Докато Брюксел говори за нов импулс в разширяването на ЕС, сръбското общество все по-ясно казва „не“. Последното проучване на Евробарометър показва рекордно ниска подкрепа за членство в Сърбия – едва една трета от гражданите – на фона на недоверие към самия процес, геополитически разломи и категорично отхвърляне на условия като признаването на Косово.
ЕС и разширяването: подкрепа в Европа, скептицизъм в Сърбия
Според специалното проучване на Eurobarometer, публикувано на 2 септември и цитирано от European Western Balkans, 56% от гражданите на ЕС са „за“ по-нататъшно разширяване на Съюза, като подкрепата е най-силна сред младите поколения. Въпреки това одобрението не е безусловно – то е силно повлияно от икономическите, политическите и геополитическите характеристики на всяка отделна кандидатка.
Марта Кос
В рамките на ЕС най-голяма подкрепа за бъдещо членство получава Украйна – 52% от анкетираните европейци одобряват нейното присъединяване, при условие че бъдат изпълнени всички критерии. Следват Черна гора с 51%, Босна и Херцеговина с 48%, както и Сърбия, която получава 47% подкрепа сред гражданите на ЕС. По-назад в класацията остават Косово (43%) и Албания (45%).
Еврокомисарят по разширяването Марта Кос подчертава, че резултатите показват желание за „достоверен, ценностно обоснован процес, основан на реални реформи“, както и намерение ЕС да общува по-директно с гражданите.
Едва 33% „за“: защо сърбите не искат членство в ЕС
Рязък контраст се откроява, когато погледът се насочи към самите кандидатки. Данните на Eurobarometer, цитирани от European Western Balkans, показват 91% подкрепа за членство в ЕС в Албания – най-високото ниво в региона. Подобен ентусиазъм се наблюдава и в Източното съседство – 74% в Грузия и 68% в Украйна.
Сърбия обаче се движи в напълно различна посока. Едва 33% от сръбските граждани подкрепят присъединяването към ЕС – най-ниският показател сред всички страни кандидатки. Паралелно с това само 20% от сърбите се чувстват добре или много добре информирани за ЕС и политиката на разширяване, което е сред най-ниските нива в проучването.
История, геополитика и недоверие към „безкрайния“ процес
Eurobarometer и съпътстващите анализи очертават няколко устойчиви причини за тези нагласи. На първо място стои дълбокото недоверие към самия процес на разширяване, възприеман от мнозина в Сърбия като безкраен, политически условен и без ясна перспектива.
Сериозна роля играят и историческите фактори, включително спомените от войните през 90-те години и бомбардировките на НАТО през 1999 г., които и до днес влияят върху общественото възприятие за Запада и европейските институции.
Към това се добавя и геополитическата ориентация на сръбското общество. Данни, цитирани от Комсомолска правда, показват, че 59% от сърбите имат доверие в Русия, 57% – в Китай, докато ЕС се ползва с доверие от едва 38%. Тази многовекторна ориентация рязко контрастира с очакванията на Брюксел за пълно външнополитическо подравняване.
Косово и натискът от Брюксел – червената линия на Белград
Скептицизмът към ЕС се задълбочава и от конкретни условия, възприемани като неприемливи. 45% от гражданите на Сърбия не вярват, че страната им изобщо някога ще стане член на ЕС, а само 10% допускат членство в рамките на следващите пет години. Като основна пречка повечето анкетирани посочват нерешените териториални спорове, което на практика означава въпроса за Косово.
Тази позиция се потвърждава и от изследвания на Нова сръбска политическа мисъл, според които около 75% от сръбските граждани отхвърлят категорично идеята за „размяна“ на Косово срещу членство в ЕС. Това се е превърнало в устойчива обществена червена линия.
Въпреки обществените нагласи, ЕС продължава да настоява за пълна „хармонизация“ на сръбската външна политика. Ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия Андреас фон Беккерат връчи на президента Александър Вучич годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната през 2025 г., в който отново се настоява за присъединяване към санкциите срещу Русия и за де факто признаване на Косово.
Тези изисквания обаче влизат в пряк конфликт с доминиращите обществени нагласи в страната, което прави бърз политически завой малко вероятен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
