Духът на нелегалната миграция отдавна е изпуснат от бутилката. В продължение на повече от десетилетие Европа превръщаше извънредното положение в постоянно управление на потоци, а всяко неосъществено връщане, проточена процедура или последваща легализация затвърждаваше едно и също послание: веднъж достигнал територията на ЕС, незаконно влезлият има значителен шанс да остане. Днес Брюксел говори за ускорени процедури, по-сигурни граници и повече връщания, но голяма част от този нов курс все още съществува предимно в регламенти и обещания. Случилото се в Сеута показа колко голяма е пропастта между написаното на хартия и реалността на границата.
Испания на Педро Санчес е един от най-ярките примери за това противоречие. Докато Мадрид представя миграцията като икономическа и демографска необходимост, правителството отвори мащабна процедура за легализация, привлякла 1,27 милиона заявления. Напливът в Сеута сам по себе си не доказва, че именно тази мярка е предизвикала масовото преминаване, но поставя на изпитание политическия сигнал зад нея. Защото формалните условия и крайните срокове трудно могат да бъдат достатъчна преграда, когато натрупаният през годините опит показва, че незаконният престой понякога се превръща в законен статут, а решенията за връщане твърде често остават неизпълнени.
Границата на ЕС рухна за часове
Границата на Европейския съюз с Африка се превърна в коридор за часове. Хиляди мигранти преминаха от Мароко в испанския анклав Сеута по море и суша, местната полиция беше преодоляна, приемните центрове се оказаха препълнени, а Мадрид изпрати армията едва след като градските власти признаха, че вече не могат да овладеят положението.
Масовото преминаване достигна връхната си точка на 30 юли. Испанската държавна телевизия TVE съобщи, че само за ден в Сеута са влезли между 2000 и 3000 души, макар че към момента тази оценка не е независимо потвърдена. Кадрите показаха стотици хора, които плуват от мароканския бряг, използват автомобилни гуми и други надуваеми средства, заобикалят вълнолома край плажа Тарахал или разбиват гранична врата и се втурват към града, пише Reuters.
Мароканските сили използваха водни оръдия, за да спрат част от събралите се край границата, но мерките се оказаха недостатъчни. Напрежение възникна и край втория испански анклав – Мелиля, където се стигна до сблъсъци, ранени и запалени автомобили около граничния пункт Бени Ансар. Испанското правителство изпрати от континенталната част на страната 200 специализирани полицаи и 60 военнослужещи. Решението беше взето, след като ръководителят на автономния град Хуан Хесус Вивас поиска обявяване на национална извънредна ситуация и намеса на армията.
Министерството на вътрешните работи първоначално отхвърли искането с аргумента, че миграционните потоци не попадат сред рисковете, за които законът позволява активиране на националния механизъм за гражданска защита. Вивас обаче се позова на Закона за националната сигурност, а не на гражданската защита. След часове на спор за правното основание Мадрид все пак изпрати военни подразделения.
Кадрите от Сеута са доминирани от групи млади мъже и именно това предизвика силна обществена реакция. Reuters съобщава и за групи млади хора, които са вървели на север по мароканска магистрала на около 150 километра от анклава. Сред пристигналите има семейства, жени, деца и непридружени непълнолетни.
Съдебно решение отвори нова възможност за трафикантите
Непосредствената причина за внезапното масово преминаване остава спорна. Испанското правителство насочи вниманието към неотдавнашно решение на Върховния съд, според което мигрантите, заловени в морето по пътя към Сеута или Мелиля, не могат да бъдат връщани незабавно по специалния режим, приложим при прескачане на сухопътната ограда. Те трябва да преминат през обичайната процедура по имиграционното законодателство. Според Мадрид трафикантски и престъпни мрежи са използвали съдебното решение, за да насърчат нови опити за преминаване. Представител на Гражданската гвардия описва пред Reuters случилото се като постепенно увеличаване на потока, превърнало се внезапно в „експлозия“.
Марокански дипломатически източници също обвиниха трафикантските мрежи и отрекоха властите в Рабат да са улеснявали или насърчавали преминаването. Испански представители на Гражданската гвардия поставиха под съмнение тази версия, определяйки помощта от мароканската жандармерия като ограничена и недостатъчна, съобщава Euronews.
Подозренията към Рабат не възникват във вакуум. През 2021 г. около 10 000 души преминаха в Сеута само за два дни на фона на дипломатическа криза между Испания и Мароко. Тогава Рабат беше обвинен, че е отслабил контрола по границата и е използвал миграционния натиск като политически инструмент. Засега няма доказателства, че настоящата вълна е организирана по същия начин, но предишният случай неизбежно засилва недоверието.
Испания и Мароко обявиха, че са договорили ускорена процедура за връщане на незаконно влезлите. Не бяха посочени нито конкретни срокове, нито броят на хората, които Рабат е готов да приеме. Именно тук се намира един от постоянните проблеми на европейската миграционна политика – политическите обещания за връщане се правят бързо, но реалното им изпълнение често е бавно, частично или блокирано от съдебни, административни и дипломатически пречки.
Масовата легализация и „привличащият ефект“
Към съдебното решение се добавя и спорът около извънредната легализация на мигранти, предприета от правителството на Санчес. Програмата беше одобрена през април и позволява на незаконно пребиваващи чужденци да получат разрешение за пребиваване и работа. Първоначално Мадрид прогнозираше около 500 000 потенциални кандидати, но подадените заявления достигнаха приблизително 1,27 милиона – повече от два пъти над очакваното, съобщи Reuters.
Критиците на Санчес твърдят, че масовото узаконяване на хора, влезли или останали незаконно, създава очакването, че и следваща група може един ден да получи същата възможност. Това е същността на спора за така наречения „привличащ ефект“ – не обещание, че конкретният новопристигнал ще бъде легализиран незабавно, а надежда, че ако остане достатъчно дълго и избегне връщането, правилата отново могат да бъдат променени.
Още през февруари представители на Европейската комисия са изразили сериозни резерви, че испанската мярка противоречи на общата политика на ЕС за ограничаване на незаконната миграция и изпраща различно послание от опитите на Брюксел да възпира нови потоци, пише Euronews.
Санчес под натиск и в самата Испания
Критиките срещу Санчес са остри и в самата Испания. Лидерът на Народната партия Алберто Нунес Фейхоо определи случващото се като „криза на националната сигурност“ и поиска активиране на Закона за националната сигурност, затваряне на границата и изпращане на армията. „Правителството не може да гледа настрани“, заяви той, като настоя Мадрид незабавно да възстанови контрола и да предприеме ефективни дипломатически действия спрямо Мароко и ЕС, съобщава EFE.
Сантяго Абаскал
Президентът на Сеута Хуан Хесус Вивас също поиска обявяване на национална извънредна ситуация и единно командване – позиция, подкрепена единодушно от местното събрание. От Vox отидоха по-далеч: Сантяго Абаскал нарече случилото се „нашествие“, свърза го с масовата легализация на мигранти и обвини пряко Санчес. Партията поиска затваряне на границата, военно присъствие, установяване на самоличността и незабавно връщане на незаконно влезлите, както и спешно изслушване на министрите на вътрешните работи и отбраната, пише El País.
Регионалният премиер на Мадрид Исабел Диас Аюсо използва още по-политическа формулировка, обвинявайки Санчес, че допуска кризата, за да отклони вниманието от съдебните дела около управлението му.
Европейските правила действат предимно на хартия
Формално Европейският съюз вече има нов Пакт за миграцията и убежището, който започна да се прилага на 12 юни 2026 г. Той предвижда задължителна първоначална проверка, ускорени гранични процедури, по-ясна отговорност между държавите и по-бързо разглеждане на част от молбите за убежище. На практика обаче самото приемане на правила не създава автоматично охранявани граници, достатъчно персонал, работещи информационни системи и държави извън ЕС, готови да приемат обратно своите граждани.
Още преди влизането на пакта в пълно приложение Европейската комисия призна, че са необходими допълнителни усилия за изграждането на всички елементи на системата. Част от държавите не бяха подготвили необходимата инфраструктура, персонал и приемен капацитет, а централната база данни Eurodac претърпя технически проблем още в първия ден на новия режим, съобщи Reuters.
Още по-показателни са връщанията. По данни на Европейската комисия през 2025 г. реално са били върнати едва 28% от хората, получили решение да напуснат ЕС. Това е подобрение спрямо предишни години, но означава, че повече от седем от всеки десет души с издадена заповед за връщане на практика са останали в Европа. Новият европейски регламент трябва да ускори процедурите и да позволи създаването на центрове за връщане в трети държави, но неговата ефективност тепърва трябва да бъде доказана.
От Сеута до цяла Европа: кризата вече не е местна
Председателят на Европейската народна партия Манфред Вебер определи случилото се като последица от „привличащия ефект“ на масовата легализация, съчетан с използването на мигрантите като инструмент за натиск. Той поиска незабавно прилагане на европейските правила за връщане, укрепване на Frontex и по-твърди действия от Мадрид. ЕНП настоява и за извънреден дебат в Европейския парламент през септември, съобщава El Español.
Френският евродепутат Франсоа-Ксавие Белами заяви, че това не е само испански проблем, защото последствията засягат Франция и цяла Европа. Той поиска възстановяване на контрола по френско-испанската граница и санкции срещу правителството на Санчес.
Антонио Таяни
Италианският външен министър Антонио Таяни определи неконтролираната незаконна миграция като заплаха за националната сигурност и подкрепи прекратяване на свободното движение с Испания. Премиерът Джорджа Мелони също заяви, че Италия е готова на извънредни мерки, включително временно спиране на Шенген с Испания.
Критиките се разпространиха и сред други европейски политически сили. Лидерът на френския „Национален сбор“ Жордан Бардела обвини Санчес, че е отворил европейските врати чрез масовата легализация, и призова президента Еманюел Макрон спешно да засили границата с Испания. Съпредседателят на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел поиска незабавно затваряне на границите и предупреди, че кризата от 2015 г. не трябва да се повтаря.
Лидерът на Австрийската партия на свободата Херберт Кикъл призова за „крепост Австрия“, а нидерландският политик Герт Вилдерс и французинът Ерик Земур използваха още по-остра реторика, определяйки случващото се съответно като „ислямско нашествие“ и „приливна вълна от мигранти“.
Реакция дойде и от Вашингтон. Главният заместник прессекретар на Белия дом Анна Кели заяви, че Доналд Тръмп отдавна предупреждава Европа за последиците от политиките, които позволяват масова миграция. По думите ѝ Испания и останалите държави, избрали този подход, трябва да сменят курса, съобщава Fox News.
Сеута показа и нещо по-непосредствено – граница, която може да бъде преодоляна от хиляди хора за няколко часа, не изпълнява основната си функция. Духът от бутилката няма да бъде върнат с още един европейски регламент или с поредното обещание за „засилена координация“. Това може да стане единствено ако незаконното преминаване престане да бъде началото на продължителна процедура с реален шанс за оставане и отново се превърне в основание за бързо и действително връщане. Докато Европа не постигне това, Сеута няма да бъде изключение, а предупреждение за следващата граница, на която системата ще се окаже само на хартия.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
