Когато носим светлината в себе си, всяко време може да бъде прекрасно, всяка картина изящна. Вървейки по виещите се във всяко измерение улици на Венеция, мъглата и дъждът я правят откъсната от реалноста и сетивата се пренасят.
Къде, ами където пожелаят!
Духът на приключението не пита къде, той търси ненаситно, стига му идея. И тук сред вековните сгради, разказващи стотици истории, понесени на вкаменените си колони можеш да се впуснеш в свят на усещания, аромати и желания. Тук свободата е абсолютна. С маска или не идеята на карнавала те повлича и да и се отдадеш е единственият избор, ако искаш да преживееш Венеция.
Понесен от потока на усмихнати хора спираш за кафе и с него получаваш безвремие. Можеш да поговориш за съвремие с Фуко или да попиташ синьорът от 17 век какво чете, докато смело маскираният само с жълто-черна пелерина и препаска мъж се усмихва на спиращите минувачи.
С очи пълни с пречупената в пъстроцветните стъкла светлина, дъждът успява само да те погали и спираш за чаша вино с чикети под небрежният акомпанимент на италианско реге.
И тръгваш отново по улици и канали, където всяка сграда е като нарисувана, всеки прозорец те кани да влезеш и хората са изпълнени с веселие. Унесен в трансцендентността на модернистичния полилей на моранските майстори, величествено падащ от високия таван с барелефи, дочуваш нотите на танго от съседната зала, където маскирани двойки владеят страстта. От върха на палацо Контарини дел Боволо, където можеш да видиш цяла Венеция, поемаш глътка реалност и слизайки по спираловидната стълба духът на карнавала те повлича с всяко стъпало в своята магия.
С опиянени сетива сядаш да вечеряш и избираш между бакала, ризото с черен сос от сепия, черен дроб с качамак и всякакви морски деликатес. Преди да си тръгнеш като комплимент получаваш традиционните венециански фритоли /пърженки/ с лек пълнеж от крем.
Навън е паднала нощта и градът е засиял с вечерния си тоалет. Витрините обсипани със светлина и тесните улички с гирлянди от лампички, акомпанират на уличните музиканти с техния джаз. А там, накрая на града, в замъка започва спектакалът по вода, в който Марко Поло ще те ответе на своето безкрайно пътешествие.
Венеция, обгърната от вода – водата на каналите и приливите, водата във въздуха разнасяща и подсилваща всеки звук и аромат, водата, която винаги намира своя път и носи любовта.
Венеция, която те приканва да станеш главен актьор и да напълниш себе си с богатството на преживяванията.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски