Централна Европа възвръща влиянието си в Европа – Будапеща ще бъде домакин на следващата мирна среща между САЩ и Русия, а правителствата на Унгария, Словакия и Чехия настояват за повече суверенитет и по-малко зависимости от Брюксел. Според анализ на Майкъл О’Ший, публикуван в The American Conservative, народите от Централна Европа винаги са се оказвали непокорни за големите империи – от Хабсбургите до Съветския съюз. И сега, когато Европейският съюз се опитва да наложи централизиран модел на управление, регионът отново се превръща в предизвикателство за Брюксел.
Будапеща и Орбан – новият център на европейската дипломация
На 17 октомври президентът Доналд Тръмп и унгарският премиер Виктор Орбан потвърдиха, че следващата мирна среща между САЩ и Русия ще се проведе в Будапеща, въпреки че към момента инициативата е замразена. Както посочва О’Ший, това е „открита демонстрация срещу европейската политическа върхушка“, която години наред проповядва войнствена външна политика, без реален капацитет да я поддържа.
Още по темата – Будапеща на Орбан – новата столица на дипломацията
Орбан „пожъна плодовете на политическия капитал, който вложи, за да превърне Унгария в посредник в конфликта“, цитира авторът думите на колегата си Мейсън Лето Сталингс. В същото време Европейската комисия продължава да блокира над 19 млрд. евро от инвестиционни и възстановителни фондове на Унгария, позовавайки се на „загриженост за върховенството на закона и независимостта на съдебната власт“.
Словакия и Фицо настояват за защита на националния суверенитет
Въпреки финансовите санкции, Орбан запазва стабилна подкрепа в страната си и вече се очаква с добри шансове да спечели следващите избори. Регионалните му съюзници – особено в рамките на Групата Вишеград (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) – също засилват своята независимост спрямо брюкселската политика.
В Словакия, отбелязва О’Ший, премиерът Роберт Фицо след покушението срещу него през 2024 г. излезе с още по-твърди позиции. Той настоя за прозрачност при финансирането на НПО, прие конституционни промени, които признават само два пола, забраняват сурогатното майчинство и утвърждават върховенството на словашкото законодателство при въпроси, свързани с националната идентичност.
„Реакцията от Брюксел вероятно ще бъде остра“, пише О’Ший, но Фицо продължава да твърди, че „маниакалният фокус върху Украйна прикрива дълбоките провали на европейската политика“.
Още по темата – Словакия промени конституцията: призна само два пола
Полша и Чехия пренареждат политическата карта на региона
След изборите през 2025 г. Полша преживя политически обрат. Новоизбраният президент Карол Навроцки победи либералния кмет на Варшава Рафал Тшасковски и сега разполага с вето върху всякакви радикални законодателни инициативи.
Според Майкъл О’Ший, Навроцки поддържа лични отношения с Доналд Тръмп и вече два пъти е посещавал Вашингтон. Той влезе в публичен спор с външния министър Радослав Шикорски, съпруг на американската журналистка и политически анализатор Ан Апълбаум, което „освети новата динамика във Варшава“.
В Чехия пък Еврокомисията претърпя нов удар – бившият премиер Андрей Бабиш спечели убедително парламентарните избори и се очаква отново да оглави правителството.
Бабиш е близък съюзник на Орбан и вече заяви, че ще се противопостави на европейските политики по миграция и Украйна.
Вижте и това – След изборите: Чехия се отдалечава от Брюксел
Възраждането на Вишеградската група и отслабването на Брюксел
Авторът припомня, че Групата Вишеград бе считана за политически изчерпана след 2022 г., когато войната в Украйна и смяната на властта в Прага охладиха отношенията между страните. След идването на Доналд Туск на власт във Варшава през 2023 г., Полша и Унгария дори се оказаха в открит дипломатически сблъсък.
Бившият заместник-министър на правосъдието Марчин Романовски, преследван от новото полско правителство, потърси убежище в Будапеща – което доведе до отзоваване на полския посланик от Унгария. Сега обаче, отбелязва О’Ший, се наблюдава „изненадващо бърз обрат“ – засилване на диалога и сътрудничеството между четирите държави. Макар че официално Полша все още е резервирана, Вишеградската група отново започва да говори в един глас.
Централна Европа се превръща в алтернатива на западния модел
Авторът отбелязва, че Европейските институции и финансирани от тях НПО вече подготвят активна подкрепа за опозицията в Унгария преди изборите през 2026 г. В същото време западни фондации и правителства – включително Британското външно министерство – са замесени в финансиране на либерални структури в Словакия.
Според О’Ший, това показва „колко дълбоко е проникнал политическият активизъм в региона“.
Дори Германският Маршалов фонд и Фондацията на Барак Обама се включват в процеса – последната дори публикува видео с млади „стипендианти“, които целят да „укрепят демокрацията в Унгария и Полша“.
„Но предположенията се променят и от двете страни на Атлантика“, заключава О’Ший. „Вашингтон вече не стои автоматично на страната на Брюксел, а централноевропейските общества усещат, че могат да определят собствения си път.“
По думите му, разликата между Западна и Централна Европа е видима дори за обикновения пътешественик – „величие в Будапеща, Краков и Прага, а упадък в Париж и западноевропейските метрополии, задушени от миграционни и социални проблеми“.
Тази разлика, смята той, ще става все по-ясна: „Когато Тръмп и Путин се срещнат в Будапеща, темата ще е войната в Украйна, но по-дълбокият извод ще бъде цивилизационен – бъдещето на Европа може отново да се търси в сърцето на континента.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
