Великобритания се изправя пред пореден ръст на цените на електроенергията, който според анализ на OilPrice застрашава не само домакинствата, но и индустрията, а оттам – и плановете на правителството за постигане на климатичните цели за „нетни нулеви емисии“.
Ново увеличение на ценовия таван
Тази седмица енергийният регулатор Ofgem обяви ново увеличение от 2% на ценовия таван за електроенергия за домакинствата, в сила от октомври. Това ще добави около 35 паунда (47 долара) към сметките и ще доведе средния годишен разход за електроенергия на домакинство до над 2300 долара. Много британци вече трудно се справят с плащанията, а броят им ще расте, отбелязва BBC, цитирана от OilPrice.
Защо растат цените
Една от причините за увеличението са „допълнителните финансови помощи за домакинствата на социални помощи“. Но има и друга – разходите за балансиране на системата, включително включването и изключването на вятърни паркове при свръхпроизводство.
Според Националния системен оператор (NESO), през финансовата 2024/25 г. тези разходи възлизат на 2,7 млрд. паунда (3,7 млрд. долара). Основен фактор са плащанията към операторите на вятърни паркове за ограничаване на производството, както и разходите за пускане на базови мощности, когато няма достатъчно вятър. „Ограничаването на вятърната енергия е основен двигател на тези разходи“, посочва NESO.
Освен това, проблемът се задълбочава от т.нар. „кражба на вятър“ – явление, при което близко разположени турбини си „отнемат“ взаимно въздушния поток и намаляват ефективността на производството.
Припомняме – Белгийците „крадат вятър“ от холандците – и става буря в ЕС
Удар по индустрията и по плановете за енергиен преход
Докато за домакинствата сметките стават непосилни, за индустриалните потребители ситуацията е още по-тежка. Според Международната енергийна агенция, британските предприятия плащат до четири пъти повече за ток в сравнение с тези в континентална Европа.
По данни, цитирани от OilPrice, между 2021 и 2024 г. индустриалните потребители са платили допълнителни 29 млрд. паунда (39 млрд. долара), или по близо 10 млрд. долара годишно заради инфлацията в цените на електроенергията.
Анализ на Reuters, цитиран от OilPrice, показва, че това се превръща в сериозна пречка за плановете на правителството да увеличи капацитета на вятърни и соларни централи, да електрифицира транспорта и да изгради големи батерийни хранилища.
В същото време огромни средства се наливат в схемата „контракти за разлики“ (CfD), която гарантира минимална цена на производителите на вятърна и слънчева енергия. Тези субсидии се добавят към плащанията за ограничаване и оскъпяват още повече енергийния преход.
„Колкото повече вятърни и соларни мощности се изграждат, толкова по-високи стават тези разходи“, отбелязва OilPrice.
Вижте още – Навроцки спря закон за вятърни турбини в Полша
Правителството на Кийр Стармър вижда решението основно в повече държавна подкрепа за индустриалните потребители – т.е. в нови разходи, покривани от данъкоплатците. Това обаче повишава сметките за всички.
Още по темата – Тръмп спира вятърни и соларни проекти в САЩ
Ситуацията изглежда като задънен кръг: колкото повече средства се отделят за субсидии и компенсации, толкова по-малко остават за ключови инвестиции в декарбонизация. Така, по парадоксален начин, политиката за „нетна нула“ започва да подкопава собствените си цели, водейки до деиндустриализация и ръст на енергийната бедност във Великобритания.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
