Украинският бизнес все по-активно започва да внася работници от Азия, като тенденцията е пряк резултат от войната, масовата мобилизация, изтичането на украинци към Европа и тежкия недостиг на работна ръка. Разследване на Страна показва, че паралелно с легалния внос на мигранти в страната се развива цял „сив сектор“, в който се появяват дори оферти за „купуване на роби“ срещу 4–5 хиляди долара.
Катастрофален недостиг на работници в Украйна

изображението е илюстративно
Както съобщава Страна, украинският пазар на труда преживява безпрецедентен срив. Заради войната и мобилизацията много мъже се укриват и се страхуват да се придвижват свободно, а други са задържани от военните комисариати директно пред предприятията или дори зад волана на служебни автомобили. Същевременно стотици хиляди украинци продължават да се установяват в ЕС, където имат статут на временна защита и не бързат да се връщат.
Припомняме – Украйна и тъмната страна на мобилизацията
Икономистът Олег Пендзин заявява, че само в дървообработването вече работят 150 души от Бангладеш, а строителният сектор вече активно набира персонал от Индия, Пакистан и Бангладеш.
Международната организация на труда прогнозира, че следващите 10 години Украйна ще има недостиг от 8,6–8,7 млн. работници, което прави чуждестранната работна сила единственият реалистичен ресурс.
Вижте още – 100 000 млади украинци бягат от мобилизацията
Защо бизнесът масово търси кадри от Азия
Фирмите търсят работници „отвън“ не от добро. По данни на Страна, работодатели се оплакват, че не могат да разчитат дори на тези украинци, които все още работят – защото не се знае дали няма да бъдат мобилизирани на следващия ден. Предприятия от строителството, земеделието, дървообработването, транспорта и пътно-ремонтните дейности вече активно кандидатстват за наемане на чужденци.
Местни предприемачи твърдят пред „Страна“, че работници от Индия и Бангладеш са трудолюбиви, изпълнителни и по-стабилни, тъй като върху тях не пада мобилизационен риск.
Скъпата цена на чуждите работници
Собственикът на концерна „Ярослав“ Александър Барсук обяснява, че един обикновен работник от чужбина струва на работодателя:
– 22 000 гривни месечна заплата,
– около 5 000 гривни месечно за посредници през първите шест месеца,
– още 5 000 гривни за данъци.
Общата сума е 32 000 гривни на месец за елементарна позиция – доста над стандарта, но по думите на работодателите „няма друг избор“.
Предприемач от таджикски произход, собственик на верига магазини в Киев, разказва, че преминаването на границата е най-голямото препятствие. Работници се връщат масово, въпреки че имат документи. Според него посредници вече печелят добре от това да „уреждат“ входа в Украйна срещу 1–3 хиляди долара на човек.
„Сивият сектор“ и случаите на трудово робство
Тук е големият акцент от разследването на Страна: паралелно с легалния процес се развива опасен „пазар“ на нелегални работници, често подведени, държани без документи и принуждавани да работят като роби.
Изданието описва:
– случаи, в които посредници предлагат на работодатели „да купят роб“ за 4–5 хиляди долара, без право на заплата;
– групи от мигранти, държани в селски райони, принуждавани да работят „за храна“;
– криминални схеми за внос на хора от Индия, Непал, Бангладеш, Таджикистан, Узбекистан и африкански държави.
През септември полицията е разбила престъпна група, която е довела десетки узбеки в Киевска област с обещания за високи заплати, а всъщност ги е държала в робски условия в земеделието. Само за един месец в Киевска област са открити над 300 нелегални мигранти. По оценки на експертите, цитирани от „Страна“, потокът нелегални работници вероятно надвишава многократно официалните 6 000 годишни разрешения.
Може ли напливът на мигранти да измести украинците?
Някои украински работодатели косвено признават пред „Страна“, че чуждите работници са „по-изпълнителни“ и не претендират за по-високи заплати. Това поражда опасения, че неквалифицираните позиции в строителството, селското стопанство и логистиката постепенно могат да бъдат изцяло заети от мигранти.
Василий Воскобойник обаче смята, че Украйна няма да повтори европейските проблеми. Според него липсата на социални помощи прави страната непривлекателна за трайно заселване, но държавата трябва да контролира внимателно процеса – от предотвратяване на трудово робство до ясни правила за депортация при нарушения.
Перспективата: до половин милион мигранти годишно
Според Пендзин украинските компании могат да приемат 400–450 хиляди чуждестранни работници годишно, още преди края на войната. А Воскобойник предупреждава, че без масов приток на мигранти икономиката на Украйна няма да може да функционира по време на възстановяването.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
