В момент, в който милитаризацията в Европа се ускорява, а темата за наборната служба отново се връща в политическия дневен ред, интервю на паневропейското политическо движение DiEM25 поставя един от най-неудобните въпроси: какво се случва с хората, които отказват да воюват?
В разговор с Мехран Халили от DiEM25 украинският пацифист, юрист и изпълнителен секретар на Украинското пацифистко движение разказва за натиска върху мъжете в Украйна, за отказа от военна служба по съвест, за принудителното набиране на войници и за собствения си случай, при който, по думите му, е бил насилствено отведен в наборен център, бит, пръскан с лютив спрей и заплашван с електрошок.
Шеляженко, носител на наградата за мир „Шон Макбрайд“, е човек, отказващ военна служба по съвест още от 1998 г. В интервюто за DiEM25 се посочва, че на 13 май той трябва да се изправи пред съд по обвинение, че е оправдавал руската агресия.
„Аз съм гражданин на Украйна и гражданин на света, който търси нещо много просто — мир в моята страна и навсякъде другаде. Премахване на войната“, казва Шеляженко пред DiEM25. По думите му искането му не е прекомерно: всеки човек да живее с достойнство и да не бъде принуждаван да участва в масово убийство.
Вижте още – Ескалация на мобилизацията в Украйна: насилие, корупция и натиск от Европа
Принудителната мобилизация в Украйна и отказът да воюва
Шеляженко е категоричен, че украинското правителство е „напълно подчинено на армията“, а армията смята, че всички, особено мъжете на възраст между 18 и 60 години, трябва да воюват. Той твърди, че тази система е особено жестока към хората, които по различни причини не могат да се бият — болни, хора със сериозни семейни обстоятелства, както и хора, отказващи военна служба по съвест, които по религиозни, философски или политически причини отказват да участват в масово убийство.
Повиквателна, международна реакция и натиск върху пацифиста
Шеляженко разказва, че повиквателната му била изпратена през декември. От него било поискано да се яви в наборен офис на Бъдни вечер, в 9 часа сутринта — часът, в който в Украйна се провежда минута мълчание в памет на жертвите. Той подчертава, че е известен човек, отказващ военна служба по съвест, и затова възприел повикването като открита заплаха. След това уведомил свои приятели и колеги. Според разказа му последвала съвместна позиция на повече от сто организации от над тридесет държави — религиозни организации, граждански структури и мирни мрежи. В нея се заявявало, че задължителната военна регистрация на хора, отказващи военна служба по съвест, представлява нарушение на човешките права.
Вижте и това – Готви ли Украйна мобилизация и за жените?
В интервюто за DiEM25 Шеляженко твърди още, че украинският парламентарен комисар по правата на човека лично отказал да предприеме действия за гарантиране на правото на отказ от военна служба по съвест във военно време. По думите му това се случило дори след като Европейската комисия настояла за такова право като условие, свързано с членството на Украйна в ЕС. Той определя ситуацията като „катастрофа“.
Разказ за побой, задържане и заплахи в наборен център
изображението е илюстративно
Най-тежката част от интервюто е личният разказ на Шеляженко. Той твърди, че една вечер, на тъмна улица, докато отивал до пощата, за да вземе кореспонденцията си, бил насилствено хванат и натикан в автомобил. В колата, според него, имало двама полицаи и още един „мистериозен човек“ — може би от военните наборни служби, може би от службите за сигурност. След това бил отведен в наборен център. Там, по думите му, войник започнал да го бие. Шеляженко паднал на пода, телефонът му бил отнет, а след това бил влачен за краката до малка стая. Когато се опитал да излезе, някой го напръскал директно в лицето с лютив спрей.
„Беше ужасно. Два дни произволно задържане, побой, изтезания“, казва Шеляженко пред DiEM25.
Той твърди още, че бил заплашен с електрошок. По думите му му било казано: ако не млъкне и не спре да настоява да бъде освободен, ще бъде ударен с ток. Шеляженко твърди, че е видял самото устройство и синя светкавица от него. След още побой, няколко часа след като бил напръскан в очите с лютив спрей, той бил отведен на медицинска комисия, която трябвало да определи годността му за военна служба. По думите му не можел дори да отвори очите си. Там поискал помощ и медицинско лечение. Отговорът, който твърди, че получил, е показателен за цялата логика на системата:
„Няма лекари. Има само медицинска комисия. Хората тук не се лекуват, само се преглеждат [за служба].“
Последвал нов побой. Според разказа му го блъснали на пода, а един войник го влачил за косата. Когато Шеляженко започнал да крещи от болка, войникът променил начина, по който го влачел, и го хванал за краката, за да го отведе до микробуса обратно към наборния център.
„Беше ад“, казва той.
Според него освобождаването му в крайна сметка било „чудо“. Шеляженко смята, че вероятно е бил пуснат, защото на 21 март 2026 г. много хора в международен план вече подавали жалби и питали какво се случва с него. На въпрос как се е чувствал спрямо хората, които го измъчвали, Шеляженко отговаря, че бил възмутен от несправедливостта. През цялото време се позовавал на правата си по Конституцията на Украйна, но реакцията най-често била с обидни и вулгарни думи.
Един от най-скандалните епизоди, които той разказва, е свързан с медицинска сестра. По думите му тя отказала да му помогне за очите и му казала на руски: „Напъхай си Конституцията на Украйна отзад.“
Шеляженко подчертава, че това било „едно от най-учтивите неща“, които чул през тези два дни.
Въпреки това той казва, че се е опитвал да разговаря с хората, които го малтретирали, като с човешки същества. Не ги възприемал като врагове, защото според него във всеки човек има нещо добро, дори когато се държи варварски. Той добавя, че може би именно това отношение е помогнало. Според него след произволно задържане много други хора са били бити по-тежко от него, а някои са били убити в ареста.
Милиони украинци извън системата за военна регистрация
В разговора Мехран Халили отбелязва, че Шеляженко не е изключение. По думите му стотици хиляди украинци са напуснали военни части без разрешение, а милиони са напуснали Украйна, за да избегнат участие във войната. Шеляженко се съгласява, но уточнява, че проблемът е още по-широк. Според него стотиците хиляди са хора, които вече са били принудително мобилизирани, а после са напуснали военните части без разрешение. Отделно от тях стоят хората, които изобщо не са изпълнили задължителната военна регистрация. Той се позовава на думите на министъра Федоров, според когото става дума за два милиона души. Шеляженко обаче твърди, че реалният брой е по-голям и че това е занижена оценка.
Към това, казва той, трябва да се прибавят и украинските бежанци в европейските страни. По думите му става дума за около един милион мъже. Само в Германия, твърди Шеляженко, има 350 000 украински мъже в наборна възраст, които не се връщат в Украйна. Според него украинското правителство се опитва да принуди мъжете в чужбина да се върнат, включително чрез отказ или забавяне на паспортите им, както и чрез натиск върху европейските правителства да прекратят колективната хуманитарна закрила за украинските мъже. Шеляженко посочва като пример Норвегия, където по думите му вече се обсъжда да не се дава хуманитарна закрила на украински мъже.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
