Един смъртен случай на летището в Лисабон се превръща в повод Португалия да разгради службата си за чужденци и граници. Според Мигел Нунес Силва последвалата реформа не отстранява проблемите в системата, а заменя граничния контрол с политика за ускорена легализация на мигранти. В анализ за The European Conservative авторът проследява как решенията на социалистическото правителство на Антониу Коща променят не само миграционната политика, но и демографската, икономическата и политическата картина в страната.
Смъртта на Игор Хоменюк и краят на SEF
Историята започва през пролетта на 2020 г., когато избухва скандалът около смъртта на украинския гражданин Игор Хоменюк. Той е открит мъртъв на летището в Лисабон, докато се намира под контрола на португалската Служба за чужденците и границите – Serviço de Estrangeiros e Fronteiras (SEF). Случаят става още по-тежък заради данните, че смъртта му е била прикривана в продължение на часове от опасения да не бъдат разкрити доказателства за насилие от страна на служители на SEF. Силва припомня, че Португалия и преди това е била критикувана за отношението към задържани лица. През 80-те и 90-те години организации като Amnesty International съобщават за случаи на полицейско насилие, а някои от тях достигат до Европейския съд по правата на човека.
По това време подготовката на полицейските служители не е на днешното професионално равнище, а много от новопостъпилите идват от бедни семейства. Авторът отбелязва, че възнагражденията и условията на труд в силите на реда никога не са били приоритет за централната власт. И до днес част от полицейските сгради са в лошо състояние, служители доплащат със собствени средства за униформите си, а застрахователната и синдикалната им защита остават ограничени.
Случаят с Хоменюк обаче съвпада с върховия момент на уок културната революция в западните общества, пише Силва. Начело на Португалия тогава е социалистическо правителство, ръководено от Антониу Коща.
Авторът представя Коща като изключително приспособим политик, поставен под натиска на две обстоятелства. Първото е икономическо – когато става премиер през 2015 г., страната все още изпитва последиците от дълговата и бюджетната криза. Според Силва тя е до голяма степен резултат от политиката на самата Социалистическа партия, която увеличава публичния дълг, докато се опитва да противодейства на рецесията след финансовата криза. Разходите за обслужване на дълга ограничават възможностите на правителството да печели обществена подкрепа чрез щедри социални и бюджетни мерки.
Второто обстоятелство е идеологическо – моделът на Третия път и блеъризмът вече са дискредитирани от войната в Ирак и финансовата криза от 2007–2008 г. Самият Коща, според автора, не е харизматичен идеолог, а по-скоро сив партиен апаратчик, който трудно може да прикрие влошаващото се състояние на страната.
След смъртта на Хоменюк правителството изплаща на семейството му в Украйна обезщетение от 700 000 евро. Това става преди съдът да се е произнесъл по случая. Силва разглежда решението като публично признание за вина, което неизбежно поставя под съмнение безпристрастността на последвалото съдебно производство.
Граничният контрол отстъпи място на „интеграцията“
Управляващите предприемат спиране и постепенно разформироване на SEF, като в продължение на месеци разграждат нейната структура и прехвърлят правомощията ѝ. Службата за чужденците и границите е заменена от Agência para a Integração, Migrações e Asilo (AIMA) – Агенция за интеграция, миграция и убежище.
Вижте още – Европейската комисия спря „спасяването на Европа“ в името на европейските ценности
За Силва промяната на наименованието издава и промяна на самата мисия. Думите „чужденци“ и „граници“ са заменени от „миграция“, „интеграция“ и „убежище“. Целта вече не е да бъдат контролирани или спирани хората, които влизат незаконно в страната, а държавата да подпомага тяхното приемане и легализиране. Авторът определя този модел като замяна на граничния контрол с „институционализирано проникване“.
Един милион мигранти и възходът на CHEGA
Според посочените от него данни през управлението на Коща в Португалия пристигат около един милион имигранти за приблизително четири години – брой, равняващ се на близо една десета от населението на страната. Голяма част от новодошлите са от държави извън Европа, а ръстът се дължи в немалка степен на фактическото премахване на граничния контрол, твърди авторът.
Силва описва AIMA като съзнателно неефективна и организационно хаотична структура, част от чиито служители възприемат като своя задача да легализират възможно най-много кандидати. Този един милион души идва след приблизително половин милион преселници, пристигнали в Португалия през предходното десетилетие – хора, напуснали Венецуела, Бразилия или Северна Европа заради социалистическото управление, икономическите затруднения, инфлацията и последиците от масовата миграция.
Разликата, според анализа в The European Conservative, е, че при SEF все пак са прилагани определени критерии и проверки. След създаването на AIMA притокът става практически неконтролиран.
Непосредственият натиск върху жилищния пазар и обществените услуги допринася за възхода на дясната партия CHEGA, която е част от европейската група „Патриоти за Европа“. В продължение на години формацията твърди, че рязкото поскъпване на недвижимите имоти и все по-ограниченият достъп до лекари и услуги в държавното здравеопазване са свързани с радикалната миграционна политика на правителството на Коща. Заради тази позиция CHEGA е обвинявана от основните медии и корпоративните фактчек организации в популизъм и разпространяване на невярна информация. През 2025 г. обаче журналист на CNN е принуден да се извини в ефир на лидера на партията Андре Вентура, след като преди това го обвинява, че преувеличава броя на имигрантите, посочва Силва.
Новите данни за населението поставиха под въпрос „растежа“
Междувременно здравният министър в настоящото социалдемократическо правителство признава, че продължителният недостиг на семейни лекари е свързан с демографския натиск, породен от миграцията.
Националният статистически институт INE също е принуден да преразгледа демографските си данни. След ревизията населението на Португалия вече се оценява на 11,4 милиона души, което поставя страната на девето място сред най-многолюдните държави в Европейския съюз.
Според Силва тази промяна поставя под съмнение и начина, по който правителствата на Коща са представяли икономическия растеж пред португалското общество и международните институции. Общият брутен вътрешен продукт действително се е увеличавал, но до голяма степен защото повече хора са се преселили в страната. Това не е било съпроводено от съответстващо нарастване на производителността или на БВП на човек от населението, подчертава авторът.
Като друг резултат от ускореното предоставяне на документи Силва посочва съобщенията за престъпници с португалски паспорти в различни европейски държави. Според него част от тези лица се водят португалски граждани единствено заради бързите процедури за легализация, прилагани от AIMA. Подобен процес вече е наблюдаван и в северноевропейските страни, където престъпления, извършени от натурализирани мигранти, влизат в статистиката като дело на местни граждани.
Авторът обръща внимание и на увеличаващия се брой класни стаи в държавните училища, в които децата с португалски имена вече са малцинство. CHEGA публикува конкретни примери за това, но е атакувана от медиите с аргумента, че разкриването им нарушава личното пространство на децата.
Съюзът, който отведе Коща към радикалната левица
Защо обаче Антониу Коща се превръща в проводник на политика, която Силва определя като уок тоталитаризъм и предателство, след като дълги години е възприеман като прагматичен и неособено идеологизиран апаратчик на Социалистическата партия?
Коща започва политическата си кариера още като член на младежката организация на партията. Става по-разпознаваем по времето на премиера Антониу Гутериш, днешен генерален секретар на ООН, който през 90-те години е португалското лице на блеъристкия модел на „Новите лейбъристи“.
В началото на второто десетилетие на XXI век Коща, тогава кмет на Лисабон, се готви да оглави Социалистическата партия и впоследствие да стане министър-председател. Ръководството на партията обаче е в ръцете на Антониу Жозе Сегуру, който през 2026 г. печели президентските избори.
Сегуру представлява проблем за амбициите на Коща, защото също принадлежи към центристкото крило на социалистите. За да го отстрани, Коща се съюзява с радикалното прогресивно крило на партията. След като овладява ръководството и става премиер, той е принуден да предостави министерски постове и депутатски места на крайнолявото крило. Това му позволява да си осигури парламентарната подкрепа на комунистическите и троцкистките партии.
От либералния център към културния марксизъм
Силва вижда аналогичен процес и в Съединените щати. Политици като Хилари Клинтън и Джо Байдън, свързвани с умерения неолиберален демократически център от 90-те години, постепенно отварят вратите на партията за културния марксизъм, расисткия интерсекционализъм, насочен срещу белите, и третосветските политики.
За професионалната политическа класа това поведение до голяма степен е показно, смята авторът. За културните марксисти съюзът с корпоративния сектор има друго предимство – не изисква сериозни отстъпки в областта на трудовите права, за каквито настояват синдикалистите от антиглобалисткото движение през 80-те и 90-те години. Достатъчно е да бъдат въведени политики за наемане по критерии за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване, известни като DEI.
Така се ражда моделът на големите корпорации с цветовете на дъгата, който превръща културната революция в глобален франчайз за социална справедливост. Парите, благословени със знамето на дъгата, все пак си остават пари, обобщава Силва.
В САЩ символ на този подход става Нанси Пелоси, която коленичи в памет на Джордж Флойд, носейки предпазна маска. В Португалия Антониу Коща внезапно започва да използва индийския си произход, за да обвинява политическите си противници в расизъм.
Това изненадва не само голяма част от португалското общество, но и членове на собствената му партия. В продължение на десетилетия произходът на Коща никога не е бил съществен въпрос в изключително успешната му политическа кариера, още повече че много португалци от южните части на страната също имат по-тъмен цвят на кожата.
Процесът, който днес се наблюдава в Ню Йорк около Зохран Мамдани и в Демократическата партия като цяло, е следващата фаза на същото развитие, смята авторът. Неолибералните уок политици постепенно губят позиции за сметка на действителните марксисти, на които самите те са позволили да навлязат в партийните структури. След като години наред са оправдавали третосветските политики, градските политически елити вече не разполагат с убедителни аргументи, с които да се противопоставят на открития марксизъм.
Подобна промяна протича и в Европа. Дори Урсула фон дер Лайен участва в конференции, посветени на икономическия „отрицателен растеж“, докато европейските бюрократи възприемат радикални феминистки и културномарксистки позиции и налагат вдъхновени от уок идеологията форми на цензура, пише Мигел Нунес Силва.
Португалия не е първият предупредителен сигнал за тези процеси. Напротив – тя съзнателно повтаря грешки, които други европейски държави вече са допуснали и за които впоследствие са платили висока цена.
„Прогресизмът не е емпиричен“, заключава авторът.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
