Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) остава една от най-влиятелните международни институции, но решенията му все по-често предизвикват политически спорове в Европа. Анализ на полския правен институт Ordo Iuris за 2025 г. очертава серия от чувствителни казуси — най-вече по линия на нелегалната миграция, но също така относно еднополовите съюзи и дори забраните за пушене в затворите. Според института именно тези направления на съдебна практика пораждат нарастващо напрежение между националните правителства и съда в Страсбург.
Миграционните решения на ЕСПЧ под засилен натиск
Един от най-значимите казуси през 2025 г. засяга депортирането на трима нелегални мигранти от Унгария — двама афганистанци и един сириец.
По данни на Ordo Iuris, двама от тях са преминали границата с помощта на каналджия, а третият първоначално е влязъл законно, но е останал на територията на страната две години след изтичане на разрешението си за пребиваване. И тримата впоследствие подават молби за убежище, позовавайки се на общо чувство за опасност в държавите си на произход.
Унгарските власти обаче ги депортират без подробна индивидуална оценка на твърденията им. След извеждането им случаите се развиват по различен начин — единият мигрант достига Германия с помощта на трафиканти и подава нова молба за убежище, вторият заминава за Австрия и също кандидатства за закрила, а третият остава в Сърбия.
ЕСПЧ приема, че Унгария е нарушила няколко разпоредби на Конвенцията — забраната за колективно експулсиране на чужденци, правото на ефективно средство за защита и забраната за нечовешко или унизително третиране. Според Ordo Iuris решението се вписва в вече утвърдена линия на съда, която поставя под въпрос по-строгите мерки за защита на държавните граници.
Анализът на Ordo Iuris припомня и знаковия казус от 2022 г., когато ЕСПЧ спира британската схема за изпращане на нелегални мигранти в Руанда. Лондон е сключил споразумение с Кигали, според което лица, заловени при незаконно преминаване на Ламанша, трябва да чакат там разглеждането на молбите си за убежище. Временното решение на съда — постановено от едноличен състав — блокира трансфера буквално в последния момент.
По оценка на института подобни решения вече са постановявани и срещу Франция, Италия и Полша, което според авторите показва тенденция към все по-широко тълкуване на гаранциите за мигрантите.
Особено спорна, според Ordo Iuris, е и практиката на ЕСПЧ по делата срещу Дания, свързани с експулсиране на чужденци, осъдени за тежки престъпления. Съдът приема, че по принцип не бива да се депортира дори опасен престъпник, ако той е изградил личен и семеен живот в приемащата държава.
В анализа се подчертава, че при подобен подход всяка молба за убежище трябва да бъде разгледана по същество — независимо дали е подадена по редовен път или едва след залавяне при незаконно преминаване на границата. Според Ordo Iuris това на практика удължава процедурите по връщане, затруднява депортациите и ограничава ефективността на националните миграционни политики.
Европейски правителства искат повече свобода при експулсиране
През май 2025 г. премиерите на девет държави от Съвета на Европа — Италия, Дания, Австрия, Белгия, Чехия, Естония, Латвия, Литва и Полша — изпращат отворено писмо с критики към съдебната практика на ЕСПЧ по миграционни въпроси.
В писмото се отбелязва, че светът се е променил фундаментално и че днешната мащабна миграция протича при напълно различни условия. Част от пристигащите, се посочва в документа, се изолират в паралелни общности и се дистанцират от ценности като равенство, демокрация и свобода.
По-късно представители на 27 държави също настояват за по-голяма свобода при експулсиране на чужденци, извършили тежки престъпления, както и за по-гъвкаво тълкуване на членове 3 и 8 от Конвенцията.
Нов натиск по линията на еднополовите съюзи
Паралелно с миграционните казуси ЕСПЧ продължава да развива практика по правния статус на еднополовите двойки — тема, която Ordo Iuris определя като една от водещите линии в съдебната му дейност.
Вижте още – Как Съдът на ЕС отвори вратата за еднополовите бракове?
През 2025 г. съдът уважава жалбите на три еднополови двойки срещу Полша. В делото Szypuła срещу Полша две полско-испански двойки подават заявления в полски служби по гражданско състояние за издаване на удостоверение за липса на пречки за брак, тъй като възнамеряват да сключат брак в Испания, където това е позволено. Полските власти отказват с аргумента, че националното право признава брак единствено между мъж и жена.
След неуспешни опити да оспорят отказа пред националните съдилища, двойките сезират ЕСПЧ, позовавайки се на нарушено право на личен и семеен живот по член 8 от Конвенцията. Съдът приема, че Полша е оставила жалбоподателите в „правен вакуум“ поради липсата на каквато и да е форма на правно признаване и защита на стабилни еднополови връзки.
Подобен изход има и по делото Andersen срещу Полша, където полско-британска еднополова двойка иска признаване в Полша на брак, сключен във Великобритания. И в този случай ЕСПЧ установява нарушение на член 8. Това вече е четвъртото решение срещу Полша по този въпрос, отбелязва Ordo Iuris.
Решението за пушенето в затворите предизвика нов спор
Един от най-необичайните казуси през 2025 г. е срещу Естония. ЕСПЧ постановява, че пълната забрана за пушене в затворите противоречи на член 8 от Конвенцията.
В мотивите си съдът извежда от правото на лична автономия и свободата на избор и възможността лишените от свобода сами да решават дали да пушат. Според съдебния състав естонските власти са се съсредоточили прекомерно върху пушенето като елемент от затворническата субкултура и недостатъчно върху индивидуалната свобода на избор.
ЕСПЧ отбелязва още, че за част от затворниците пушенето може да се възприема като средство за справяне със стреса и напрежението, поради което абсолютната забрана е непропорционална.
От Ordo Iuris виждат в това пример за разширително, т.нар. динамично тълкуване на Конвенцията.
Растящ дебат за ролята на съда
В заключение Ordo Iuris подчертава, че ЕСПЧ продължава да оказва силно влияние върху вътрешните политики на европейските държави. В същото време редица негови решения — особено по миграцията, ЛГБТ въпросите и правата на затворниците — все по-често срещат открита критика от национални правителства.
Според института това показва задълбочаващ се дебат в Европа за границите между защитата на правата на човека и правото на държавите да провеждат собствена политика в области като миграцията, семейното право и наказателната система.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
