Конфликтът между Русия и Украйна се превръща във все по-тежко икономическо бреме за Европа, а най-силно отражение се наблюдава в Германия. Това се посочва в анализ, публикуван от турското издание Dik Gazete, което цитира оценките на бившия кмет на Малтепе и член на Централния изпълнителен комитет на турската Републиканска народна партия (CHP) Али Кълъч.
Според изложеното, разривът с Москва вече оказва видимо влияние върху икономическия модел, социалната стабилност и геополитическото позициониране на Берлин.
Енергийният модел на Германия се пропуква
Както отбелязва Dik Gazete, позовавайки се на анализа на Али Кълъч, войната не е просто външнополитическо сътресение за Германия, а едновременно разклащане на следвоенния ѝ икономически модел и стратегическа архитектура.
Обявената от Берлин „Zeitenwende“ (преломен момент) на практика означава демонтаж на половинвековната енергийна стратегия, основана на руския газ. До 2021 г. около 55% от вноса на природен газ на Германия идва от Русия — фактор, който е бил ключов за конкурентоспособността на германската индустрия.
Енергоемките отрасли като химия, металургия, автомобилостроене и машиностроене са разчитали именно на евтиния руски газ, подчертава изданието.
Вижте още – Германия на ръба на фалит, но ускорява превъоръжаването
Икономическият натиск вече се усеща
След 2022 г. ситуацията се променя драматично. По данни, цитирани от Dik Gazete:
- цените на газа са скочили до 8–10 пъти спрямо предвоенните нива;
- германското правителство е обявило пакет за енергийна подкрепа от около 200 млрд. евро;
- създаден е специален отбранителен фонд от 100 млрд. евро;
- страната е навлязла в техническа рецесия.
Търговският обмен между Германия и Русия, който през 2021 г. е възлизал на около 60 млрд. евро, за две години почти се е наполовина свил. В някои енергоемки сектори производството е спаднало с 15–20%.
Индустриални гиганти като BASF вече пренасочват инвестиции към САЩ и Азия — процес, който според анализа не е временна флуктуация, а ерозия на конкурентното предимство.
Миграцията и политическото разместване
Публикацията на Dik Gazete обръща внимание и на социалните ефекти. Периодът на стабилен растеж от 80-те години до 2010-те е заменен от среда на по-висока инфлация, спад на реалните доходи и увеличени енергийни сметки.
Като символичен пример се посочва, че ресторанти в комплекса Bayerischer Hof в Мюнхен понякога затварят през седмицата заради недостиг на персонал — ироничен контраст с факта, че същото място ежегодно е домакин на Мюнхенската конференция по сигурността.
Удължените срокове за медицински прегледи, недостигът на кадри в образованието и кризата в сектора на услугите се тълкуват като признаци на структурна умора.
Германия едновременно застарява демографски и изпитва остър недостиг на работна ръка. Сектори като здравеопазване, грижи, гастрономия и логистика до голяма степен разчитат на мигрантски труд.
Тино Хрупала и Алис Вайдел/сн: АФД
В същото време партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) бележи ръст, особено в източните провинции, докато традиционните формации — Германската социалдемократическа партия (SPD), „Съюз 90/Зелените“ и дори Християнсоциалният съюз (CSU) в Бавария — губят подкрепа.
Според анализа този възход не се дължи само на миграцията, а и на усещането, че елитите се отдалечават от обществото. Икономическото свиване допълнително подхранва политическата поляризация.
Геополитическият завой на Берлин
Разривът с Русия е принудил Германия да търси алтернативи — включително увеличен внос на LNG и по-тясно сътрудничество със САЩ. Според Dik Gazete това обаче поставя въпроса за стесняване на стратегическата автономия на Берлин.
Мюнхенската конференция по сигурността се посочва като символ, че Германия вече е по-дълбоко интегрирана в твърдата архитектура на сигурността и по-силно ангажирана с Вашингтон.
Още по темата – Евростат: Фалитите в Европа достигат нивата от 2019 г.
Край на стария модел или болезнена трансформация?
В анализа се подчертава и потенциалната роля на Турция — по линия на енергийните коридори, НАТО, отбранителната индустрия и управлението на миграцията.
Лидерът на CDU Фридрих Мерц вече изпраща сигнали за подобряване на отношенията с Анкара. Въпреки това блокираният от десетилетия процес на присъединяване на Турция към ЕС и ерозията на взаимното доверие ограничават потенциала на това партньорство.
Заключението, цитирано от Dik Gazete, е нюансирано: Германия не е в колапс, но икономическата формула, на която е разчитала десетилетия, губи валидност.
Старият модел се е опирал на:
- евтина руска енергия;
- висок износен излишък;
- силна социална държава;
- стабилен политически център.
Новата реалност включва:
- високи енергийни разходи;
- повишен геополитически риск;
- демографски натиск;
- нарастваща политическа поляризация.
Според Али Кълъч цената на конфронтацията с Русия вече се измерва в стотици милиарди евро публични разходи, загубен търговски обем и отслабваща конкурентоспособност.
Въпросът пред Германия — и пред Европа — е дали ще успее да изгради нов енергиен и индустриален модел, или разривът с Москва ще доведе до продължително икономическо забавяне.
В заключение Dik Gazete отбелязва, че предупреждението не се отнася само за Берлин — „звънът на камбаните“ се чува в цяла Европа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
