След повече от двадесет години относително затишие Швеция отново отвори въпроса за евентуалното си присъединяване към еврозоната. Мащабен експертен анализ систематично разглежда какви биха били последствията за една добре управлявана икономика, ако се откаже от собствената си валута. Докладът „Dags för euron?“ (2025) не дава еднозначен отговор „за“ или „против“, но поставя редица неудобни въпроси за стабилността на еврозоната, ролята на Европейската централна банка и цената на общата валута за държави с нисък дълг и силни институции.
Кой стои зад доклада „Dags för euron?“
След повече от две десетилетия извън еврозоната Швеция отново отвори дебата за приемането на еврото. Поводът е поредица от икономически и геополитически сътресения – отслабването на шведската крона, войната в Украйна, задълбочаването на европейската интеграция и нарастващата роля на общата валута. Именно в този контекст през 2025 г. е публикуван мащабният анализ „Dags för euron?“, който систематично разглежда плюсовете и минусите от евентуално членство на Швеция в еврозоната.
Докладът е изготвен по инициатива на Stiftelsen Fritt Näringsliv и е публикуван от издателството Timbro. За отговорен редактор и автор на обобщаващия анализ е привлечен икономистът Ларс Калмфорс, дългогодишен професор и бивш председател на държавната EMU-комисия от 1996 г. В разработването участват още над десет икономисти и политолози, сред които бившият управител на Риксбанк Стефан Ингвес.
В доклада изрично се подчертава, че няма обща институционална позиция. Всеки автор носи отговорност за собствените си анализи, а Калмфорс прави синтез, без да налага единно заключение.
Загубата на паричен суверенитет като централен риск
Централният риск, който преминава като червена нишка през целия доклад, е загубата на независима парична политика. При членство в еврозоната Швеция би се отказала от възможността Риксбанк самостоятелно да определя лихвените нива и да реагира на специфични за страната икономически сътресения.
Авторите признават, че през последните десетилетия конюнктурата на Швеция и еврозоната се е синхронизирала значително. Въпреки това остава рискът от асиметрични шокове, при които икономиката на Швеция може да се нуждае от различна реакция от тази, подходяща за други държави в еврозоната. В този смисъл се поставя под въпрос доколко политиката на Европейска централна банка може да бъде адекватна за всички едновременно.
Дълг, фискална дисциплина и скритите трансфери в еврозоната
Друг ключов проблем, разглеждан подробно в анализа, е отслабването на принципа за фискална отговорност в еврозоната. След дълговата криза са създадени механизми, които на практика водят до споделяне на рискове и загуби между държавите членки. За страна с нисък държавен дълг и традиционно строга бюджетна политика това означава реална опасност да поеме непропорционална тежест за проблеми, възникнали другаде.
В доклада се разглеждат и програмите за изкупуване на държавен дълг, които на практика размиват границата между паричната и фискалната политика, като създават асиметрични ефекти между държавите членки и поставят под въпрос първоначалната архитектура на валутния съюз.
Банковият съюз и уязвимостта на добре управлявани икономики
Присъединяването към еврозоната автоматично означава участие в банковия съюз. Докладът признава, че това има и предимства, но подчертава рисковете: наднационални решения за банки с ключово значение за националната икономика, споделени разходи при кризи и ограничен национален контрол.
За Швеция, с голям и силно интегриран банков сектор, това не е второстепенен въпрос, а потенциален източник на системен риск, който може да прехвърли последствия от чужди банкови проблеми върху стабилна национална финансова система.
Как шведският анализ се чете в българския контекст
На фона на този подробен шведски дебат юристът Стефчо Станев обръща внимание, че подобен тип аргументи напълно отсъстваха от официалния български разговор за еврото. В свой коментар във „Фейсбук“ той подчертава, че шведският доклад ясно описва рисковете от размиване на границата между парична и фискална политика в еврозоната, включително практиките по изкупуване на държавен дълг и последиците от тях за държавите членки. Станев пише:
„В него четем любопитни неща, за които ние – така наречените копейки – предупреждаваме. Изкарал съм цитати от доклада на шведите:
“ЕЦБ може да бъде принудена да „печатa пари“, за да финансира бюджетни дефицити, вместо да се бори с инфлацията.”
“Централната банка е принудена да изкупува държавни ценни книжа […], но подобна монетаризация на дълга носи със себе си редица отрицателни ефекти.”
“Липсата на национални централни банки, които да могат да противодействат на бързо нарастващите лихви по държавните облигации, беше един от факторите, които отключиха европейската дългова криза.”
“Загубите на ЕЦБ в следствие на политиката и за изкупуване на държавен дълг се поемат от държавите членки.“
Той допълва, че Швеция е публикувала и отделен, обемен анализ за плюсовете и минусите от членство в банковия съюз – подход, който ясно контрастира с липсата на аналогични официални документи в България.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
