Русия въвежда две нови технологии във войната в Украйна, които трябва да решат два от сериозните проблеми пред руските сили – липсата на пълноценна алтернатива на Starlink и трудностите при заглушаването на сателитната система, използвана от украинските дронове. И в двата случая разработките идват не от традиционния руски военно-промишлен комплекс, а от частни компании.
Стивън Брайън
Това посочва американският анализатор Стивън Брайън в публикация в своя Substack „Weapons and Strategy“. Според него става дума за проекти, които едва ли сами по себе си ще променят хода на войната, но могат да запълнят две важни технологични празнини в руските способности.
Брайън отбелязва, че и Русия, и Украйна периодично представят нови оръжия и технологии като своеобразни Wunderwaffen – „чудодейни оръжия“, които впоследствие се оказват с много по-ограничено значение на бойното поле. В случая обаче той смята, че двете разработки заслужават по-сериозно внимание.
Русия търси собствен отговор на Starlink
Първата е „Рассвет-3“ („Зора“) – руският опит за създаване на собствена система за широколентови сателитни комуникации, която Брайън определя като отговор на Starlink.
Задачата е огромна. По данните, посочени от автора, мрежата на Илон Мъск вече разполага с близо 11 000 сателита, а Starlink има ключово значение за украинските сили. Системата осигурява комуникации, предаване на видео в реално време от разузнавателни и ударни дронове, корекции на артилерийския и ракетния огън и криптирана връзка между командири и подразделения на фронта. По думите на Брайън тя на практика е важен компонент от украинската инфраструктура за командване, контрол, комуникации, компютърни системи, разузнаване и наблюдение – C4ISR. Руските сили също използваха Starlink, включително при операции с дронове. Това обаче се промени в началото на февруари 2026 г.
Тук картината е малко по-нюансирана от формулировката на Брайън, че Илон Мъск просто е „изключил“ руснаците. Украинското министерство на отбраната и SpaceX въведоха система за верификация и т.нар. „бял списък“, при която на украинска територия могат да работят само предварително разрешени терминали. На 5 февруари украинското Министерство на отбраната съобщи, че руските терминали вече са блокирани. Starlink също потвърди, че от 4 февруари са въведени допълнителни ограничения в координация с украинските власти. За Русия това означава необходимост да намери друг начин за осигуряване на широколентова свързаност на бойното поле.
Първоначалното решение са т.нар. mesh мрежи – множество наземни и въздушни възли, включително дронове, които препредават информация помежду си. Русия започва по-мащабно интегриране на малки цифрови mesh модеми в разузнавателни и ударни безпилотни апарати, включително системи с честотно прескачане в диапазона 1,3–1,5 GHz.
Технологията работи, но според Брайън има сериозни ограничения. Покритието е сравнително малко, необходими са множество отделни мрежи, а препредаването на сигнала между възлите създава забавяне. При управление на ударен дрон или предупреждение за непосредствена атака дори малко закъснение може да бъде критично. Освен това mesh възлите постоянно излъчват, което позволява на противника да ги открива, заглушава или физически да ги унищожава.
Предимството на Starlink е именно в огромната сателитна групировка и ниската латентност, която Брайън посочва в диапазона около 20–50 милисекунди. Системата работи в Ku- и Ka-диапазоните, а връзките между самите сателити могат да бъдат осъществявани с лазери, срещу които традиционното радиозаглушаване е неприложимо.
Допълнителен проблем за Русия според автора е появата на украински автономни системи за прехващане на дронове като Zirka, използващи изкуствен интелект. Това прави разчитането единствено на въздушни mesh мрежи още по-рисково.
„Рассвет-3“: руският конкурент вече е в орбита
Брайън пише за 12–15 работещи сателита и за още 16 изстреляни на 19 юли. Междувременно се появиха по-нови данни, които позволяват картината да бъде допълнена.
Първите 16 серийни апарата „Рассвет-3“ бяха изстреляни на 23 март 2026 г. Според специализираното руско издание ComNews, което публикува актуални данни на 4 август, един от тях – RASSVET-3 4 – е изгорял в атмосферата на 6 юни.
Към 3 август 12 апарата от първата партида се намират на височина между 518 и 541 км, докато три други остават значително по-ниско – между 370 и 414 км. Така нито един от тях засега не е достигнал първоначално заявената целева височина от 800 км.
Вторият пакетен пуск е извършен на 19 юли. NORAD вече е идентифицирал всички 16 нови обекта като RASSVET-3 17 до RASSVET-3 32. Към 3 август те се намират на височина приблизително 316–323 км и тепърва трябва да бъдат изведени към работните си позиции.
Самото Bureau 1440 потвърждава успешното извеждане на втория пакет, но уточнява, че с апаратите от двата пуска все още се извършват планови работи и настройка на оборудването с цел преминаване към първите тестове с клиенти. Затова определянето на цялата групировка като вече „оперативна“ би било преждевременно. Мащабът засега остава несъпоставим със Starlink. Брайън изчислява, че при първоначалната конфигурация над Украйна могат да бъдат осигурени едва по два-три комуникационни прозореца дневно с продължителност между един и час и половина – достатъчно за изпитания, но не и за постоянните тактически нужди на армията.
Амбициозната цел: 156 сателита до края на 2026 г.
Целта обаче е бързо разгръщане. Според документите на руския федерален проект „Инфраструктура за достъп до интернет“, цитирани от ComNews, до края на 2026 г. трябва да има 156 сателита „Рассвет-3“. След двата осъществени пуска за изпълнението на този план са необходими още 125 апарата и седем изстрелвания до края на годината – график, който специалисти определят като технически възможен, но изключително напрегнат.
Технологично проектът действително има някои сходства със Starlink. Според официалната информация на Bureau 1440 сателитите са свързани с лазерни комуникационни терминали, а самите апарати трябва да изпълняват функцията на своеобразни 5G базови станции в орбита. Компанията заявява скорост до 1 Gbit/s към потребителите и латентност под 70 милисекунди. Споменатите от Брайън 10 Gbit/s също са реално заявен резултат, но се отнасят до изпитание на лазерната междусателитна връзка: през 2024 г. компанията съобщава, че е предала повече от 200 GB информация между два космически апарата със скорост 10 Gbit/s на разстояние над 30 км. Bureau 1440 вече е изпитвала и комуникация между сателит и собствен абонатен терминал чрез технологията 5G NTN (Non-Terrestrial Network).
Публично компанията представя „Рассвет“ преди всичко като широколентова комуникационна система с граждански и търговски приложения – за телекомуникационни оператори, самолети, влакове, автомобили и кораби. Брайън обаче разглежда именно военния потенциал на тази инфраструктура. Според него при достатъчно покритие тя може да осигури криптирано предаване на данни, комуникации за командване и управление на дронове и защитена връзка за руските войски.
Частният бизнес зад руския „Starlink“
Любопитна е и структурата зад проекта. „Рассвет“ е разработен от частната руска технологична компания Bureau 1440, част от технологичната група Yadro и IKS Holding, като проектът е включен в по-широките руски програми за развитие на сателитните комуникации.
Според финансовите параметри, които посочва Брайън, IKS Holding трябва да осигури около 329 млрд. рубли – приблизително 4 млрд. долара – чрез собствен капитал, приходи и частно кредитиране. Телекомуникационният оператор MegaFon първоначално е инвестирал 6 млрд. рубли през 2020 г., а през 2021 г. VTB Group придобива 15% дял срещу 2 млрд. рубли, преди проектът да бъде преструктуриран под шапката на IKS Holding.
Руската държава от своя страна участва с между 102,8 и 116 млрд. рубли – около 1,26–1,3 млрд. долара – чрез националните програми за развитие на космическите системи и цифровата инфраструктура. Сред подпомаганите дейности са изстрелванията със „Союз-2“, честотното лицензиране и производствената инфраструктура за наземните терминали. Именно тази комбинация между частен капитал и държавна подкрепа Брайън определя като една от най-интересните особености на проекта.
Bureau 1440 отговаря и за производството на терминалите. Значителна част от компонентите за тях, твърди авторът, идват от Китай и представляват готови търговски компоненти – COTS (Commercial Off-The-Shelf). Точно производството на достатъчно терминали може да се превърне в едно от тесните места пред проекта.
Затова Брайън е предпазлив относно непосредствения ефект от „Рассвет“. Системата все още се изгражда и предстои да се разбере дали ще постигне заявените характеристики. Но той категорично не я разглежда като поредния рекламен проект. Според неговата оценка, ако бъде напълно развита в периода от края на 2026 до средата на 2027 г., Русия би могла да получи функционална алтернатива на Starlink за своите бойни операции.
Данните от началото на август показват обаче, че преди това трябва да бъдат решени сериозни технически и логистични задачи – включително достигането на планираните орбити и осъществяването на още седем пуска само до края на тази година.
„Волна Купол Гарант“ атакува Starlink от земята
Втората руска разработка атакува проблема от противоположната страна – вместо да замени Starlink, тя трябва да го заглушава. Украйна продължава да използва далекобойни и среднообхватни дронове за удари по руска военна, логистична и критична инфраструктура. Брайън разглежда тези операции едновременно като отговор на руските удари по украинска инфраструктура и като опит да бъдат увеличени икономическите и политическите разходи за Москва.
Русия от своя страна успява да сваля голяма част от украинските апарати, но достатъчно преминават през противовъздушната отбрана, за да създават сериозни проблеми. Брайън цитира оценки на независими анализатори, според които в силно защитени райони като Москва и Крим процентът на прехванатите украински дронове достига 80–90%. В райони с по-слаба противовъздушна отбрана значително повече апарати достигат целите си.
Тъй като украинските операции разчитат в голяма степен на GPS и сателитни комуникации, Русия се опитва да разшири способностите си за радиоелектронна борба. Именно тук се появява „Волна Купол Гарант“ – комплекс, разработен от базираната в Крим частна компания „Русский Купол“.
Особеността на компанията, отбелязва Брайън, е и нейният бизнес модел. Вместо да разчита единствено на традиционната бавна система за държавни военни поръчки, тя продава оборудване директно на местни командни структури, регионални администрации и военни подразделения. Според автора този подход съкращава времето между производството и появата на оборудването на фронта и потенциално намалява разходите, макар че носи и риск от недостатъчно изпитване и оценяване на системите.
изображението е илюстративно
„Купол“ представлява мобилен комплекс за заглушаване на сателитни комуникации, предназначен специално за противодействие на Starlink. Брайън описва система от параболични антени, разположени върху мобилни ремаркета. Всяка антена е поставена под защитен купол с характерна яйцевидна форма. Вместо модерна AESA технология с електронно насочване на лъча антените физически се завъртат чрез моторизирани механизми и следят преминаващите нискоорбитални сателити на Starlink.
Причината според Брайън е практическа. AESA системите могат изключително бързо да променят посоката на лъча и да работят без механично движение, но изискват усъвършенствани галиево-нитридни (GaN) или галиево-арсенидни (GaAs) предавателно-приемни модули, достъпът на Русия до които е затруднен от санкциите.
Затова „Русский Купол“ е заложил на значително по-стара, но по-достъпна технология. Според твърденията за комплекса той може да постигне необходимата излъчена мощност, за да въздейства върху приемането на сигнала от сателити на Starlink на приблизително 500 км височина, използвайки по-достъпни радиочестотни компоненти.
Украйна вече преследва руските заглушители
И тук обаче вече има информация от самото бойно поле. Reuters съобщи през юли, след като екип на агенцията посети украинския 422-ри полк за безпилотни системи в Запорожка област, че Русия действително разполага „Волна Купол Гарант“ за противодействие на Starlink. Според съветника на украинското Министерство на отбраната Сергей Бескрестнов към онзи момент са били засечени около 10 такива комплекса. Той посочва зона на въздействие от приблизително 20 квадратни километра.
Украинският 422-ри полк е участвал в удари срещу два такива комплекса, като един от тях е бил атакуван само няколко часа след откриването му. Още по-интересно е описанието на резултата. Командир от подразделението заявява пред Reuters, че веднага след унищожаването на комплекса техните оборудвани със Starlink дронове отново са започнали да летят без проблеми. Агенцията уточнява, че не е могла независимо да потвърди всички описани руски тактики, но свидетелството е значително по-пряк признак за ефективността на „Купол“ от първоначалното заключение на Брайън, че самият факт, че Украйна атакува системите, подсказва, че те работят. Големият недостатък остава малката зона на действие.
За да бъдат защитени стратегически обекти, комплексите трябва да бъдат разположени непосредствено около тях. А при мащабите на Русия покриването на голям брой промишлени, военни и инфраструктурни цели би изисквало огромен брой установки. По данните, които цитира Брайън, една система струва около 1,5 млн. долара – сравнително ниска цена спрямо много западни военни системи, но значителен разход, ако са необходими стотици комплекси.
Има и още един проблем – самите установки са големи, излъчват мощен радиосигнал и трябва да следят сателитите, което ги превръща в привлекателни цели за украинското разузнаване и ударни дронове. Случаите, описани от Reuters, вече показват именно тази уязвимост. Така остават два големи въпроса – дали Русия може да си позволи разгръщане на достатъчно голям брой комплекси и дали сравнително малката компания производител има капацитет да ги произвежда с необходимото темпо.
Две технологии, които няма да решат войната сами
В крайна сметка Стивън Брайън не очаква нито „Рассвет“, нито „Купол“ сами по себе си да обърнат войната в полза на Русия. Двете технологии обаче предлагат решения на конкретни проблеми, за които Москва досега няма достатъчно добър отговор – едната трябва да намали зависимостта от чужда сателитна инфраструктура, а другата да затрудни използването ѝ от противника.
А за Брайън има и още един важен извод – и двете разработки идват от частния сектор. Според него това показва, че дори в Русия именно частните технологични компании могат да се окажат по-гъвкави при бързото разработване и производство на военно оборудване, от което армията има непосредствена нужда.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
