира финансовите инструменти, показва, че европейските институции не се стремят реално да решат кризите, а по-скоро да ги удължат.
Варуфакис: как ЕС финансираше банките по време на гръцката дългова криза
В текста си Варуфакис припомня началото на кризата в еврозоната през 2010 г., когато Гърция се превърна в „първото домино“. По думите му европейските икономики вече били засегнати от вълна от фалити, започнала на Уолстрийт след краха на Lehman Brothers, която бързо достигнала до големите френски и германски банки.
„Отговорът на Европа беше класически пример за пожарникари в паника, които се подчиняват на подпалвачите“, пише Варуфакис.
Проблемът пред ЕС бил, че договорите на съюза не позволяват Брюксел директно да отпуска средства на държави, за да спасява частни банки. В същото време германските и френските управляващи елити не желаели да извършат директно национално спасяване на собствените си банкови системи.
„Деривати като на Lehman Brothers“ – спорният финансов модел на ЕС
За да заобиколи ограниченията, ЕС създал нови финансови инструменти, които според Варуфакис наподобявали дериватите, използвани от Lehman Brothers преди кризата. Съюзът емитирал нов дълг от името на Гърция, структуриран подобно на collateralized debt obligations/обезпечени дългови инструменти (CDO) – финансови продукти, които бяха в центъра на глобалната финансова криза.
За всеки 100 евро нов дълг:
- около 24 евро били гарантирани от Германия
- 20 евро – от Франция
- 13 евро – от Италия
- останалата част – от други държави
Всяка част от този дълг имала собствена лихва, което означавало, че различните държави поемат различни финансови рискове в рамките на един и същи инструмент. Според Варуфакис това създало механизъм, който съдържал „семената на собственото си разрушение“. Когато страни като Португалия поели нови задължения, за да финансират спасителните програми, доходността по техния собствен дълг се увеличила. Това ускорило разпространението на кризата към нови държави.
Доминото в еврозоната: защо спасителните механизми задълбочиха кризата
Варуфакис посочва Португалия като пример за този процес. След като страната поела нови задължения в рамките на европейските финансови инструменти, инвеститорите започнали да очакват, че тя също ще се нуждае от спасителен пакет.
„Само за седмици Португалия се превърна от кредитор на Гърция в длъжник на ЕС“, пише той.
Когато това се случило, частта от дълга в общия европейски инструмент, гарантирана от Португалия, трябвало да бъде преразпределена между останалите държави. Така тежестта постепенно се прехвърляла към други икономики – включително Ирландия и Испания. По този начин, според Варуфакис, Европа на практика използвала сложни финансови деривати, за да финансира спасяването на френските и германските банки.
Как ЕС планира да финансира Украйна чрез замразените руски активи
След тази фаза европейските институции предприели друга политика – количествени улеснения (Quantitative Easing). Чрез нея Европейската централна банка създала повече от 6 трилиона евро ликвидност. По думите на Варуфакис това довело до рязко нарастване на цените на активите, което облагодетелствало финансовия сектор и големите корпорации, докато голяма част от европейското общество понесло тежки икономически последици. Според Варуфакис днес ЕС се намира в сходна ситуация по отношение на войната в Украйна. Той твърди, че европейските лидери публично настояват войната да продължи до украинска победа, но същевременно не са готови да отделят достатъчно средства за това.
„Европа отново прибягва до деривати, подобни на тези на Lehman Brothers, за да удължи конфликта“, пише той.
Ключова роля в тази стратегия играят приблизително 200 милиарда евро руски активи, замразени в клиринговата система Euroclear в Белгия. Тъй като директната конфискация на тези средства би довела до съдебни спорове, европейските институции предложили алтернативна схема – заем, обезпечен не със самите активи, а с бъдещите приходи от тях. На практика това означава създаване на нови деривативни инструменти върху потенциални бъдещи приходи, които може и да не бъдат достъпни в зависимост от бъдещи съдебни решения.
Белгия обаче настояла останалите държави от ЕС да поемат част от риска, ако подобни съдебни дела бъдат загубени. След като Германия и други страни отказали, а администрацията на Доналд Тръмп също се противопоставила, предложението било изоставено.
В крайна сметка ЕС решил да емитира около 90 милиарда евро нов дълг като временна мярка за финансиране на Украйна. Според европейските лидери тези средства трябва да бъдат възстановени в бъдеще чрез военни репарации от Русия. Варуфакис отбелязва, че подобен сценарий е възможен само ако Русия бъде победена на бойното поле – нещо, което според него е малко вероятно при сегашното ниво на европейско финансиране.
Вижте още – Криза в ЕС: Унгария спира заем от 90 млрд. евро за Украйна?
Според Варуфакис: войната в Украйна като икономическа стратегия на Европа
В анализа си Варуфакис твърди, че след икономическата стагнация, последвала кризата в еврозоната, европейските елити са се насочили към форма на военен кейнсианизъм – икономическа политика, при която военните разходи се използват като двигател на растежа. Според него без продължаващ конфликт в Източна Европа би било трудно да се оправдае пренасочването на огромни средства от социални и екологични програми към въоръжаване. Варуфакис отбелязва, че идеята за заем, обезпечен с бъдещите приходи от руските активи, може отново да бъде върната на масата.
Той посочва, че Кая Калас, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността, е сигнализирала възможността тази схема да бъде възродена.
Според него подобни решения удължават конфликта и създават пречки пред евентуално мирно споразумение, тъй като Русия едва ли би приела договор, който я задължава да изплаща дългове, натрупани от Европа за финансиране на войната.
В заключение Варуфакис прави паралел между кризата в Гърция и днешната политика спрямо Украйна. Според него в двата случая ЕС използва сложни финансови инструменти, представяни като акт на солидарност – с гърците преди десетилетие и с украинците днес.
„Зад тази фасада обаче се крие една тъжна реалност – континент, управляван от елити, които използват финансови механизми от най-мрачните ъгли на Уолстрийт“, заключава той.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
