Германия и Франция настояват Украйна да получи т.нар. „символични“ ползи още в предприсъединителната фаза към ЕС, но без ключовите елементи на пълноправното членство. Това съобщава Financial Times, позовавайки се на вътрешни документи, изготвени в Париж и Берлин, които очертават визията на двете най-големи икономики в Съюза за бъдещето на разширяването.
Франция и Германия срещу ускореното членство на Украйна
Според публикацията, предложенията предвиждат Украйна да получи ограничени политически ползи – участие в срещи на европейските лидери и министри – но без право на глас и без автоматичен достъп до европейските фондове. Изрично се изключва и участието в Общата селскостопанска политика, която заедно с кохезионните фондове формира около две трети от бюджета на ЕС.
изображението е илюстративно
Президентът на Украйна Володимир Зеленски разглежда членството в ЕС като един от ключовите резултати, които страната му трябва да постигне в рамките на евентуално мирно споразумение с Русия. Киев настоява за ускорено присъединяване и дори поставя времева рамка – около 2027 г. Въпреки това, както подчертава Financial Times, най-влиятелните държави в ЕС остават резервирани към подобен сценарий.
Германия и Франция на практика „охлаждат“ очакванията за бързо членство. Берлин предлага модел на „асоциирано членство“, при който Украйна би участвала в институционалния живот на ЕС, но без право на глас и без автоматично прилагане на общия бюджет. Париж използва сходна, но различно формулирана концепция – „интегриран държавен статут“, който също отлага достъпа до основните финансови инструменти на Съюза за след пълноправното присъединяване.
Вижте още – Украйна остава в чакалнята на ЕС: членството се отлага без срок
„Символични“ ползи без достъп до бюджет и право на глас
И в двата случая става дума за междинна форма на интеграция, която, по думите на германската страна, носи „символична тежест чрез самото си наименование“ и може да бъде въведена чрез политическо решение, заобикалящо дългите и сложни процедури. Френската позиция допълва, че този подход би позволил „видим напредък за гражданите“ на кандидатстващите държави, без да се поемат всички ангажименти на пълноправното членство.
„Членство в сянка“: как Киев приема предложенията
Въпреки това, както отбелязва Financial Times, в Киев подобни идеи се възприемат с известен скептицизъм. Украински представители, цитирани от изданието, определят концепцията като „членство в сянка“ – компромисен вариант, който може да бъде трудно приет от общество, изтощено от войната и очакващо реални гаранции и ползи.
Опасения в ЕС: бюджет, фермери и политически риск
Същевременно в ЕС съществуват сериозни опасения, че ускореното приемане на Украйна би могло да разклати вътрешния баланс на Съюза, да натовари бюджета и да предизвика политически сътресения, особено в чувствителни сектори като земеделието. Допълнителен фактор е и вътрешнополитическата ситуация във Франция, където всяко ново разширяване изисква референдум, макар че конституцията допуска и одобрение чрез парламента с квалифицирано мнозинство – перспектива, която носи рискове на фона на предстоящи избори.
В този контекст предложенията на Германия и Франция се разглеждат като компромисен вариант – не като алтернатива, а като „ускорител“ към пълноправното членство, който обаче запазва контрола и поетапния характер на процеса.
Разширяването под въпрос: дебатът за Украйна и Северна Македония
Паралелно с тези дискусии, темата за разширяването на ЕС беше поставена и в Европейския парламент, където се разглежда все по-ясно като геополитически инструмент, свързан със сигурността на Съюза. В рамките на дебат в Комисията по външните работи (AFET), българският евродепутат Петър Волгин се обърна към еврокомисаря по разширяването Марта Кос с въпроси, засягащи както Украйна, така и страните от Западните Балкани.
В изказването си Волгин подчерта, че разширяването трябва да бъде основано на заслуги и да носи ясни ползи за европейските граждани, като отбеляза нарастващия скептицизъм в редица държави членки. Той акцентира върху опасенията, свързани с корупцията, миграцията и финансовите разходи, и постави под въпрос способността на ЕС да убеди собствените си граждани в устойчивостта на този процес. По отношение на Украйна, евродепутатът посочи, че въпреки сериозните проблеми с корупцията, Европейската комисия планира значителна финансова подкрепа, включително нови заеми, и попита как това се вписва в принципа за разширяване на база заслуги.
В същото време той насочи вниманието и към Северна Македония, като изрази съмнения относно ангажираността на страната към договорената през 2022 г. преговорна рамка, след като тя поставя под въпрос част от условията.
В отговор Марта Кос изрази надежда, че новото българско правителство ще съдейства за започване на преговори със Северна Македония. Тя обаче избегна директен отговор на въпроса за евентуално преразглеждане на принципа на единодушие, като уточни, че той остава ключов както при откриването на преговорите, така и при финалното решение за присъединяване.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
