Европейският съюз предприе нова стъпка в политиката си за контрол над цифровите платформи, като наложи глоба от 120 млн. евро на X – социалната мрежа на Илон Мъск. Както съобщава The European Conservative, санкцията е резултат от двугодишно разследване по линия на Регламента за цифровите услуги (DSA) и се превръща в пореден епизод от конфликта между Мъск и брюкселската администрация.
Още по темата – Глобата срещу X разпалва сблъсък между ЕС и Мъск
Според Европейската комисия X е проявила „недостатъчна прозрачност“, включително чрез дизайна на синята отметка за верифицирани акаунти, непълна публичност на рекламния регистър и отказ да предостави на изследователи достъп до данни. В изданието The European Conservative това се описва като част от „драконовските“ изисквания на DSA, които от години са в центъра на напрежението между платформата и европейските регулатори.
DSA и новата рамка за контрол над платформите
Санкцията предизвика незабавна критика в САЩ. Държавният секретар Марко Рубио я определи като „атака срещу всички американски технологични платформи и американския народ от страна на чужди правителства“, припомня The European Conservative. Той заяви, че „дните на цензурирането на американци онлайн са приключили.“
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също се включи в спора, още преди финалното решение на ЕС, като обвини Брюксел, че наказва X „за това, че отказва да се занимава с цензура“. Според The European Conservative, реакциите от Вашингтон ясно показват, че темата за регулациите в Европа вече има геополитически измерения.
От своя страна еврокомисарят по цифровите въпроси Хена Виркунен настоява, че „DSA няма нищо общо с цензура“. Но както отбелязва The European Conservative, действията на Брюксел през последните години сочат обратното.
Изданието припомня случая от 2023 г., когато тогавашният комисар Тиери Бретон предупреди Мъск, че планираното му интервю с Доналд Тръмп може да наруши регламента. Подобен акт би могъл да доведе до огромни санкции – дори до блокиране на X в целия ЕС. Брюксел е обсъждал и глоба от 1 млрд. евро, след като платформата отказа да предостави искани данни. На този фон настоящата санкция от 120 млн. евро изглежда „почти лека“, отбелязва The European Conservative.
Политическият натиск и ограничаването на критични гласове
От влизането си в сила през 2022 г. Регламентът за цифровите услуги беше представян като мярка за защита на деца онлайн. Но според анализа на The European Conservative законът „рутинно се използва срещу критиците на ЕС, особено отдясно“.
Комисията изисква платформите да предотвратяват „манипулации“ на избори, което на практика ги стимулира да ограничават съдържание, възприемано като риск за „изборните процеси“ – често това са популистки или евроскептични послания.
Особено спорен е механизмът на т.нар. „доверени податели на сигнали“ по член 22. Статутът дава на определени организации право да изискват от платформите приоритетно премахване на съдържание. The European Conservative припомня, че сред тях са германската HateAid и REspekt – НПО-та, които активно докладват десетки случаи на „реч на омразата“ всеки ден. Тяхната идеологическа ориентация, твърди изданието, превръща системата в инструмент за „потискане на политическо несъгласие“.
Европа пред криза на свободата на словото
Случаите на политически натиск в отделни държави също пораждат въпроси. The European Conservative дава пример с австрийския евродепутат Хелмут Брандщетер, който увери в X, че „в Европа няма цензура“. Ден по-късно той поиска от анонимен потребител името и адреса му, за да го съди за критичен коментар.
A Message to „piggy Land“: there is No censorship in Europe, and everybody has to follow our rules” Trump fights the free press, suing newspapers and TV stations. So leave us alone https://t.co/jEEotv8a23
— Helmut Brandstätter MdEP (@HBrandstaetter) December 5, 2025
Още по-фрапантни са данните от Германия: настоящият канцлер Фридрих Мерц, докато е бил опозиционен лидер, е подал почти 5 000 наказателни жалби срещу критикуващи го граждани, като някои от тях са претърпели обиски. Законодателството предвижда до три години затвор за обида на политик. Подобни жалби са подавали и Роберт Хабек (805 случая) и Аналена Бербок (513 случая).
Във Франция жена бе изправена пред съд за публикация във Facebook, в която нарича президента Еманюел Макрон „мръсотия“. Макар делото да бе прекратено, „оскърбяването на президента“ остава престъпление.
The European Conservative предупреждава и за новия европейски „Щит на демокрацията“, представен миналия месец. Официално целта му е защита на свободното слово и медийния плурализъм. Но според анализатора Лорън Смит проектът ще служи като оправдание за ограничаване на популистки и евроскептични движения, които могат да бъдат обявявани за „външно влияние“ или „манипулация“.
Още по темата – „Щитът на демокрацията“: нов механизъм за цензура в ЕС?
Според The European Conservative, ЕС се намира в „дълбока криза на свободата на изразяване“, която вече е очевидна и за Съединените щати. Основният въпрос, който авторът поставя, е дали европейските граждани ще приемат този „управляван публичен живот“ или ще се противопоставят, „преди да стане твърде късно“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
