„Съюз за спестявания и инвестиции“: инструмент за развитие или за контрол?
Вече месеци наред Европейската централна банка и институции на ЕС обсъждат създаването на „Съюз за спестявания и инвестиции“ (Savings and Investment Union – SIU). Официално той се представя като начин „да се свържат спестяванията с продуктивните инвестиции“. Но критиците предупреждават, че подобна инициатива може да се превърне в механизъм за централизирано насочване на парите на гражданите към цели, определени в Брюксел, вместо в полза на свободния избор на спестителите.
Парите на гражданите – към зелени проекти или към оръжия?
Формално, SIU цели да насърчи инвестиции в зелена трансформация, технологии, иновации, малки и средни предприятия. Но в документите и обсъжданията все по-често се включва и думата „отбрана“. Американската търговска камара в ЕС например настоява Съюзът да увеличи инвестициите в отбранителната индустрия. Европейската инвестиционна банка вече е разхлабила правилата си, за да финансира проекти с „двойна употреба“ – от технологии за наблюдение и защита на критична инфраструктура до военна мобилност.
Припомняме – ЕС орязва земеделието, вдига парите за оръжия
Макар засега финансирането на оръжия и боеприпаси да остава извън обсега, тенденцията е ясна: парите на европейците могат да бъдат пренасочени към военнопромишления комплекс, при това под прикритието на „стратегически инвестиции“.
От зелен преход към военна индустрия
Докато поддръжниците на SIU твърдят, че целта е модернизация и устойчивост, критиците виждат опасност от подмяна на приоритетите. Вместо зелена енергия и иновации, все по-голям дял от средствата може да отиде в отбранителни програми, нужни за „стратегическата автономия“ на ЕС.
Вижте още – Дуранкев: Отбраната „изяжда“ здравето и образованието
Депутатът от „Възраждане“ Йордан Тодоров е категоричен:
„Целта според тях е да се насочат спестяванията на европейците към идеологическите цели на ЕС. В скоро време може да е невъзможно да се купуват каквито и да било активи в Европа, различни от тези, които Урсулите одобряват.“
Всичко това вече се е случвало в Англия преди Първата световна война, наричало се е National Savings Movement (NSM). Тогава народът е имал право да инвестира само в строго определени сектори и фирми, предимно свързани с военната промишленост. Стимулирали са ги със смешни лихви и не се е гледало с добро око на хората, които трупат спестявания, без да отделят от тях за въпросните фондове. В общи линии е било точно толкова „доброволно“, както ваксинирането срещу Ковид, допълва той.
Опасения за контрол и милитаризация
Днес критиците предупреждават, че SIU може да доведе до:
-
ограничаване на свободата на избор на спестителите,
-
политизиране на финансовите пазари,
-
прекомерно обвързване на икономиката с военната индустрия.
Вместо да отворят нови възможности, гражданите на ЕС рискуват да се окажат в ситуация, в която могат да инвестират единствено в „одобрени“ от Брюксел сектори – независимо дали става дума за зелена енергия или военни технологии.
„Свободен избор или принуда: накъде води SIU?“
SIU може да бъде представян като път към по-силен и интегриран финансов пазар, но реалният риск е друг: спестяванията на европейците да се превърнат в оръжие на политическата и военна стратегия на ЕС. Въпросът вече не е дали инициативата ще работи, а дали хората ще имат право на реален избор или ще бъдат „подканени“ да финансират целите на Брюксел – дори когато това означава милитаризация на икономиката.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
