Миграционната линия на Дания от години е сред най-твърдите на континента, но под ръководството на социалдемократката Мете Фредериксен се превърна в своеобразен еталон за редица леви правителства в Европа. Както отбелязва The Conversation, подходът ѝ, съчетаващ социалдемократически обещания с драстични рестрикции към бежанци и мигранти, вече задава тона на европейския дебат.
Как Дания изгради една от най-строгите миграционни системи в Европа
Фредериксен спечели изборите през 2019 г. с комплексна програма: климатични реформи, по-ниска пенсионна възраст за работници в тежък труд – и силно затегната миграционна политика. Както подчертава The Conversation, това стана възможно, защото Дания вече разполагаше с една от най-ограничаващите системи за убежище в Европа.
Държавата предоставя единствено временен статут на бежанци, независимо от това дали се нуждаят от трайна закрила. Законодателството за събиране на семейства е значително ограничено, а акцентът е поставен върху депортацията, а не върху интеграцията.
Фредериксен често оправдава тази линия, противопоставяйки „предизвикателствата на имиграцията“ на устойчивостта на социалната държава.
Ролята на крайната десница и политическите компромиси
Според анализа на The Conversation, датската миграционна политика е била под непрекъснатото влияние на десните формации още преди идването на Фредериксен на власт. Малцинствените правителства години наред са зависели от техните гласове, а кампанията на социалдемократите през 2019 г. по темата за миграцията почти не се различава от тази на Датската народна партия.
Вижте и това – Датска партия предлага най-строгата имиграционна политика
Още след кризата от 2015 г. Дания въведе мерки, които значително усложняват живота на бежанците – временни разрешения за пребиваване, по-трудни условия за семейно събиране и по-строги изисквания за интеграция.
През 2018 г. влезе в сила и закон срещу т.нар. „паралелни общества“. Той позволява разпродаване или разрушаване на социални жилища, ако над половината от жителите в тях са от „не-западен произход“ и са налице други критерии като престъпност и бедност. Бежанците в тези райони нямат право на семейно събиране.
Датският натиск върху ЕС и ефектът върху европейските реформи
През 2021 г. кабинетът на Фредериксен прие закон, позволяващ връщане на бежанци в страните им на произход, ако Дания ги определи като „сигурни“. Именно тогава правителството обяви части от Сирия за безопасни и започна да отнема статута на сирийски бежанци. Поради липса на дипломатически отношения с Дамаск реални депортации не последваха, но хората бяха преместени в депортационни центрове.
Същата година Европейската комисия обяви нов датски закон за прехвърляне на кандидати за убежище в трети държави като несъвместим с правото на ЕС. Но Дания е в особена позиция: тя има изключение от Маастрихтския договор, което я освобождава от общите политики за граници и миграция.
През последните месеци Дания председателства Съвета на ЕС и, както съобщава The Conversation, използва тази платформа, за да настоява за въвеждане на по-строги правила в европейски мащаб. На откриването на председателството Фредериксен заяви:
„Много от пристигащите искат да работят и допринасят. Но други – не. А из Европа виждаме последиците: престъпност, радикализация, терор… Създадохме едни от най-добрите общества в историята, но не можем да приемаме всеки.“
Дания подкрепи Пакта за миграция и убежище от 2024 г., който ще влезе в сила през 2026 г. Той предвижда ускорени процедури, повече отговорности за държавите по външните граници и финансова солидарност между страните членки.
Вижте още – ЕС разпределя мигрантите: каква е опасността за България
Международни реакции и политическите рискове за Мете Фредериксен
Дания получава сериозни критики от международни организации – Европейския съд на ЕС, Комитета на ООН срещу изтезанията, Amnesty International и др.
Фредериксен обаче намира и съмишленици. Италианският премиер Джорджа Мелони подкрепя датския подход и самата тя сключва споразумения за връщане на мигранти с Либия, Тунис и Египет. Двете лидерки лобират за промяна в Европейската конвенция за правата на човека, за да се облекчат депортациите.
Според The Conversation, примерът на Дания се отразява и върху политиката на британския премиер Киър Стармър, чието правителство също се стреми към по-строги мерки по датски образец.
Миграционният курс на датския премиер остава силно спорен. Въпреки това анализът на The Conversation посочва, че той може да подпомогне бързото ѝ издигане на международната сцена – перспектива, която вероятно ще ѝ е необходима, тъй като социалдемократите изглеждат готови да загубят подкрепа в предстоящите местни избори за сметка на партии още по-вляво.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
