Европейският съюз често изглежда като „енергийна пустош“ — пространство, в което идеологията измества реализма, а климатичните амбиции се превръщат в пречка пред индустрията и домакинствата. Но не целият ЕС се движи в тази посока. В Румъния един от най-големите газови проекти в Европа е на път да влезе в производство и да покаже, че континентът все още може да прави големи енергийни проекти, пише Томас Колбе в American Thinker.
Става дума за газовото находище Neptun Deep в Черно море — проект, който според Колбе се превръща в пример за това как една държава може да излезе от рамката на брюкселската енергийна догма и да се върне към по-рационална политика.
Neptun Deep: газовият проект, който Брюксел не успя да спре
Находището се намира на около 160 км от румънския бряг в Черно море и се очаква да съдържа приблизително 100 млрд. куб. метра природен газ. Проектът се разработва от съвместно дружество между OMV Petrom, която е мажоритарно собственост на австрийската OMV AG, и контролираната от румънската държава Romgaz. Двете страни държат по 50% участие.
Според American Thinker огромните газови резерви са известни още от 1989 г., но в продължение на десетилетия остават неизползвани заради политическа нестабилност и липса на достатъчна инвестиционна сигурност. В последните години към тези фактори се добавя и все по-враждебният политически климат в ЕС към изкопаемите горива, които на практика се представят като морално зло, отбелязва Колбе.
Въпреки това Брюксел не успява да спре проекта. А на фона на енергийните дефицити в Европа, предполага авторът, част от европейските чиновници може би вече тихомълком изпитват облекчение, че Neptun Deep все пак ще се реализира.
Проектът е на стойност около 4 млрд. евро, а производството се очаква да започне през следващата година. В момента се изгражда инфраструктурата, която трябва да свърже офшорното находище с континенталната газопреносна мрежа.
Румъния запазва 50%, България влиза само с 10%
Румънският пример има и пряко българско измерение, но сравнението не е особено ласкателно за София. При Neptun Deep румънската държава участва чрез контролираната от нея Romgaz с 50% дял в един от най-големите газови проекти в Европа. В българската акватория на Черно море обаче държавното участие в „Блок 1-21 Хан Аспарух“ е едва 10% чрез Българския енергиен холдинг, докато OMV Petrom и NewMed Energy държат по 45%, а OMV остава оператор на проекта. Така, ако Румъния запазва половината икономическо участие в стратегическия си черноморски газов проект, България влиза в сходен тип проучване с далеч по-скромен дял. При евентуално търговско откритие това би означавало не само различна степен на контрол, но и различен мащаб на бъдещата икономическа полза за държавата — извън концесионните плащания и общите ефекти за енергийната сигурност.
Това може да превърне Румъния в нетен износител на природен газ и в значим фактор на европейския енергиен пазар. Очакваният годишен добив е около 8 млрд. куб. метра. Според Колбе това би могло да увеличи значително ролята на Румъния в газовото производство на ЕС и дори да удвои вече съществуващия ѝ дял.
В анализа си за American Thinker авторът подчертава, че Neptun Deep няма да реши всички структурни проблеми на Европа. Но проектът може да се превърне в модел за държави, които искат да се освободят от идеологическите ограничения на настоящата енергийна политика. Посланието, според Колбе, е ясно: Европа все още може да реализира мащабни проекти, а светът не свършва, когато национални правителства се отклонят от линията на Брюксел и се върнат към рационална енергийна политика.
Германия и енергийната парализа
Neptun Deep не е единственото голямо газово находище, което е в обсега на Европа. Колбе посочва и дългогодишния дебат около възможното възобновяване на добива в споделените нидерландско-германски находища в Северно море.
По думите му Германия не показва амбиция да използва тези ресурси. Според автора причината е блокажът, създаден от лобито на възобновяемата енергия и неговите правни съюзници, сред които Германска екологична помощ (Deutsche Umwelthilfe) и Greenpeace. Те, пише Колбе, продължават да пречат на всяко по-сериозно разширяване на добива, а дори самото предложение за фракинг остава политическо самоубийство.
Така германската енергийна политика се е оттеглила в ъгъла на самоналожената парализа. Отношенията с Русия са политически невъзможни, Катар според автора на практика е „в принудителен отпуск“ и вероятно никога не е възнамерявал да доставя при климатичните условия, поставяни от ЕС. В резултат Съединените щати се превръщат в доминиращ доставчик, като според Колбе вече осигуряват над 90% от вносния втечнен природен газ.
На този фон авторът критикува германския канцлер Фридрих Мерц, който публично осмива ръководството на страната, осигуряваща критичната енергийна „спасителна линия“ за германското общество. Според Колбе това е показателно за дълбоката геополитическа зависимост, в която Берлин сам се е поставил.
Зелената сделка като машина за преразпределение
В текста си за American Thinker Колбе разширява критиката отвъд конкретния газов проект и я насочва към цялостната логика на Зелената сделка. По думите му гражданите биват тихо „ограбвани“ чрез данъци и климатични такси, за да се поддържа елитният проект, известен като Green Deal.
Авторът описва Зелената сделка като една от най-големите схеми за преразпределение в съвременната история, прокарвана в условията на продължаваща икономическа криза. Той припомня и фраза на Роберт Хабек — „We are going all in“ (Залагаме всичко) — като символ на политическата решимост да се заложи всичко на зелената трансформация.
Според Колбе на практика това означава превръщане на държавния апарат в огромна машина за преразпределение. Тя е екологична по име, все по-милитаризирана като структура, но в действителност представлява трансфер на богатство от средната класа към политико-бюрократичен комплекс от субсидирани индустрии, неправителствени организации и псевдонаучни институции. Неизбежният резултат, пише авторът, е все по-голяма бюрокрация.
Именно тук Колбе отправя една от най-острите си критики към европейските институции. Ако някой се е чудил какво правят по цял ден 80 000 служители на ЕС, настоящата енергийна криза дава отговор: те управляват статуквото на собствената си власт.
Като пример той посочва препоръчителен документ от април, в който държавите членки са призовани да пестят енергия, а като възможност се споменава и въвеждане на ограничения при петрола и газа. Според автора това е банален бюрократичен текст, който обикновен изкуствен интелект би могъл да произведе за секунди, но който се представя като политика.
Това, което липсва, отбелязва Колбе, са призиви за бързо разширяване на европейския добив на газ или за продължаване на използването на въглища в Германия.
Защо Брюксел мълчи за цената на енергията
Според American Thinker Брюксел, Берлин и Париж до голяма степен мълчат за нарастващите разходи и недостига на ключовите енергийни ресурси на модерната икономика — петрол и газ. Причината, твърди Колбе, е, че сериозен публичен дебат би извадил на повърхността провала на зелената трансформация.
Той описва тази трансформация като проект за унищожаване на капитал за трилиони евро, който години наред е бил придружаван от плитък политически дебат. За идеолозите на нулевите емисии в Брюксел, пише авторът, става все по-неудобно, че хората започват да гледат реалността — какво ще се случи с инфлацията, какво ще стане с цените на енергията и защо разполагаемият доход на гражданите намалява.
Колбе прогнозира, че все повече европейци ще започнат да свързват точките между Зелената сделка, климатичния разказ и собственото си обедняване.
Тук според него възниква класически конфликт на интереси. Всеки път, когато националните правителства се връщат към рационална и научно обоснована енергийна политика — както според автора прави Виктор Орбан в Унгария — Брюксел губи контрол върху държавите членки, а заедно с това и част от своята властова база.
Тази власт, пише Колбе, се крепи на системното проникване в националното законодателство чрез все по-широка регулаторна рамка, изградена почти изцяло върху климатичния разказ.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
