В името на солидарността с Украйна Европейският съюз отвори аграрния си пазар без мита и квоти. Три години по-късно резултатът е рязък ръст на вноса на яйца, произведени по стандарти, забранени в ЕС, които достигат до потребителите без ясна маркировка и без прозрачност. Нови данни показват мащаба на явлението – и защо то вече предизвиква протести, политически натиск и обвинения в двоен стандарт.
Вносът на украински яйца в ЕС скочи с над 500%
След руската инвазия в Украйна Европейският съюз отвори през 2022 г. селскостопанските си пазари за украински продукти, като временно премахна митата и вносните квоти. Целта беше да се осигурят експортни приходи за Киев и да се подкрепи икономиката по време на война.
Нови данни на ЕС обаче показват колко силно тези специални правила са променили пазара. По данни на Евростат, цитирани от Berliner Zeitung, между януари и ноември 2025 г. Украйна е изнесла за ЕС над 85 000 тона яйца на стойност около 148 млн. евро. За сравнение, през 2022 г. обемът е бил около 13 000 тона за приблизително 18 млн. евро. Това означава увеличение от около 550 % по количество и над 720 % по стойност.
Средният вносен ценови показател възлиза на около 1,7 евро за килограм, което оказва силен натиск върху производителите в Германия, Австрия, Полша и Нидерландия, отбелязва Berliner Zeitung.
Вижте още – Брюксел жертва фермерите заради Украйна
„Невидими“ яйца и липса на прозрачност за потребителите
Пресните яйца в супермаркетите обикновено са с произход от Германия или Нидерландия и са ясно обозначени. Украинските яйца обаче рядко се продават директно като такива. Както подчертава Berliner Zeitung, те попадат основно в продукти, при които не се изисква задължително обозначаване на произхода – паста, печива, снаксове, десерти, майонеза или в гастрономията.
„Това е решаващият момент“, казва д-р Нора Ирганг, експерт по животните в селското стопанство в организацията Vier Pfoten. „Тези продукти са практически невидими за потребителите. Не се разбира нито откъде идват яйцата, нито при какви условия са произведени“, цитира я Berliner Zeitung.
За преработените яйчни продукти няма задължителна маркировка за произход, нито изискване да се посочва начинът на отглеждане на кокошките носачки. „Германските потребители още преди години ясно се обявиха срещу клетъчните яйца“, посочва Ирганг. „Но точно такива яйца влизат на пазара по заобиколен път – без етикет и без прозрачност.“
Забранени практики и по-ниски стандарти извън ЕС
От отворения пазар печелят преди всичко големи аграрни корпорации с производствени мощности в Украйна. Едва ли има сектор в украинското земеделие, който да расте толкова бързо, колкото птицевъдството и производството на яйца. В центъра на този бум е концернът MHP, който оперира птицевъдни и яйчни комплекси с мащаби, практически непознати в ЕС, включително масово клетъчно отглеждане.
Друг водещ производител е Ovostar Union – един от най-големите доставчици на яйца и яйчни продукти в Европа, изнасящ в над 35 държави, включително много страни от ЕС. Производството е основно в Украйна, но седалището на компанията е в Кипър. Това означава, че печалбите от износа не остават автоматично в Украйна, а се прехвърлят чрез холдинговата структура, докато в страната остават фермите, трудът на място и сравнително ниските заплати, отбелязва Berliner Zeitung.
В ЕС клетъчното отглеждане на кокошки носачки беше забранено още през 2012 г., а от 2023 г. Германия забрани и т.нар. „малки групови клетки“, които на европейско ниво все още са допустими. В Украйна обаче клетъчните системи не са забранени.
„Там е позволено това, което тук отдавна е забранено“, казва Ирганг. По думите ѝ Германия затяга стандартите за хуманно отношение към животните, но същевременно допуска внос на продукти, произведени при условия, които в ЕС биха били незаконни.
Протести, рискове и нарастващ натиск за ограничения
Проблемът не се изчерпва само с Украйна. Ирганг посочва, че и в рамките на ЕС има практики, забранени в Германия, като малките групови клетки в Полша, от които също се внасят яйца. В украинския случай обаче към това се добавят и екологични рискове – там са разрешени пестициди, забранени от години в ЕС.
„Това е още един аспект, за който потребителите би трябвало да бъдат информирани“, подчертава Ирганг. Войната допълнително усложнява контрола – прекъсвания на тока, недостиг на фуражи и персонал могат да повлияят на здравето на животните и на производствените стандарти. „Дали реално се извършват ефективни проверки, е под въпрос“, казва тя.
Най-силно напрежението се усеща в Полша, където фермери протестират срещу украинските аграрни вносове още от 2023 г., блокирайки гранични пунктове и настоявайки за ограничения и по-строг контрол. Според Berliner Zeitung, докато износът расте, цените на яйцата в Украйна са се увеличили с близо 60 %, което показва и вътрешните ефекти от бума.
Полша, Унгария, Словакия и България настояват специалният режим за украинските аграрни продукти да бъде ограничен, като Полша и Унгария поддържат и национални забрани. Критиката расте и в Чехия, Румъния, както и сред германските и австрийските фермерски организации.
Допълнителна тревога идва от белгийската браншова организация Landsbond Pluimvee, която предупреждава за пропуски в правилата за маркировка. Според нейния представител Мартин Шомбере украински яйца биха могли да попаднат на пазара дори като биопродукти. От ноември 2024 г. яйцата трябва да се маркират още в стопанството, но по данни от анкета, цитирана от Berliner Zeitung, само Белгия, Германия, Нидерландия и Италия реално прилагат това изискване.
„Нищо не е толкова уязвимо за измами, колкото едно яйце“, казва Шомбере. Европол заявява, че няма конкретни данни за случаи на фалшива маркировка, но подчертава, че това не означава липса на нарушения, тъй като не всички държави споделят информация.
Landsbond Pluimvee настоява за задължителна маркировка директно в производствените обекти, ясна информация за произхода на яйцата в преработените храни и в дългосрочен план – пълна забрана на вноса на яйца от конвенционална клетъчна система. „Когато купуваме палачинки или сладкиши, днес не знаем какви яйца съдържат“, обобщава Шомбере пред Berliner Zeitung.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
