Гърция и Малта изразиха резерви към подготвяния 20-и пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, който цели допълнително ограничаване на износа на руски петрол. Според публикация на Interia Wydarzenia, позоваваща се на информация от агенция Bloomberg, спорът се концентрира върху предложение за замяна на досегашните ценови ограничения за руския петрол с пълна забрана за предоставяне на услуги, необходими за неговия транспорт.
Атина и Валета предупреждават, че подобна мярка може да нанесе сериозен удар върху европейския корабоплавателен сектор и да доведе до повишение на цените на енергията. Двете държави са поискали допълнителни разяснения относно механизмите за контрол върху продажбата на кораби, както и за евентуалното санкциониране на чуждестранни пристанища, участващи в претоварването на руски суровини.
В дипломатическите обсъждания на равнище посланици на ЕС Атина и Валета са настояли за по-ясни технически параметри на предложението, включително как ще се прилага надзорът върху прехвърлянето и продажбата на плавателни съдове и какви механизми ще се използват при евентуално санкциониране на чуждестранни портове, участващи в транзит и претоварване на руски енергийни суровини. Представители на Малта описват процеса като „технически дискусии“, насочени към това мерките да бъдат реално приложими на практика.
Според Interia Wydarzenia, компании от Гърция и Малта от години участват активно в глобалния транспорт на горива, което обяснява тяхната съпротива срещу по-строги регулации в сферата на логистичните услуги. Морският сектор на двете държави е тясно свързан с международното корабоплаване, застраховането и брокерските услуги. Предишни дискусии в ЕС вече са породили опасения, че прекомерно рестриктивни мерки могат да изтласкат част от тези услуги към юрисдикции извън Съюза, което би намалило европейския контрол върху сектора.
Разногласия в ЕС за новите санкции срещу руския петрол
Същите държави и в миналото са блокирали опити за по-нататъшно понижаване на ценовия таван върху руските суровини. Освен Унгария и Словакия, които традиционно се обявяват против допълнително затягане на санкциите срещу Москва, и Гърция и Малта изразяват резерви в настоящите преговори. Приемането на новия санкционен пакет, както и на предишните, изисква единодушното одобрение на всички държави членки на ЕС.
ЕС разширява санкциите срещу руската „сенчеста флотилия“
Основна цел на подготвяния пакет е да се ограничи способността на Русия да заобикаля вече действащите санкции. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че се предвижда налагане на ограничения върху още 43 кораба, принадлежащи към т.нар. руска „сенчеста флотилия“. Така общият брой на санкционираните плавателни съдове би нараснал до 640.
Новите правила трябва също да затруднят Москва при придобиването на танкери и да въведат забрана за поддръжка и обслужване на кораби, превозващи втечнен природен газ (LNG), както и на ледоразбивачи. Брюксел се стреми да затегне режима така, че да ограничи възможността Русия да реализира приходи от износ на горива, които според ЕС финансират военните действия в Украйна.
Дебатът в Европейския парламент за войната в Украйна
Темата за санкциите срещу Русия беше сред акцентите и в дебати в Европейския парламент, посветени на европейския отговор на руските атаки срещу украинската енергийна система и произтичащата хуманитарна криза.
„Четири години продължава войната в Украйна. Също толкова време продължава и неадекватното поведение на ръководителите на Европейския съюз. Най-напред решиха, че тази война ще доведе до изпълнение на старата им мечта за разрушаването на Русия и категорично забраниха на управляващите в Киев да преговарят за мир. После си повярваха, че ядрените санкции ще направят това, което украинското оръжие не успя, т.е. ще свалят Путин от власт. И май все още вярват на тази глупост.“
С тези думи българският евродепутат от „Възраждане“ Петър Волгин започна своето критично изказване. Той коментира, че предстоящият 20-и пакет санкции е продължение на според него неуспешна стратегия: „Тези хора се държат като човек, който 19 пъти си удря главата в стената, все не успява да я пробие, но не се отказва от този налуден план и се засилва за двайсети път.“
Волгин заяви още, че европейските институции според него преувеличават заплахите за сигурността, като „плашат европейските граждани с измислените от тях руски дронове“. „Преди време беше много модерно да ти се привиждат летящи чинии. Явно днес се смята за модерно да ти се привиждат дронове“, каза той.
„А най-трагичното е, че за русофобията на евролидерите плащат обикновените украинци. Докато ръководителите на САЩ и на Русия се опитват да сложат край на войната, Евросъюзът прави всичко възможно тази война да не спира. Лидерите на ЕС не спират да уверяват Киев, че дори и американците да намалят помощта си, Европа щяла да праща още пари и още оръжия. Това са неизпълними обещания, защото Евросъюзът няма нито парите, нито оръжията, които сега така на щедро обещава“, посочи българският евродепутат.
Той добави, че вместо да „лъжат украинския народ“, европейските лидери трябва да признаят, че според него „само когато Украйна бъде неутрална държава, а не русофобска марионетка, задвижвана от Брюксел, оръжията ще замлъкнат“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
