На 12 април политическо земетресение в Унгария сложи край на 16-годишното управление на Виктор Орбан — период, белязан от постоянна и често остра конфронтация между Будапеща и Европейската комисия. Според журналиста Кит Кларенберг напускането на Орбан премахва една от основните пречки пред процесите на федерализация и милитаризация на Европейския съюз.
В анализа си Кларенберг твърди, че „пръстовите отпечатъци“ на Брюксел личат ясно върху политическата промяна в Унгария. По думите му Европейската комисия вече вижда възможност да наложи волята си не само върху 27-те държави членки, но и върху страните извън ЕС, които попадат в орбитата на европейската политика.
Авторът подчертава, че срещу Орбан могат да бъдат отправени редица основателни критики. Самият унгарски лидер определяше управленския си модел като „нелиберален“ и националистически проект. По време на неговото управление Будапеща влезе в конфликт с Брюксел по теми като върховенството на закона, академичната свобода, съдебната система, медиите, миграцията, правата на малцинствата и социалната политика.
Въпреки това, според Кларенберг, Орбан беше и един от малкото европейски лидери, които последователно се противопоставяха на отслабването на националния суверенитет в ЕС. Авторът го описва като пречка пред изграждането на напълно федерализирана европейска свръхдържава, управлявана от неизбираемата Европейска комисия.
Възходът на Петер Мадяр и финансовият натиск върху Унгария
Новият премиер Петер Мадяр се появява на унгарската политическа сцена през март 2024 г., без предишна история на активизъм или изградена публична платформа. Той атакува управлението на Орбан заради корупция, но едновременно с това подкрепя по-дълбока европейска интеграция. Според Кларенберг именно това бързо му осигурява подкрепата на западни политици и медии, които го представят като бъдещия лидер на Унгария.
Авторът отбелязва, че възходът на Мадяр е подпомогнат от широка мрежа от „антиорбанови“ медии и неправителствени организации в Унгария, финансирани щедро от Брюксел. Според него масовите медии не са задали очевидния въпрос дали внезапният политически успех на Мадяр е бил наистина органичен.
Кларенберг поставя особен акцент върху финансовия натиск, оказван от ЕС върху Унгария през последния мандат на Орбан. От края на 2022 г. Брюксел започна да замразява десетки милиарди евро средства, дължими на Будапеща, заради различни опасения, свързани с върховенството на закона. Авторът посочва, че тези средства представляват значителен дял от унгарската икономика.
За да получи достъп до тях, правителството на Орбан трябваше да приеме 27 отделни реформи, наречени „супер междинни цели“. Част от исканията бяха отхвърлени от унгарските власти. Междувременно замразените средства задълбочиха икономическите трудности в страната — висока инфлация, растяща безработица и застой на заплатите.
Това, според Кларенберг, даде на Мадяр силна предизборна платформа. Той обеща, че ако дойде на власт, ще отключи европейските средства почти незабавно, след като Унгария отново стане „пълноправен член на ЕС“ в политическия смисъл на думата. Само дни след победата му делегация на Европейската комисия посети Унгария, за да обсъди размразяването на над 30 млрд. евро първоначална помощ.
Според Кит Кларенберг случаят с Унгария вече се превръща в модел за действие спрямо други държави. Той твърди, че Европейската комисия се опитва да повтори подхода спрямо Сърбия и Словакия, като ги лишава от значителни средства, за да „коригира“ поведението им.
Двете страни по различен начин отдавна затрудняват плановете на Брюксел и Берлин — както във вътрешнополитически, така и в международен план. Според автора, след неутрализирането на опозицията вътре в ЕС, Европейската комисия никога не е изглеждала толкова уверена в преследването на собствените си цели.
Кларенберг вижда в това процес с огромни последици — както за начина, по който ЕС действа международно, така и за способността на държавите членки и техните граждани да се противопоставят на решенията на Брюксел.
„Завършването на европейския континент“: новата амбиция на Брюксел
На 22 април председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС трябва да успее да „завърши обединяването на европейския континент“, за да не попадне той под руско, турско или китайско влияние. Говорител на Комисията уточнява, че думите ѝ се отнасят до бъдещото разширяване на ЕС към Западните Балкани — регион, голяма част от който някога беше част от Югославия.
Кларенберг отбелязва, че съпротивата срещу членството в ЕС е широко разпространена в региона, особено в Сърбия. Турция, която също е дългогодишен кандидат за членство в ЕС и има силни културни, икономически и исторически връзки със Западните Балкани, възприема тази посока като важен външнополитически приоритет.
Припомняме – Сърбия не иска в ЕС: едва 33% подкрепят членството
Според автора изказването на фон дер Лайен поставя Турция редом с Русия и Китай като нежелано влияние в региона. В същото време, след февруари 2022 г., Русия е почти напълно изолирана от ЕС чрез санкции, а редица китайски инвестиционни проекти в Европа са блокирани или ограничени.
Краят на ветото и пътят към обща европейска армия
По-малко от 24 часа след поражението на Орбан фон дер Лайен призова и за край на правото на вето на държавите членки по външнополитически въпроси. Кларенберг определя това като тревожна промяна. Поддръжниците на по-дълбока федерализация на ЕС отдавна настояват за премахване на изискването за единодушие в чувствителни сфери като разширяването, отбраната и сигурността.
Авторът припомня, че при Орбан Унгария блокираше или забавяше редица ключови инициативи — план за членство на Украйна в ЕС, заем от 90 млрд. евро за Киев, използване на замразени руски активи, общоевропейски забрани върху вноса на руски нефт и газ, както и други спорни решения.
Ако ветото бъде премахнато, големи външнополитически решения могат да се вземат само със съгласието на 15 от 27-те държави членки. Според Кларенберг това би оставило правителства и граждани, несъгласни с такива политики, без реални средства за противопоставяне — дори когато решенията ги засягат пряко.
Кларенберг свързва премахването на ветото и с възможността за изграждане на единна европейска армия. Той посочва, че през октомври 2025 г. ресорът на Европейската комисия за отбрана, индустрия и космос публикува т.нар. „Пътна карта за готовност 2030“. Документът настоява държавите членки да инвестират значително в армиите си и във военните си способности, включително чрез общи проекти като европейски сили за дронове в съюз с Украйна.
Андрюс Кубилюс
През януари еврокомисарят по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс предложи създаването на постоянни европейски сили за бързо реагиране от 100 000 души. В същия месец в Германия влязоха в сила правила, изискващи мъжете на възраст между 17 и 45 години да получават разрешение от Бундесвера, ако възнамеряват да напуснат страната за повече от три месеца.
След обществено недоволство изискването беше отменено в началото на април, но по-късно Берлин представи стратегически документи на Бундесвера, които предвиждат Германия да разполага с най-голямата армия в Европа до 2039 г. В тези документи Русия е определена като най-голямата заплаха за Европа.
Кларенберг обръща внимание и на Словакия. Според него заплахите на Брюксел за финансови санкции са накарали премиера Роберт Фицо да се откаже от възраженията си срещу отпускането на десетки милиарди евро за Украйна. Авторът подчертава, че това е особено важно, защото Фицо беше избран с обещание да прекрати финансовата и материалната подкрепа на страната си за Киев и да се противопостави на насърчаваните от ЕС антируски санкции.
DSA, избори и цензура: как ЕС контролира онлайн дебата
В анализа си Кларенберг отделя значително място на европейския Законодателен акт за цифровите услуги — Digital Services Act, или DSA, който влезе в сила през август 2023 г. Според него под предлог за борба с „дезинформацията“ Европейската комисия, изборните органи на държавите членки и финансирани от ЕС неправителствени организации получават огромна власт да контролират онлайн речта.
Авторът твърди, че през последните години Брюксел многократно е активирал малко известна „система за бързо реагиране“ около европейски избори. Чрез нея социалните мрежи са били призовавани да цензурират проблемно съдържание и да блокират потребители. Ако платформите не изпълняват исканията, те са заплашени с големи глоби и други санкции.
Кларенберг посочва, че този режим е останал почти скрит за европейските граждани, докато през февруари тази година Комисията по правосъдие на Сената на САЩ не публикува доклад за злоупотреби с DSA от страна на Брюксел. Според автора законът е използван не само срещу фалшиво и омразно съдържание, но и срещу несъгласни гледни точки, включително евроскептични позиции.
Като пример той дава парламентарните избори в Словакия през септември 2023 г. Партията „Смер“ на Роберт Фицо е била подложена на силен натиск от прозападни политици, неправителствени организации и медии. Въпреки това Фицо печели изборите. Според Кларенберг докладът на Сената разкрива, че преди вота Европейската комисия тайно е изпращала до големи социални мрежи различни искания за ограничаване на съдържание чрез системата за бързо реагиране.
В седмицата преди изборния ден активността се засилва. Европейската комисия предоставя на TikTok списъци със словашки акаунти, публикуващи политическо съдържание, които според нея са „проблематични“. Сред тях, твърди Кларенберг, има и популярни инфлуенсъри, които основно публикуват развлекателно съдържание, както и потребители, споделящи политически хумор.
Подобен механизъм е използван и около изборите за Европейски парламент през 2024 г. Според автора представители на социалните мрежи са били предупредени при закрити врата, че Брюксел ще предприеме „действия по прилагане“, ако платформите не реагират на исканията за цензура. Под заплаха от финансови и правни последици Google, Meta и TikTok премахват големи количества съдържание, определено като „дезинформация“.
Кларенберг посочва, че само TikTok е ограничил над 45 000 публикации. Според него това е особено проблематично, защото евродепутатите гласуват за председателя на Европейската комисия и утвърждават комисарите. Така, според автора, Комисията се оказва в позиция да защитава себе си и политиките на ЕС от онлайн критика в чувствителен политически момент.
Румънският прецедент и урокът от Гърция
Кларенберг разглежда и случая с Румъния. През декември 2024 г. Конституционният съд анулира президентските избори, след като независимият кандидат Калин Джорджеску спечели първия тур. Той се яви с евроскептична и националистическа платформа, включваща прекратяване на финансовата и военната подкрепа на Букурещ за войната в Украйна.
Според тогавашни социологически проучвания Джорджеску е бил на път да спечели президентския пост убедително. Анулирането на изборите беше оправдано с твърдения за мащабна руска кампания за влияние чрез TikTok, която е популяризирала кандидатурата му и е повлияла на резултата. Кларенберг твърди, че доказателства за това обвинение така и не са били представени. Въпреки това, по думите му, представители на ЕС и САЩ публично подкрепят анулирането на изборите, а западните медии приемат версията за руска намеса без сериозни възражения. Авторът отбелязва, че дори BBC признава тогава, че Джорджеску е бил реално и органично популярен сред румънците — както в страната, така и сред голямата румънска диаспора. Според този прочит в Румъния има широко разпространена умора от пронатовския политически елит в Букурещ.
Кларенберг твърди, че докладът на Сената на САЩ разкрива централна роля на Брюксел в саботирането на румънските президентски избори. Преди, по време и след вота Европейската комисия предприема най-агресивните си до момента действия за ограничаване на съдържание. Румънските власти многократно изпращат искания до социалните мрежи за премахване на публикации, като използват разширителни тълкувания на DSA и местното законодателство.
Джордже Симион и Калин Джорджеску
TikTok е бил призован да блокира видеа с Джорджеску не само за румънската аудитория, но и глобално. Според Кларенберг самата платформа е изразила опасения, че подобни действия могат да представляват политическо влияние върху изборите чрез необосновано премахване на законно съдържание.
След победата на Джорджеску на първия тур исканията за цензура стават още по-агресивни. Румънските регулатори настояват TikTok да премахне всички материали, съдържащи изображения на Джорджеску. Паралелно с това финансирани от ЕС неправителствени организации в Румъния и региона изпращат до социалните мрежи списъци със стотици искания за цензура.
Според Кларенберг част от съдържанието може да е било действително проблемно, но голяма част просто е представяла политическите позиции на Джорджеску. Той твърди още, че Букурещ и Европейската комисия са оказвали натиск върху TikTok да потвърди тезата, че платформата е използвана от Кремъл за подкрепа на кандидата. Вътрешният екип по сигурността на TikTok обаче не открива данни за координирана операция за влияние в негова полза.
Въпреки това твърденията на TikTok, че Русия не се е намесила в изборите, са игнорирани и остават скрити от обществото. Впоследствие Комисията започва официално разследване срещу TikTok по линия на DSA заради предполагаемата роля на платформата в подкопаването на румънската демокрация. Джорджеску е отстранен от участие в повторните избори, което води до избора на проевропейско коалиционно правителство. Това правителство се разпада на 5 май.
Политическата криза в Румъния се задълбочава на фона на непопулярни мерки за икономии. Според Кларенберг Брюксел обвързва отключването на близо 2 млрд. евро държавна помощ с тежки съкращения на публичните разходи, замразяване на заплати и пенсии и повишаване на данъци.
На 23 април еврокомисарят по финансовите услуги Мария Луис Албукерке посещава Букурещ за първи път. Тя се среща с представители на финансовото министерство, фондовата борса, Националната банка, частни инвестиционни фирми и синдикати, за да обсъди „икономическото бъдеще на Европа“. Според Кларенберг това посещение е възприето в Румъния като ясен сигнал, че Брюксел следи отблизо развитието на ситуацията.
Авторът прави паралел с Гърция и управлението на СИРИЗА. След като през януари 2015 г. партията получи мандат да сложи край на наложените от Брюксел политики на икономии, тогавашният заместник-председател на Европейската комисия Юрки Катайнен заявява: „Ние не променяме политики в зависимост от избори.“
Кларенберг използва този цитат като ключ към разбирането на отношението на ЕС към демократичния избор в държавите членки. Според него Гърция, като част от еврозоната, е била поставена в положение, при което икономическата и политическата програма на правителството в Атина се контролира от Брюксел и Берлин. СИРИЗА в крайна сметка нарушава предизборните си обещания и отстъпва от основните си позиции. Гръцкото общество понася тежки последици, докато западните банки, отпускали големи заеми на Атина преди кризата, успяват да защитят интересите си чрез спасителните програми на ЕС и МВФ.
Кларенберг отбелязва, че въпреки страданията, причинени от гръцката криза, еврозоната продължава да се разширява. Литва се присъединява през 2015 г., Хърватия — осем години по-късно, а България — през 2026 г. Очаква се Чехия, Дания, Полша, Румъния и Швеция също да се присъединят в бъдеще. Новото унгарско правителство на Мадяр вече е поело ангажимент страната да приеме еврото до 2030 г.
В заключение Кит Кларенберг представя процеса като ускорено „завършване на обединението на европейския континент“ по визията на Урсула фон дер Лайен — визия, при която политическата, финансовата, военната и информационната власт се концентрират все по-силно в Брюксел.
Кларенберг вижда в това Европа, в която националните правителства и гражданите все по-трудно могат да се противопоставят на решения, взети от неизбираеми структури. В неговия прочит ЕС вече не се движи просто към по-дълбока интеграция, а към система, в която изборите, общественото недоволство и националният суверенитет имат все по-малко значение, когато противоречат на целите на Брюксел.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
