Един от основните предизборни ангажименти на Урсула фон дер Лайен – т.нар. „Щит на демокрацията“, продължение на пакета „Защита на демокрацията“ – най-сетне се материализира година след преизбирането ѝ. Както отбелязва The Hungarian Conservative, Европейската комисия представи конкретни действия едва след дълъг период на мълчание, а инициативата беше официално очертана през ноември, два месеца след годишната реч за състоянието на Съюза.
Какво представлява новият „Щит на демокрацията“
Според Комисията новият „Европейски щит на демокрацията“ цели да укрепи „информационния интегритет“ на Европа и да предотвратява намеса в избори — като акцентът е поставен върху руска намеса чрез държавни и недържавни посредници. Брюксел твърди, че чрез разпространение на „подвеждащи наративи“ и дори „манипулиране на исторически факти“ външни сили целят да подкопават доверието в демократичните системи. Изданието отбелязва, че държавите членки и страните кандидатки са официално призовани да противодействат на подобни влияния.
Вижте още – ЕС надгражда цензурата с нов център срещу „руската дезинформация“
Румънският изборен скандал като аргумент на Брюксел
До голяма степен страховете в Европа за руска изборна намеса са свързани с президентската кампания в Румъния през 2024 г. Там, по твърдения на разследващи институции, руски ботове са подпомогнали националистическия кандидат Калин Джорджеску, който рязко набира популярност онлайн и печели първия тур.
Малко преди втория тур конституционният съд анулира изборите и разпореди повторно гласуване. Джорджеску впоследствие е отстранен от участие, а победител става либерален кандидат.
След този скандал ЕК започва разследване срещу TikTok — платформата, обвинена, че е позволила намесата. Сега Брюксел използва румънския случай, за да аргументира необходимостта от мерките в пакета „Щит на демокрацията“.
Вижте и това – Франция срещу Мъск и Дуров: Нова фаза в дигиталната цензура?
Новият център за демократична устойчивост и мрежата от инфлуенсъри
Част от плана на Фон дер Лайен е създаването на Европейски център за демократична устойчивост — структура, която трябва да засича и предотвратява чужда намеса и дезинформация. Центърът трябва да работи чрез експерти от държавите членки и мрежи от проверители на факти, които ЕС и сега финансира.
Друг елемент е създаването на „доброволна мрежа от инфлуенсъри“ за популяризиране на правилата на ЕС и „най-добрите практики“ в комуникацията.
Опасения от цензура и надскачане на европейските правомощия
Както посочва публикацията, ключовият проблем е, че ЕС няма компетентност да „защитава демокрацията“. Комисията обхваща сфери — от проверка на факти до противодействие на външна намеса — които в голяма степен са:
– смесени компетентности, или
– изцяло национална сигурност, запазена за държавите членки.
Затова част от мерките са доброволни — например участието в Центъра за демократична устойчивост. Иронично, в брюкселската среда това поражда критики, защото мерките не са задължителни — въпреки че принципът за прехвърляне на правомощия ясно ограничава ЕС.
Според анализа проблемът не е само в липсата на компетентност, а и в риск инициативата да прерасне в инструмент за цензура. Американският вицепрезидент Дж. Дий Ванс предупреди в реч на Мюнхенската конференция по сигурността, че истинската заплаха за европейските демокрации е вътрешен враг, който се опитва да ограничава свободата на словото.
Десните партии в ЕС се страхуват, че „Щитът на демокрацията“ може да стане нов механизъм за либерална медийна цензура. Евродепутатът от ФИДЕС Кинга Гал заяви в X:
„Нов инструмент за брюкселска цензура: Комисията стартира ‘Щита на демокрацията’ — още един опит да контролира свободното слово.“
Припомняме – Ванс се оказа прав: Великобритания ограничава словото
Инициативата не се изчерпва с обозначаване на „фалшиво съдържание“ — тя създава мрежа от финансирани от ЕС участници, които да разпространяват „правилна“ и „вярна“ информация, определена в Брюксел.
Това поставя важни въпроси:
– Може ли журналисти и проверители на факти, финансирани пряко от ЕС, да останат независими?
– Ще критикуват ли те грешките на институциите, когато средствата идват именно от тях?
Изданието привежда примери от Унгария: медии и анализаторски центрове, финансирани чрез европейски програми за проверка на факти, системно показват либерална пристрастност и омаловажават проблеми в ЕС.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
