Руският външен министър Сергей Лавров обвини европейските лидери, че използват призивите за преговори като дипломатическо прикритие за продължаване на конфронтацията с Москва, и предупреди, че пряк сблъсък между Русия и НАТО може бързо да прерасне в размяна на ядрени удари. Позицията му е изложена в статията „Украйна, Европа и глобалната сигурност“, посветена на възможното уреждане на конфликта, отношенията с Европа и бъдещата архитектура на сигурност в Евразия.
Материалът е публикуван на 19 юни от МИД России. Руското ведомство отбелязва, че първоначално статията е била планирана за публикуване от Politico Europe, но в последния момент редакцията е отменила публикацията. Politico не е обявило публично мотивите си за решението.
От „Оранжевата революция“ до провала на Минските споразумения
Лавров започва анализа си с тезата, че натрупаният през последните повече от 20 години опит показва, че европейските преговори с Русия са били използвани като измамна тактика и дипломатическо прикритие за геополитическата експанзия на Запада, НАТО и Европейския съюз към руските граници.
Според него приносът на Европа за възникването и разрастването на украинската криза не може да бъде отречен. Руският външен министър обвинява европейските държави и Съединените щати, че са вдъхновили „Оранжевата революция“ в Киев през 2004 г., а впоследствие години наред са работили за превръщането на Украйна в антируски плацдарм.
По думите му за тази цел са били купувани политици и цели партии, пренаписвани са историята и образователните програми, а украинският национализъм е бил системно насърчаван. Крайната цел според Лавров е била Украйна да бъде максимално отдалечена от Русия.
Той се връща и към събитията от 2013 г., когато Европейският съюз е отхвърлил руското предложение да бъде потърсен компромис около споразумението за асоцииране с Украйна. Според Лавров Брюксел е принуждавал тогавашния украински президент Виктор Янукович да подпише документ, който би отворил украинския пазар без гарантирана реципрочност и би бил несъвместим с участието на Киев в зоната за свободна търговия на Общността на независимите държави. След като Янукович поискал подписването да бъде отложено, европейските държави, според руската интерпретация, първо провокирали уличните безредици, а след това и държавния преврат през февруари 2014 г.
Припомняме – Кой стои зад клането на Майдана и как Западът го прикри?
Лавров обвинява Германия, Франция и Полша и че са постъпили вероломно, след като са гарантирали споразумението между Янукович и опозицията, но са се оттеглили веднага щом подкрепяните от тях опозиционни сили са поели властта.
Руският външен министър посочва и събитията в Одеса от 2 май 2014 г., когато при пожар и сблъсъци загинаха десетки души. По думите му жертвите са били невинни привърженици на сближаването с Русия, а от Европа не е прозвучала нито една дума на осъждане.
Франция и Германия са обвинени и че като гаранти на Минските споразумения от 2015 г. де факто са насърчавали Киев да саботира задълженията си. Лавров се позовава на по-късни изказвания на Ангела Меркел и Франсоа Оланд, които според него показват, че изпълнението на споразуменията не е било планирано, а целта е била да се спечели време за укрепване на украинските въоръжени сили и снабдяването им със западни оръжия.
В същото време Русия е направила всичко възможно да преодолее кризата на сигурността чрез дипломация, твърди Лавров. Като пример той посочва предложените от Москва правно обвързващи споразумения за взаимни гаранции за сигурност, отхвърлени от Съединените щати и НАТО през януари 2022 г. Европейските членове на Алианса според него са участвали активно в това решение.
След началото на специалната военна операция обединена Европа е подкрепила линията на тогавашния британски премиер Борис Джонсън за проваляне на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Според Лавров призивът към Киев да не подписва нищо и да продължи да воюва задълго е затворил възможностите за реална дипломация.
Лавров: Преговорите служат като прикритие за западната експанзия
На този фон руският външен министър поставя въпроса защо европейските лидери сега са променили тона си и отново говорят за преговори с Москва.
Той се позовава на изявления на върховния представител на Европейския съюз за външната политика Кая Калас, според които диалогът е необходим, за да бъдат представени на Русия европейските условия. Лавров включва сред тях изплащането на репарации на Украйна, изтеглянето на руски войски от Приднестровието и Задкавказието, отмяната на закона за чуждестранните агенти и определянето на максимална численост на руските въоръжени сили.
Той цитира и позицията ѝ, че не може да бъде постигнат справедлив и траен мир, без Русия да бъде подведена под отговорност. Лавров припомня и изказване на представител на Европейския съюз пред Съвета за сигурност на ООН от 19 май, според което военната подкрепа за Украйна не противоречи на стремежа към мир, а представлява предварително условие за добросъвестни преговори.
Според руския външен министър Европа възнамерява да преговаря, докато едновременно продължава правната агресия срещу Москва по линия на Съвета на Европа. Като примери той посочва създаваните структури за подвеждане на Русия под отговорност – регистъра на щетите, комисията по исковете и специалния трибунал.
Лавров обвинява Европейския съюз и че е дал „зелена светлина“ за задържането на търговски кораби в открито море, като посочва вече възникнали инциденти в Балтийско море и Атлантическия океан. Същевременно според него Западът си затваря очите за терористични диверсии на украинските въоръжени сили в Черно и Средиземно море.
Прекратяване на огъня, за да бъде спасен режимът в Киев
Оттук той стига до извода, че действителната цел на европейските лидери не е постигането на мир с Русия, а спасяването на управлението на Володимир Зеленски и запазването на Украйна като плацдарм за бъдеща конфронтация.
Според Лавров европейските столици настояват за възможно най-бързо прекратяване на огъня, за да предотвратят краха на украинските сили на фронта. Целта била конфликтът да бъде замразен, без да се отстранят първопричините му, а непосредствено след това в Украйна да бъдат разположени военни контингенти на британско-френската „коалиция на желаещите“. Руският министър отбелязва, че европейските елити са вложили в конфронтацията с Русия своя политически капитал и са похарчили стотици милиарди долари за Киев и за увеличаване на военните бюджети на държавите от Европейския съюз и НАТО.
По думите му Европа планира да постигне бойна готовност за конфликт с Русия до 2030 г., а дотогава се опитва да печели време. Той цитира изказване, приписано на началника на белгийския Генерален щаб, според когото Европа разполага с още няколко години благодарение на кръвта на украинците, които ѝ купуват това време.
Лавров твърди, че обединена Европа продължава да мечтае за експанзия, възнамерява да усвоява Украйна и Молдова и се опитва да въвлече Армения в своята орбита. Разширяването на НАТО с Финландия и Швеция е представено като поредна стъпка от движението на Алианса на изток.
Украйна според него се разглежда като бъдещия „ударен юмрук“ на европейски въоръжени сили, които трябва да придобият известна автономност от Съединените щати и НАТО.
Рискът конфликтът между Русия и НАТО да стане ядрен
Тази политика създава сериозни рискове за глобалната сигурност, предупреждава Лавров. По думите му прякото военно противопоставяне между НАТО и Русия може бързо да прерасне в размяна на ядрени удари с катастрофални последици. Под лозунга за „стратегическа автономия“ Европа укрепва военния си потенциал, включително в ядрената област. Особено безпокойство според руския външен министър предизвикват намеренията на Париж да предостави френски „ядрен чадър“ на няколко държави от Европейския съюз и НАТО. Той смята, че това няма да повиши сигурността нито на Франция, нито на потенциалните получатели на защитата ѝ.
В същото време европейски политици и военни приписват на Русия агресивни намерения, които уж не се ограничават до Украйна. Лавров повтаря позицията на Владимир Путин, че тези твърдения са провокация и дезинформация, използвани за осигуряване на допълнителни бюджетни средства за борба с Русия.
Подобна атмосфера не позволява воденето на съдържателни преговори, заключава той.
Москва предлага нова евразийска архитектура за сигурност
Лавров подчертава, че Русия не отказва контакти с никого. Москва обаче възприема Европа като страна в конфликта, която открито е заинтересована от поражението на Русия. Поради това диалогът с европейските държави не може да бъде организиран така, сякаш те са безпристрастни външни наблюдатели.
По думите му Русия предпочита целите на специалната военна операция да бъдат постигнати чрез дипломация. Сред условията за това той поставя надеждни гаранции за сигурността на западните руски граници, защитата на честта и достойнството на руските граждани и сънародници и гарантирането на правото им на руски език и православна вяра. Лавров отхвърля и възможността за продължаване на западната военно-политическа и икономическа експанзия, която според него противоречи на принципите на многополюсния свят.
Европейските лидери трябва да приемат, че моделът за регионална сигурност, изграждан в продължение на десетилетия след приемането на Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г., е разрушен от самите тях и не може да бъде възстановен, заявява руският външен министър.
Вместо него той предлага създаването на общоконтинентална архитектура за сигурност, отворена за всички държави от Евразия и отразяваща съвременните многополюсни реалности. В подобна евразийска система според Лавров може да бъде възстановен принципът за равна и неделима сигурност, а Европа би могла да се присъедини, когато необходимите условия бъдат създадени.
Най-важната предпоставка за съдържателен диалог е възстановяването на доверието, подкопано от антируските действия на Запада след края на Студената война, посочва Лавров. Това може да стане само чрез практически стъпки, доказващи отказ от използването на дипломацията като прикритие за експанзионистични планове.
Петте условия зад определения от Лавров „лондонски ултиматум“
Непосредственият повод за написването на статията е срещата в Лондон на 7 юни между британския премиер Киър Стармър, френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и Володимир Зеленски.
В публикуваното от GOV.UK съвместно изявление четиримата лидери формулират пет условия за „справедлив и траен мир“: незабавно и пълно прекратяване на огъня; използване на настоящата линия на съприкосновение като отправна точка за преговорите; правно обвързващи гаранции за сигурността на Украйна, включително разполагане на многонационални сили; запазване на замразените руски активи до прекратяване на войната и компенсиране на Украйна; както и защита на европейските интереси при всяко бъдещо споразумение.
В официалния документ тези условия не са определени като ултиматум. В него се подкрепя пряк диалог между Русия и Украйна с активно участие на Съединените щати и Европа.
Лавров обаче ги определя като „лондонски ултиматум“, който не може да възстанови доверието или да постави началото на истински диалог.
На 11 юни посланиците на Великобритания, Франция и Германия се срещат с руския заместник външен министър Михаил Галузин. Според Лавров единствената цел на посещението е била безапелационно да бъдат потвърдени поставените в Лондон условия.
Европейската страна представя срещата по различен начин. Според Reuters посланиците са предали основните заключения от Лондон и са подкрепили призива за преки преговори между Москва и Киев. Ministère de l’Europe et des Affaires étrangères посочва още, че дипломатите са осъдили ескалацията от руска страна и кампаниите за информационно влияние.
Именно това разминаване стои в основата на статията: европейските лидери представят предложенията си като условия за прекратяване на войната и възстановяване на дипломацията, докато Москва ги възприема като опит конфликтът да бъде замразен при условия, запазващи Украйна като инструмент за натиск срещу Русия.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
