В Рим назрява ново напрежение между правителството на Джорджа Мелони и Банката на Италия. Искрата този път е поправка в проектобюджета за 2026 г., която трябва да потвърди, че близо 290 млрд. евро в златни резерви, държани от централната банка, „принадлежат на италианския народ“. Жестът изглежда символичен, но отекна с изненадваща сила както в банковия сектор, така и в европейските институции.
Златният резерв на Италия – политическата искра
Както съобщава POLITICO, предложението е внесено от Лучо Малан — влиятелният парламентарен организатор на „Братя на Италия“ в Сената и близък до Мелони. По думите му текстът има чисто символичен характер. „Нищо няма да бъде прехвърляно“, уверява Малан. „Това злато винаги е принадлежало на италианския народ, и така ще остане.“ Той категорично отхвърля хипотезата за продажба или използване на част от резервите.
Вижте още – Eurosuicidio: Доказателства, че европейският проект се срива
В Банката на Италия обаче символичният жест се прие с видимо раздразнение. Един от висшите служители коментира пред POLITICO: „Хората в банката са бесни… Нашето правителство — дори да е съставено от крадци — не може да краде от централната банка, дори да го запише в закон.“
Италианският дълг като фон на конфликта
Макар самата поправка да не предлага използване на злато за бюджетни цели, политическият контекст около нея е неразривно свързан с финансовото положение на Италия. Страната е една от най-задлъжнелите в ЕС: държавният ѝ дълг се движи около 135–140% от БВП, а Европейската комисия периодично настоява Рим да предприеме мерки за намаляване на дефицита. В комбинация с продължителния икономически застой и слабия растеж, това поставя под напрежение всеки бюджетен цикъл.
На този фон не е изненада, че, както отбелязва POLITICO, поправката изглежда примамлива за част от политическия спектър: Италия притежава третия по големина златен резерв в света, чиято стойност нарасна с близо 60% само за година. Самата идея за „народно злато“ може да резонира в общество, уморено от бюджетни рестрикции и европейски процедури.
Но тази логика се сблъсква челно с правните реалности на еврозоната.
ЕЦБ блокира инициативата: какво казват договорите
След искане от италианския министър на икономиката, Европейската централна банка публикува официално становище на 4 декември. То беше формулирано с дипломатичен тон, но съдържа твърди, правно обосновани предупреждения.
ЕЦБ припомня, че чл. 127(2) от ДФЕС възлага задачата „да се държат и управляват официалните валутни резерви“ не на държавите, а на Евросистемата — структурата, обединяваща ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) на държавите от еврозоната.
Това означава, че държавите не могат да продават, използват или прехвърлят злато по собствена инициатива. Това важи автоматично и за Италия.
НЦБ е национална централна банка, например Банката на Италия. Тя е част от Евросистемата и при изпълнение на задачите си не подлежи на контрол от националното правителство, както предвижда чл. 130. Именно тази независимост е сред най-строго пазените принципи на европейската парична архитектура.
ЕЦБ подчертава и друго правило: резервите трябва да стоят в баланса на НЦБ, а не на държавата. Ако бъдат прехвърлени на държавата, това би представлявало забранено парично финансиране — държавата би получила актив от своята централна банка, което по европейските правила е недопустимо (чл. 123).
Поради това ЕЦБ заявява, че не разбира каква би била „конкретната цел“ на предложението и препоръчва то да бъде преразгледано.
Още по темата – Европа се клати: криза в „клуба на богатите“
Независимостта на централните банки под натиск
POLITICO описва случващото се като част от по-широко напрежение между Мелони и технократичните структури на италианската държава. Отношенията с гуверньора Фабио Панета — човек, който доскоро беше част от ръководството на ЕЦБ — изглеждат охладнели.
Напрежението ескалира, когато Банката на Италия предупреди, че предвидените данъчни намаления, представени като подкрепа за средната класа, всъщност ще донесат по-големи ползи на домакинствата с по-високи доходи. Реакцията на медии, близки до управляващите, беше бурна, а в банката се засили тревогата, че нейната 132-годишна независимост може да бъде подкопана.
Някои експерти, цитирани от POLITICO, виждат епизода като част от по-широка стратегия на Мелони да оспори влиянието на т.нар. „технократичен елит“ — съдебната система, президентската институция, регулаторите и сега централната банка.
Европейските последици и какво следва за Рим
POLITICO отбелязва, че казусът не засяга само Италия. Той може да се превърне в тест за Европейския съюз, който все по-често се сблъсква с национални правителства, склонни да „тестват границите“ на европейските договори.
В последните години Брюксел неведнъж е бил критикуван, че проявява прекалена колебливост към Рим — например в случая, когато италианското правителство притисна UniCredit да се откаже от сделка, която не устройваше правителството. Сходни опасения съпътстват и планирано корпоративно сливане във финансовия сектор, което може да бъде блокирано заради страха, че новият субект няма да купува достатъчно италиански държавни облигации.
А ако инициативата за златото остане без реакция? Един бивш служител, цитиран от POLITICO, предупреждава:
„Ако вземете златото на Банката на Италия, тя вече няма причина да съществува.“
Становището на ЕЦБ очертава недвусмислено границата: Италия може да спори за символичната собственост на златото, но не може да променя режима на неговото управление, защото това би навлязло в една от най-строго охраняваните сфери на европейския проект — независимостта на централните банки.
Както казва служител на ЕЦБ, цитиран от POLITICO:
„Когато става дума за независимостта, там свършва всичко — това е само началото на една война.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
