Начало Европа Унгария и Словакия срещу забраната на руския газ

Унгария и Словакия срещу забраната на руския газ

от kritichno.e
AI генерирано изображение: Газопровод в Централна Европа, символизиращ енергийната зависимост на Унгария и Словакия.

Въпреки че Европейският съюз се договори за пълно прекратяване на вноса на руски газ до 2028 г., Унгария и Словакия се противопоставиха категорично на решението, предупреждавайки, че то може да постави под риск тяхната енергийна сигурност и икономическа стабилност.

Според унгарските медии Portfolio и Hirado, енергийните министри на 27-те държави членки приеха позиция по регламента, който забранява вноса на руски газ — както по тръбопровод, така и под формата на LNG — от 1 януари 2028 г. Решението е част от стратегическия план REPowerEU, чиято цел е прекратяване на зависимостта на Европа от руските енергоносители.

Вижте и това – Германия изправена пред газов шок за 40 млрд. евро

Унгария: политическо решение с икономическа цена

Петер СияртоУнгарският външен министър Петер Сиярто определи новия регламент като „чисто политическа авантюра без енергийна логика“. В изявление, цитирано от Hirado, той заяви, че Будапеща ще използва всички политически и правни средства, за да спре приемането на мярката:

„Няма никакви професионални, енергийни или сигурностни аргументи за това решение — само идеология и пропаганда“, каза Сиярто след заседанието на енергийните министри в Люксембург.

Според него инициативата не отчита географските реалности на Унгария, която няма излаз на море и зависи от руските доставки по тръбопроводите през Сърбия и Турция. Министърът посочи, че спирането на „Турски поток“ би означавало загуба на 8,5 млрд. куб. м капацитет годишно, при положение че страната потребява около 9 млрд. куб. м.

Той подчерта, че унгарските плащания за руски енергоносители представляват едва 0,2 % от БВП на Русия, което опровергава тезата, че страната „финансира войната“ чрез своите покупки.

„Този пакет ще убие енергийната сигурност на Унгария и Словакия и ще постави няколко западноевропейски компании в монополно положение“, допълни Сиярто.

Унгария има дългосрочен договор с „Газпром“ до 2036 г., припомня VG, което прави страната особено уязвима от принудително прекратяване на договорите.

Словакия: риск от поскъпване и загуба на транзитни приходи

Роберт ФицоПодобна позиция заема и Словакия, която — според Denník N и Index.sme.sk — е гласувала „против“ заедно с Унгария. Премиерът Роберт Фицо нарече решението „идеологическо“ и предупреди, че то ще повиши цените на газа и ще отнеме на страната важни транзитни приходи от руския газ, преминаващ през нейна територия.

Фицо заяви, че Братислава може да бъде изправена и пред арбитраж с „Газпром“, ако наруши дългосрочния договор за доставки, който е валиден до 2034 г.

Според него ЕС „жертва икономическата реалност в името на политическата символика“, а решението ще принуди Словакия да плаща повече за доставки от нови източници.

Брюксел не отстъпва: пълен край на руския газ до 2028 г.

Както посочва Portfolio, окончателният текст на решението запазва по-гъвкав подход от първоначалната позиция на Европейския парламент. Забраната за нови договори влиза в сила на 1 януари 2026 г., краткосрочните контракти (сключени преди 17 юни 2025 г.) ще бъдат допустими до 17 юни 2026 г., а дългосрочните — до 1 януари 2028 г.

Всяка държава членка ще трябва да представи национален план за диверсификация на енергийните източници, като страни, които вече не внасят руски газ, ще бъдат освободени от това изискване.

Регламентът включва и строги изисквания за предварително разрешаване и доказване на произхода на газа, за да се предотврати прикрит транзит на руски доставки през трети страни.

Вижте още – Газ без флаг: Европа не може да спре Москва

Реалните последици: поскъпване и нова енергийна зависимост

По оценка на анализатора Тамаш Плетсер от Erste Bank, цитирана от VG, решението на ЕС вероятно ще доведе до 5–10% повишение на цените на газа в Европа, макар част от ефекта да може да се компенсира чрез по-ниски транзитни такси.

Експертът смята, че Унгария има потенциал да диверсифицира доставките си чрез внос на втечнен газ от Гърция, Западна Европа и бъдещото румънско производство, което трябва да започне през 2027 г.

Въпреки това, отбелязва Denník N, решението на ЕС остава символичен повратен момент — не само като енергийна политика, но и като сигнал, че държавите, останали зависими от руския газ, ще трябва да се адаптират бързо.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ

Други новини