Войните приключват с победа, преговори или замразяване на конфликта, но винаги оставят една и съща обществена сметка: решенията се вземат от политическите елити, печалбите се разпределят между малцина, а човешката цена се плаща предимно от обикновените хора.
Това е водещата теза на професора по политически науки и международни отношения Биляна Ванковска в анализа ѝ „The Abstraction of War: Ukraine, Proxy Dynamics, and the Erasure of the Working Class“ („Абстракцията на войната: Украйна, прокси динамиката и заличаването на работническата класа“), публикуван в Z Network.
Войната, която можеше да бъде предотвратена
Историята показва, че военните конфликти обикновено приключват по един от три начина: с категорична победа на едната страна, с преговори след изчерпване на ресурсите и волята за нови жертви или с постепенно прекратяване на бойните действия и установяване на своеобразен „студен мир“.
При третия сценарий конфликтът се замразява, без някоя от страните официално да признае поражение.
Ванковска подчертава, че войните не избухват внезапно, а представляват ескалация на дълбоки противоречия, които политиката не е успяла да разреши с мирни средства. Позовавайки се на Карл фон Клаузевиц и неговото определение за войната като продължение на политиката с други, насилствени средства, тя стига до извода, че от гледна точка на мира всяка война е поражение не само за политиката, но и за здравия разум и цивилизацията.
Според авторката съвременният свят постепенно е нормализирал насилието. Международноправните норми, предназначени да ограничават войната, са изтласкани от публичния разговор, а обществата или наблюдават военните операции като спортно състезание, или предпочитат да не виждат причиняваното зло.
Ванковска отбелязва, че продължителността на войната в Украйна вече надхвърля тази на Първата световна война. По-малкият брой жертви в сравнителен план според нея създава подвеждащо впечатление, тъй като сегашният конфликт не е световен, а локализирана „месомелачка“. За семействата на загиналите статистическите сравнения не носят утеха.
Авторката поставя началото на войната през 2014 г., а не през 2022 г. Тя я определя като един от най-предвидимите конфликти на съвремието и следователно като война, която теоретично е можела да бъде предотвратена. Ванковска тълкува по-късните изказвания на бивши западни лидери за Минските споразумения като признание, че преговорите не са били водени с истинско намерение за постигане на траен мир, а са предоставили време на Украйна да се подготви за открито военно противопоставяне.
По нейната оценка отговорност за войнствената политика носят не само властите в непосредствената зона на конфликта, но и представители на западния „имперски център“, сред които тя поставя Джо Байдън и Доналд Тръмп. Различни политически фракции са се сменяли, но общата посока е останала непроменена.
Дори след началото на руската военна операция през февруари 2022 г. е имало възможности за прекратяване на бойните действия, твърди Ванковска. Според нея външни сили, и по-специално Великобритания, са възпрепятствали ранното политическо споразумение, тъй като са били заинтересовани от продължаването на конфликта. Авторката описва западната политика като съчетание от русофобия и стремеж към извличане на икономически и геополитически ползи от прокси война, в която човешката цена се плаща от други.
Мирът губи, военно-промишленият комплекс печели
Украйна е голяма държава с многобройно население и значителни природни ресурси, но според Ванковска се е превърнала преди всичко във военен театър, за който остават все по-малко надежди за бързо и мирно разрешение.
Стратегията за воюване „до последния украинец“, която тя приписва на НАТО, навлиза в нов етап на ескалация. Опасността от ядрено противопоставяне е реална, предупреждава авторката, въпреки че част от медиите и военните анализатори започват да представят употребата на „тактически“ ядрени оръжия като възможен инструмент за приключване на войната.
„Ястреби“ има от всички страни, пише Ванковска, сравнявайки ги с многобройни превъплъщения на доктор Стрейнджлав – героя от филма на Стенли Кубрик, превърнал се в символ на безумието на ядрената надпревара.
Същевременно войната ускорява развитието на дроновете, балистичните ракети и други военни технологии. Тя генерира и огромни приходи за военно-промишления комплекс. Мирът, отбелязва авторката, не е толкова печеливш – нито икономически, нито политически. В този контекст тя цитира критичен изследовател, според когото „без войната нямаше да има Зеленски“. Решенията се вземат от елити, които се ръководят от собствената си представа за компетентност, както и от стремежа да запазят репутацията, позициите и печалбите си. Обикновените граждани рядко участват реално в този процес.
Още по темата – Европа залага на войната, за да избяга от упадъка: идва ли краят на НАТО и ЕС?
Обществата не искат да воюват
Социологическите проучвания в Украйна и западните държави показват по-сложна картина от официалната политическа реторика. Резултатите до голяма степен зависят от начина, по който са формулирани въпросите, но според Ванковска едно послание остава ясно: обикновените хора не искат да умират.
Авторката отделя специално внимание на поколението Z. По думите ѝ младите хора трудно си представят живота си във военна униформа, подложени на тежки физически изпитания, лишени от обичайния комфорт и от постоянния достъп до съвременни технологии. Когато въпросът дали биха защитавали родината си е зададен хипотетично, мнозина отговарят положително. Когато обаче военната заплаха стане реална, се появява значително разминаване между заявената готовност и желанието за военно обучение или действително постъпване в армията.
Така според Ванковска се очертава пропаст между елитите, които говорят за надпревара във въоръжаването и продължителна война, и гражданите, които не желаят нито нови военни задължения, нито пренасочване на обществени ресурси към армията.
На неотдавнашно събитие след срещата в Анкара е бил поставен въпросът как държавите възнамеряват да поддържат продължителни военни действия, когато изпитват недостиг на хора. Отговорите, посочва авторката, са били неясни и реторични: страните членки трябвало да работят за подготовката на обществото и за изграждането на „обществена устойчивост“.
Ванковска разглежда това понятие като съвременен евфемизъм, зад който се прикриват сплашването на населението, разпространяването на омраза, милитаризацията и отклоняването на средства от социалните системи към военните бюджети. Всеки, който се противопоставя, рискува да бъде обявен за страхливец или предател, който не обича страната си.
Мобилизацията и битката на пропагандните разкази
изображението е илюстративно
Украйна е особен случай заради големите разлики между резултатите на националните социологически агенции и независимите международни проучвания.
Местните изследвания често поставят ударение върху устойчивостта на населението, високото доверие в армията и нежеланието за компромис. Въпреки това и при тях се забелязва тенденция към намаляване на подкрепата за изцяло военно решение. В същото време цитираните от Ванковска международни данни показват увеличаване на подкрепата за преговори, достигнала 66% през юли. Според нея това е знак за натрупваща се умора, засилващо се желание за практическо решение и намаляващо доверие към външните политически лидери.
Разликата се дължи и на задаваните въпроси. Докато украинските агенции изследват решимостта, националната идентичност и отношението към армията, Gallup поставя пряката дилема между преговори и продължаване на бойните действия.
Властите в Киев трябва да балансират между демонстрираната обществена устойчивост и нарастващото желание за компромис. В социалните мрежи ежедневно се разпространяват кадри от принудително и често брутално набиране на хора по улиците на градове, отдалечени от фронтовата линия. Ванковска обръща внимание и на съпротивата срещу наричаните от гражданите „ловци на пушечно месо“, като посочва случая в Лвов.
Според авторката ограничаването на социалните помощи за украинските бежанци в съюзнически държави създава натиск те да се завърнат в страната, където част от тях могат да бъдат мобилизирани.
В условията на взаимна пропаганда е трудно да се получи точна представа за реалността на фронта. Ванковска дава пример с медийни заглавия, според които новопристигналите руски войници оцеляват едва около половин час – твърдение, приписвано на директор на ЦРУ. Авторката не отрича, че цената, плащана от Русия, става все по-трудно приемлива за руското общество. Тя обаче подчертава, че в момента там не се наблюдава нова масова принудителна мобилизация, а армията се попълва предимно от доброволци, подписващи договори с държавата заради предлаганите финансови условия. По този начин се формира своеобразна „икономическа мобилизация“: хора, които трудно могат да си осигурят достойни доходи по друг начин, приемат предложението на държавата и риска от участие във войната.
От украинска страна разказите за неподготвени и принудително мобилизирани младежи включват случаи на корупция, повторно изпращане на фронта въпреки посттравматични разстройства и сурови наказания от страна на бойни другари за хората, които не проявяват достатъчно смелост. Според Ванковска броят на загиналите и на неприбраните тела на украински военнослужещи е още една причина сензационните твърдения за изключително краткия живот на руските войници на фронта да бъдат разглеждани като вероятно преувеличена пропаганда.
Бедните дават синовете си
Истинската трагедия става видима, когато вниманието се насочи към „обикновените смъртни“, пише Биляна Ванковска. Погледната през човешка и класова перспектива, войната възпроизвежда старата закономерност, описана в сръбска поговорка:
„Държавата дава оръдията, богатите дават воловете, а бедните – синовете си. Когато войната свърши, държавата си взема оръдията, богатите – воловете, а за бедните остават само гробовете.“
От руската страна воюват множество хора, за които армията предлага доходи, недостижими в цивилния им живот. От украинската страна необучени и насилствено мобилизирани младежи се превръщат в част от система, белязана от корупция, психически травми и жестока вътрешна дисциплина.
Ако конфликтът прерасне в по-широка война между Европа и Русия, същият модел ще се разпростре върху целия континент, предупреждава Ванковска. Генералите и политиците, които призовават за „устойчивост“, възпитаване на младите и готовност на обществата да жертват синовете си, рядко са хората, които лично ще понесат крайната цена.
Затова класовата действителност на войната не бива да изчезва от общественото съзнание. Зад абстрактните разговори за стратегии, сигурност и геополитически интереси винаги стоят три конкретни въпроса: кой взема решенията, кой извлича печалбите и кой умира.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
