Евродепутатът Рада Лайкова предупреди за натрупването на рискове във финансовата система на еврозоната – бързо растящ държавен дълг, силна зависимост между правителствата и банките и облекчаване на правилата за финансови инструменти, свързвани с кризата от 2008 г.
Тя постави въпроса пред председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард по време на редовния паричен диалог в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. Лагард предупреди, че опростяването на финансовите правила не трябва да се превръща в дерегулация, но не отговори конкретно на нито един от поставените от Лайкова въпроси.
„Дългът си е дълг“: защо пазарите не признават „добри“ разходи
Въпросът на Лайкова започна с предупрежденията на Международния валутен фонд за посоката, в която се движи държавният дълг в Европа. Тя посочи, че през следващото десетилетие задълженията на някои страни от еврозоната могат да достигнат между 130 и 140% от брутния им вътрешен продукт.
Публикуваната от Международния валутен фонд прогноза е, че при липса на по-силен икономически растеж и мерки за ограничаване на дефицитите дългът на средната европейска държава може да достигне 130% от БВП до 2040 г. Това би означавало почти удвояване спрямо сегашното средно равнище.
Припомняме – Кой ще плати сметката? МВФ предупреди ЕС за дългова спирала до 2040 г.
Някои държави вече са достигнали или доближават подобни стойности. Според данните на Евростат в края на 2025 г. държавният дълг на Гърция е 146,1% от БВП, на Италия – 137,1%, на Франция – 115,6%, на Белгия – 107,9%, а на Испания – 100,7%. Средното равнище за еврозоната е 87,8%. За сравнение, заложеният в европейските фискални правила ориентир е държавният дълг да не надхвърля 60% от БВП, а бюджетният дефицит – 3%.
Според Лайкова финансовите пазари не правят съществена разлика дали новият дълг е натрупан за отбрана, здравеопазване или друга политическа цел. Инвеститорите оценяват преди всичко дали държавата ще може да обслужва задълженията си.
„Пазарите всъщност не се интересуват защо са нарушени Маастрихтските ограничения – дали заради отбраната, здравеопазването или нещо друго. Дългът си е дълг“, заяви тя.
Когато съмненията относно способността на една държава да се разплаща нараснат, инвеститорите обикновено искат по-висока доходност, за да купуват нейните облигации. Така разходите по новите заеми се увеличават, а обслужването на натрупания дълг става още по-тежко.
Как ЕС запази по-леките правила за операциите с държавни облигации
Вторият въпрос на Лайкова беше свързан с начина, по който европейските правила третират държавните облигации и операциите, при които те се използват като обезпечение.
Държавните облигации представляват заеми, които банки, инвестиционни фондове и други инвеститори предоставят на правителствата. Срещу тях държавата плаща лихва и поема задължение да върне получените средства. Тези облигации обикновено се приемат като едни от най-сигурните и лесно продаваеми финансови активи. Кризата с държавните дългове в еврозоната обаче показа, че тяхната стойност може рязко да спадне, когато възникнат съмнения дали дадено правителство ще може да изпълнява задълженията си.
Лайкова обърна внимание на коефициента за нетно стабилно финансиране, известен с английското съкращение NSFR. Той е въведен след кризата от 2008 г. и трябва да гарантира, че банките разполагат с достатъчно устойчиви източници на финансиране за период от поне една година. Идеята е те да не финансират дългосрочни активи почти изцяло с краткосрочни средства, които могат да изчезнат при първите признаци на паника.
Промяната, за която говори Лайкова, не задължава пряко банките да купуват държавни облигации. Тя запазва по-ниски изисквания за стабилно финансиране при определени краткосрочни сделки между финансови институции. При тези операции едната банка временно предоставя ценни книжа като обезпечение и получава срещу тях пари. Държавните облигации се използват като обезпечение при между 85 и 90% от тези сделки.
По силата на преходния европейски режим банките трябваше да заделят по-малко стабилно финансиране за подобни операции, отколкото предвижда международният стандарт „Базел III“. Ако изключението беше изтекло, изискванията при сделки, обезпечени с най-висококачествени активи, щяха да нараснат от 0 на 10%, а при други активи – от 5 на 15%.
ЕС обаче реши да запази по-благоприятното третиране. Самата Европейска комисия обяснява, че целта е да се поддържа ликвидността на пазарите на държавни облигации и да не се увеличават разходите на държавите и на самия Европейски съюз при поемането на нов дълг.
Тезата на Лайкова е, че така европейските правила продължават да улесняват търговията и финансирането на държавния дълг в момент, когато правителствените задължения нарастват. Според нея банките отново третират държавните облигации като винаги сигурни и ликвидни, въпреки че предишната криза показа, че това не е непременно така.
Опасната връзка между задлъжнелите държави и банките
Голямото количество държавни облигации в банковите баланси създава взаимна зависимост между банките и правителствата.
Банките кредитират държавата, като купуват нейни облигации. Ако финансовото състояние на държавата се влоши и стойността на тези облигации спадне, банките могат да понесат сериозни загуби. Ако вследствие на това самите банки се окажат застрашени, правителството може да бъде принудено да ги спасява с публични средства, което допълнително увеличава държавния дълг. Получава се затворен кръг: слабата държава отслабва банките, а проблемите на банките натоварват още повече държавата. Именно тази зависимост беше сред основните механизми, чрез които дълговата криза в еврозоната се разпространяваше от една страна към друга.
Според Лайкова запазването на по-благоприятни правила за операциите с държавни облигации не премахва тази връзка, а създава условия тя да се задълбочи. Лайкова призна, че фискалната политика и решенията за държавните разходи не са част от мандата на Европейската централна банка. ЕЦБ обаче многократно е купувала държавни облигации чрез своите програми за изкупуване на активи.
Когато централната банка купува облигации, търсенето им се увеличава, цената им се поддържа по-висока, а доходността и разходите на правителствата по новия дълг обикновено намаляват. Така решенията на ЕЦБ оказват пряко влияние върху условията, при които държавите се финансират, дори когато самият размер на бюджетните дефицити не е в нейния мандат.
Освен това ЕЦБ отговаря за надзора над големите банки в еврозоната и за финансовата стабилност. Затова Лайкова поиска от Лагард да оцени общия риск от едновременното нарастване на държавния дълг, запазването на по-благоприятните правила за операциите с облигации и възраждането на секюритизацията.
Какво е секюритизация и как тя допринесе за кризата от 2008 г.
Секюритизацията е процес, при който множество кредити се събират в общ пакет и се превръщат в ценни книжа, които могат да бъдат продадени на инвеститори.
Например една банка е отпуснала 10 000 ипотечни кредита. Вместо да чака десетилетия, докато домакинствата ги изплатят, тя може да обедини кредитите в един портфейл. Бъдещите погасителни вноски и лихви по тези ипотеки стават източникът на приходи за нови ценни книжа. Инвеститорите купуват тези ценни книжа и в замяна получават част от плащанията по първоначалните кредити. Такива инструменти се наричат обезпечени с активи ценни книжа, или ABS. За банката ползата е, че получава обратно част от отпуснатите средства, освобождава капитал от баланса си и може да го използва за нови кредити. Част от кредитния риск също се прехвърля към инвеститорите, закупили ценните книжа. Пакетът обикновено се разделя на отделни части, наречени траншове. Най-старшите траншове получават плащания първи и понасят загуби последни, поради което се смятат за по-сигурни. По-ниските траншове предлагат по-висока доходност, но поемат първите загуби, ако длъжниците спрат да плащат.
Секюритизацията сама по себе си не е непременно опасна. Рискът възниква, когато в пакетите се включват кредити с ниско качество, а сложната им структура прикрива реалната вероятност длъжниците да спрат да плащат.
Преди кризата от 2008 г. американски банки и други кредитори отпускаха голям брой рискови ипотечни заеми, включително на хора с недостатъчни доходи. След това кредитите бяха обединявани, разделяни на траншове и продавани по целия свят като ценни книжа, част от които получаваха високи кредитни оценки. Това създаваше стимул кредиторите да отпускат все повече заеми, защото не възнамеряваха да ги държат до окончателното им изплащане. Рискът се прехвърляше към следващия участник във веригата и постепенно ставаше трудно да се установи кой в крайна сметка ще понесе загубите. Когато длъжниците започнаха масово да спират плащанията си, стойността на секюритизираните инструменти се срина. Загубите се разпространиха между банки, фондове и застрахователи по целия свят.
Припомняме – Брюксел пуска отново модела, сринал света през 2008 г.
Защо ЕС иска отново да разшири пазара на секюритизация
През юни 2025 г. Европейската комисия представи пакет от законодателни промени за „съживяване“ на европейския пазар на секюритизация. Предлага се да бъдат опростени част от изискванията за проверка и отчетност и да бъде намален капиталът, който банките трябва да заделят срещу определени секюритизирани активи.
Според Европейската комисия това ще освободи банков капитал за допълнително кредитиране на домакинствата и предприятията. Комисията изчислява, че капиталовите изисквания за най-защитените старши траншове могат да бъдат намалени с около една трета. Инициативата е част от изграждането на Съюза на спестяванията и инвестициите. Целта е повече банкови кредити да бъдат превръщани в търгуеми инструменти и рискът да се разпределя между по-широк кръг инвеститори, вместо да остава концентриран в банковата система. Съветът на ЕС прие своята преговорна позиция през декември 2025 г., а през май 2026 г. Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент одобри позицията на Парламента. Така беше открит пътят към преговори между Парламента, Съвета и Европейската комисия за окончателния вариант на реформата.
Критичният прочит на предложението е, че по-ниските капиталови изисквания могат да позволят на банките да поемат повече риск със същото количество собствен капитал. Опростяването на проверките и отчетността също може да затрудни оценяването на качеството на активите, ако предпазните механизми се окажат недостатъчни.
Именно затова Лайкова вижда риск в едновременното възраждане на секюритизацията, запазването на по-ниски изисквания при операциите с държавни облигации и натрупването на все по-голям публичен дълг.
„Взети заедно, тези обстоятелства наподобяват условията отпреди последната криза“, предупреди тя.
Лагард предупреди за дерегулация, но не отговори на Лайкова
В отговора си Кристин Лагард не разгледа нито един от трите конкретни проблема, поставени от Лайкова. Тя не коментира ефекта от правилата за NSFR, не даде оценка на рисковете от разширяването на секюритизацията и не отговори дали тези процеси, съчетани с растящия държавен дълг, могат да създадат условия за нова финансова криза.
Лагард не засегна и въпроса дали по-благоприятното третиране на операциите с държавни облигации задълбочава зависимостта между банките и силно задлъжнелите правителства.
Вместо това председателят на ЕЦБ използва въпроса, за да изложи принципната позиция на институцията относно опростяването на финансовото регулиране. По думите ѝ подобренията са необходими, но само докато не подкопават устойчивостта на финансовия сектор. Тя увери, че ЕЦБ ще следи внимателно подготвяните предложения.
„Преживяхме 2008 г. и изпитахме травмата, която може да причини една финансова криза. Това не е нещо, към което трябва да се отнасяме лекомислено. Ето защо опростяването очевидно не бива да означава дерегулация“, заяви Лагард.
Отговорът ѝ показа, че ЕЦБ признава принципния риск от прекомерно отслабване на финансовите правила. Той обаче не съдържаше конкретна оценка дали точно разглежданите европейски мерки представляват подобна дерегулация и дали тяхното съчетаване с растящия държавен дълг възстановява част от уязвимостите, довели до кризата от 2008 г.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
