Когато администрацията на Доналд Тръмп публикува новата си Стратегия за национална сигурност, реакцията в Европа беше бърза и нервна. Не заради обещанието Вашингтон да работи с „патриотични партии“, нито заради призива европейските държави да се еманципират от Брюксел. Истинското раздразнение дойде от едно определение – твърдението, че Европа преживява „цивилизационно заличаване“.
Припомняме – Андрей Ненов: Европа е пред цивилизационен срив
За мнозина в европейския политически и медиен елит тази формулировка беше недопустима. Тя беше заклеймена като крайна, идеологическа и дори „научнофантастична“. Но според публициста Антъни Дж. Константини, който анализира темата в Brussels Signal, проблемът не е в думите, а в това, че Европа системно отказва да признае какво се случва около нея.
Когато думите плашат повече от реалността
Един от основните аргументи срещу позицията на Вашингтон беше, че тя противоречи на „европейските ценности“. Само че, отбелязва Константини, самите европейци все по-малко са съгласни какви са тези ценности. В почти всяка държава от ЕС партии, определяни като „популистки“, са първа или втора политическа сила, а на места вече управляват.
Това означава, че разривът не е между Америка и Европа, а между Брюксел и значителна част от европейските общества. Въпреки това официалният дискурс продължава да твърди, че проблем няма – и че всяко говорене за цивилизационна криза е или радикализъм, или конспирация.
Законът срещу обществото в името на „мира“
Според Константини тази слепота не е случайна. Тя се поддържа от медиен модел, който в много европейски държави е тясно свързан с властта и не задава неудобни въпроси. Теми като срив на свободата на словото, асиметрично прилагане на закона и подмяна на обществените норми рядко се разглеждат като част от по-широк процес.
Именно затова администрацията на Тръмп, твърди авторът, залага не само на официални документи, но и на целенасочена публична дипломация – с опит да заобиколи институционалния филтър и да говори директно с европейците.
Вижте още – Америка към Европа: вървите към цивилизационен срив
Централна фигура в тази стратегия е заместник-държавният секретар по публичната дипломация Сара Роджърс, която чрез публични изяви и социалните мрежи посочва конкретни примери за това, което администрацията нарича „цивилизационно заличаване“.
Константини изброява случаи, които сами по себе си може да изглеждат изолирани, но заедно очертават тревожна картина:
– германка, получила по-тежка присъда за обида към изнасилвач, отколкото самият извършител;
– британец, осъден за изгаряне на Коран и критика към исляма;
– жена, разследвана за обидно лично съобщение, изпратено в частен разговор.
Във всички тези случаи държавата действа не като защитник на гражданите, а като арбитър на „социалния мир“, който системно е за сметка на мнозинството.
Как Европа беше научена да се отказва от себе си
Константини обръща специално внимание на Великобритания, където правителството блокира закон за забрана на браковете между първи братовчеди – не поради принципни съображения, а заради натиска на нови електорални групи. Подобни решения се представят като прагматични, но според автора те имат ясна посока: адаптиране на обществото към новите реалности, вместо обратното.
Случаят с Хамит Коскун е показателен. След като изгаря Коран като протест срещу ислямизма, той е глобен, докато нападналият го радикал получава условна присъда. Първоначално съдът признава правото му да обижда, но по-късно британското правителство обжалва. Делото продължава – а посланието е ясно: границите на допустимото мнение се стесняват.
Най-ироничната част от анализа на Константини е твърдението, че днешната европейска политика е продукт именно на дългогодишен американски натиск. Той припомня дипломатически документ от 2005 г., в който американски служител критикува Франция не заради ислямските бунтове, а заради „единичния“ ѝ модел на интеграция и нежеланието ѝ да се превърне в мултикултурно общество.
Вместо да се обсъждат депортации или отнемане на гражданство, Франция е обвинена, че иска да остане Франция. Това мислене, подчертава Константини, е част от по-широк проект след Студената война – превръщането на света в една универсална либерална система, независимо от историческия и културния контекст.
Отричането като последна линия на защита
Днес администрацията на Тръмп се опитва да обърне този курс – чрез орязване на външни програми, натиск срещу DEI политики и активна публична дипломация. Но, както отбелязва Константини, времето не работи в полза на Европа.
Истинският проблем не е дали Вашингтон използва правилните думи. Проблемът е, че европейските общества продължават да бъдат уверявани, че нищо фундаментално не се случва – докато собствените им правни, културни и социални основи се пренаписват.
А когато осъзнаването дойде твърде късно, цивилизационното заличаване вече няма да е термин от документ. Ще бъде факт.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
