Европейската система за търговия с емисии (ETS) постепенно се превръща в един от най-спорните инструменти на климатичната политика на ЕС. Докато Брюксел я представя като ключов механизъм за намаляване на въглеродните емисии, критиците предупреждават за нарастващи цени на енергията, натиск върху индустрията и риск от социални сътресения. Именно тази линия на критика развива полският анализатор Гжегож Гжимович в публикация за Do Rzeczy, където Полша е представена като показателен пример за по-широките ефекти върху целия съюз.
В текста си Гжимович описва ETS като централен елемент от климатичната архитектура на ЕС, който според него пряко влияе върху цените на електроенергията, отоплението и горивата. По думите му, цитирани от Do Rzeczy, механизмът постепенно увеличава разходите по цялата икономическа верига — от производството на енергия до крайните потребители.
Как търговията с емисии оскъпява енергията в ЕС
Европейската схема за търговия с емисии (EU ETS) функционира чрез определяне на общ таван за въглеродните емисии в обхванатите сектори. Този таван се разделя на разрешителни — т.нар. EUA — всяко от които позволява емисия на един тон CO₂.
Както обяснява Гжимович в Do Rzeczy, предприятията, които надвишават предоставените им квоти, трябва да закупят допълнителни разрешителни на пазара. С течение на времето общият брой квоти се намалява, което по замисъл трябва да стимулира декарбонизация.
Критичният аргумент в публикацията е, че независимо кой формално плаща квотите, разходът в крайна сметка се прехвърля към потребителите. Според анализа това се случва чрез по-скъпа електроенергия, по-скъпо централно отопление и по-високи цени на стоки и услуги.
Скокът на въглеродните квоти и ролята на ETS
Авторът проследява и динамиката на цените на въглеродните разрешителни. По данни, цитирани от Do Rzeczy, тенденцията е ясно възходяща: през 2012–2017 г. — няколко евро за тон; през 2020 г. — около 25 евро; средно през 2025 г. — около 75 евро; към февруари 2026 г. — приблизително 70 евро (след пик от близо 90 евро месец по-рано).
Гжимович отбелязва, че цената остава силно волатилна, тъй като пазарът е повлиян както от административно намаляване на предлагането, така и от спекулативна търговия и външни фактори като цените на газа, петрола и дори метеорологичните условия.
ETS 2: защо Брюксел разширява системата
Особено внимание в публикацията на Do Rzeczy е отделено на предстоящото разширяване на системата чрез ETS 2, което трябва да обхване транспорта и отоплението на сградите.
Припомняме – ETS-2: Брюксел слага въглероден данък на домакинствата
Според Гжимович това означава пряко включване на домакинствата и малкия бизнес в схемата чрез по-високи цени на горивата и отоплението. Разходът няма да се плаща като отделен данък, а ще бъде „скрит“ в крайните цени на енергоносителите.
Авторът предупреждава, че именно този етап може да има най-силно социално въздействие.
Какви поскъпвания очакват домакинствата
В текста се цитират няколко експертни оценки. По думите на Бернд Вебер от Epico Klima-Innovation, пред телевизия NTV, цените за около 3 милиона полски домакинства могат да нараснат с до 150% след въвеждането на ETS 2.
Докладът „Analiza wpływu ETS2 na koszty życia Polaków“ (2024), изготвен от Ванда Бук и Марчин Издебски и цитиран от Do Rzeczy, дава по-конкретни числови прогнози. Сред тях: газът може да поскъпне с допълнителни 25,70 зл. (около 6 евро)/MWh през 2027 г.; допълнителната цена на въглищата може да достигне 306 зл.(72.4 евро)/тон през 2027 г.; годишният разход за отопление на жилище от 100 кв. м може да нарасне с над 1000 зл. (236.61 евро) още през първите години.
В по-дългосрочен хоризонт прогнозите са значително по-високи. Позовавайки се на анализ на Warsaw Enterprise Institute от 2023 г., Do Rzeczy отбелязва, че годишната тежест от ETS 2 може да варира между 21 млрд. и 96,5 млрд. злоти.
Според цитираните оценки статистическо полско семейство може да плаща допълнително над 1500 зл. годишно (355 евро) през 2030 г. в по-оптимистичен сценарий и до около 7100 зл. (1 680 евро) при песимистичен сценарий. Гжимович подчертава, че тежестта ще бъде най-осезаема за домакинствата с по-ниски доходи — теза, която често се появява в критиките към разширяването на ETS.
Растящият спор около климатичната политика на ЕС
В публикацията се разглеждат и рисковете за топлофикационния сектор. Do Rzeczy припомня случая с полската електроцентрала EC Będzin, чийто оператор е получил санкции за около 740 млн. злоти за неплатени задължения по ETS за периода 2020–2022 г., плюс близо 430 млн. злоти дължим данък.
Председателят на дружеството Марчин Ходовски е цитиран с предупреждението, че само санкцията за 2020 г. е достигнала 165% от приходите на компанията за същата година — показател, който според критиците поставя под въпрос устойчивостта на модела.
В заключението си Гжимович в Do Rzeczy поставя под съмнение икономическата рационалност на системата и предупреждава за риск от изнасяне на индустрия извън ЕС към региони с по-ниски енергийни разходи.
Темата остава силно поляризираща в европейски мащаб. Поддръжниците на ETS го разглеждат като основен инструмент за постигане на климатична неутралност, докато критици — включително авторът, цитиран от Do Rzeczy — предупреждават за нарастващи социални и индустриални напрежения. Полският случай, описан подробно в анализа, показва как дебатът за въглеродното ценообразуване все по-често се пренася от експертните среди към ежедневието на домакинствата и бизнеса в целия Европейски съюз.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
