Франция преживява икономическа криза, която според френския анализатор Александър Алегре-Пило все още не е назована открито, но се усеща както в селското стопанство, така и в бизнеса и в нарастващото чувство за социално понижение. В коментар, публикуван в Le Journal du Dimanche, Алегре-Пило твърди, че общият знаменател зад тези процеси е прекомерната регулация, която задушава способността на страната да създава стойност.
Авторът на текста описва Франция като икономика, притисната от „свръхрегулация“, превърнала се според него в рефлекс на политическата класа. При всяка криза отговорът е нова норма, нов механизъм и ново ограничение. Представяна като защита, тази регулаторна натрупаност според него замества реалната икономическа стратегия с административен контрол.
Как свръхрегулацията задушава създаването на стойност във Франция
По думите на Алегре-Пило свръхадминистрацията не само възпира инициативата, но и струва скъпо, без да носи съответната възвръщаемост. Моделът на следвоенния икономически баланс е отдавна нарушен, а обществото според него е привикнало към социални „придобивки“, чиято цена се прехвърля върху бъдещите поколения.
В анализа си за Le Journal du Dimanche той посочва, че кулминацията на тази логика често се намира в Брюксел, където се приема, че повече регулация автоматично означава повече защита за гражданите. Френските правителства – особено в последните години – не само прилагат европейските правила, но често ги „свръхтранспонират“, превръщайки позволеното в други страни от ЕС в забранено във Франция. В същото време вносът остава свободен по силата на европейските договори, което създава конкурентен дисбаланс за френските компании.
Вижте още – Нови правила обслужват корпорациите за сметка на фермерите
Защо френското земеделие е първата жертва на бюрокрацията
Според Александър Алегре-Пило земеделският сектор е сред най-засегнатите. Нарастващият брой правила, често откъснати от реалните условия на терен, възпират инвестициите, забавят иновациите и подкопават конкурентоспособността. Когато френските фермери са обект на ограничения, които техните европейски конкуренти не спазват, това не е защита, а институционална пречка, пише той в Le Journal du Dimanche.
За да компенсира тези ограничения, държавата отпуска субсидии, което на практика означава, че данъкоплатците покриват разходи, които пазарът не поема. По този начин фермерите постепенно се превръщат в зависими от публично финансиране, а проблемите се отлагат, вместо да бъдат решени.
В България също – Как бюрокрацията убива земеделието в България
Ефектът на регулациите върху цените и конкуренцията
Авторът подчертава, че регулаторната спирала не се ограничава до селското стопанство. Според него тя обхваща цялата икономика, като блокира пазарните корекции, втвърдява търговските отношения и възпира предприемаческата инициатива – ключов източник на създаване на стойност.
Алегре-Пило предупреждава във Le Journal du Dimanche, че когато стойност не се създава в основата на икономиката, цената неизбежно се плаща от потребителите и данъкоплатците. Напрежението в земеделието върви ръка за ръка с траен натиск върху цените на ежедневните стоки. Според него това не е толкова въпрос на прекомерни печалби, колкото на система, в която конкуренцията е ограничена от бюрократични бариери.
Каква промяна на курса предлага Александър Алегре-Пило
В заключение Александър Алегре-Пило предлага три ключови стъпки за промяна. Първо, според него трябва да се признае неефективността на сегашната система за административно регулиране на търговските преговори и да се адресират структурните причини за дисбалансите – като концентрацията на пазарите, организацията на секторите и достъпа до капитал.
Второ, той настоява правилата във Франция да бъдат приведени в съответствие с реалната европейска рамка или страната да възстанови по-силно влияние в европейските решения. Свръхтранспонирането на регулации, които не могат да бъдат наложени върху вноса, според него е икономическа грешка, която отслабва местните производители без допълнителна полза за потребителите.
Трето, авторът на анализа в Le Journal du Dimanche призовава за отказ от идеологизирана регулация и връщане към прагматизъм. Покупателната способност, пише той, не се създава чрез символични закони, а чрез конкуренция, договорна свобода и способност на икономическите участници да се адаптират към пазарната реалност. Само чрез подобен подход Франция може да възстанови продуктивността и икономическия си суверенитет.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
