Полша е един от най-важните съюзници на Украйна от началото на войната, но между Варшава и Киев отново избухна старият и болезнен спор за историята. Поводът този път не е само паметта за Волинските кланета, нито само украинската героизация на УПА. Скандалът вече има и ново измерение: високопоставен полски президентски представител беше включен в спорната украинска база „Миротворец“, а в полския Сейм се обсъжда законопроект, който би приравнил публичната пропаганда на идеологията на ОУН-Бандера и УПА с пропагандата на нацизъм, комунизъм и фашизъм.
Полски президентски съветник попадна в „Миротворец“
Снимка: Przemysław Keler/KPRP / prezydent.pl
Збигнев Богуски, ръководител на канцеларията на полския президент Карол Навроцки, беше добавен в украинската база „Миротворец“ — спорен сайт, който публикува данни за хора, определяни от него като врагове на Украйна. Според TVN24 Богуски е вписан на 5 юли, като е описан като „антиукраински пропагандист“. Като мотиви са посочени „посегателство срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, „манипулиране на информация от обществено значение“ и подбуждане на вражда между поляци и украинци. Поводът е негово изказване, в което използва историческия термин „Източна Малополша“ за територии, които днес са част от Украйна.
Терминът има особено чувствителен заряд. В полската историческа памет „Източна Малополша“ обозначава области от югоизточната част на Втората полска република между двете световни войни. За украинската страна обаче употребата му днес често се приема като намек за исторически претенции към западноукраински земи.
Богуски: Не съм враг на Украйна, а на бандеризма
Реакцията на Богуски беше остра, но внимателно разграничена. Той подчерта, че не е враг на Украйна и че ще продължи да подкрепя украинците. В същото време заяви, че няма да промени позицията си за Организацията на украинските националисти и Украинската въстаническа армия. Според Polsat News Богуски пише, че ще продължи да назовава украинските шовинисти от УПА (украинска въстаническа армия) и ОУН (организация на украинските националисти) престъпници, извършили жестоко избиване на цивилни — деца, жени и възрастни — във Волин и Източна Малополша.
Точно това е сърцевината на полската позиция. Варшава прави разграничение между подкрепата за Украйна срещу Русия и отказа да приеме героизацията на движения, които според полската историческа памет са свързани с масови убийства на поляци през Втората световна война. В този смисъл случаят с Богуски не е просто дипломатически инцидент. Той показва границата, до която полският политически елит е готов да стигне: помощ за Украйна — да; мълчание за Бандера и УПА — не.
Решението на Зеленски, което разпали новия спор
Новата ескалация започна още през май. На 27 май сайтът на украинския президент съобщи, че Володимир Зеленски е присвоил на Отделния център за специални операции „Север“ почетното наименование „на името на Героите на УПА“. Решението беше представено от Киев като част от възстановяването на историческите традиции на украинската армия и като почит към борбата за украинска независимост.
Припомняме – Навроцки поиска отнемане на ордена на Зеленски заради „Героите на УПА“
За Полша обаче това е почти невъзможно за приемане. Reuters припомня, че УПА е възприемана от много украинци като символ на антисъветска и антиимперска съпротива, но същевременно е свързана с Волинските кланета от 1943–1945 г., при които според полската страна около 100 000 поляци са убити от украински националисти. Хиляди украинци също загиват при последвали отмъстителни действия.
Именно след решението за военната част, носеща името на „Героите на УПА“, полският президент Карол Навроцки предприе символичен отговор срещу Зеленски, а отношенията между двете страни навлязоха в най-острата си историко-политическа криза от началото на войната.
Националният пантеон и страхът от героизация на УПА
Скандалът се задълбочи и заради друг украински проект — създаването на Национален пантеон. На 28 юни Зеленски внесе във Върховната рада законопроект за изграждането на мемориален комплекс в Киев, който да почита „най-изтъкнатите представители на украинската нация“. В украинската аргументация проектът е представен като инструмент за възстановяване на историческата справедливост, укрепване на националната памет и консолидиране на обществото около обща история, пише „Украинская правда“.
На 1 юли Върховната рада прие закона ускорено — с 287 гласа „за“, без гласове „против“ и без въздържали се, посочва полският Център за източни изследвания OSW. Според анализа на института в пантеона ще могат да бъдат почитани и лица, заемали командни позиции в украински военни структури, включително в УПА. Официален списък с имена още не е публикуван, но OSW отбелязва, че изглежда почти сигурно сред почетените да попаднат и лидери на Украинската въстаническа армия.
Това е особено чувствително за Варшава, защото превръща спора от символичен в институционален. Вече не става дума само за паметници, улици или регионални чествания. Става дума за държавен украински пантеон, финансиран и защитаван от държавата, който може да включи фигури, възприемани в Полша като отговорни за етническо прочистване.
Полша готви наказания за пропаганда на ОУН-Бандера и УПА
На този фон в полския Сейм се разглежда законопроект, внесен от президента Карол Навроцки, който може да промени правната рамка на спора. Проектът предвижда публичното пропагандиране на идеологията на ОУН-Бандера и УПА да бъде добавено към съществуващите наказателни разпоредби за пропаганда на тоталитарни системи и подбуждане към омраза. Предвиденото наказание е до три години затвор, съобщава Polskie Radio.
Украинското външно министерство реагира остро, но дипломатично. Говорителят Георгий Тихий заяви, че Киев следи внимателно процеса в Сейма и призова Полша към разум и сдържаност. Според украинската позиция чувствителните исторически теми трябва да се решават чрез професионален диалог, а не чрез политическа риторика. Киев предупреждава срещу едностранни ескалационни стъпки и предлага напрежението да бъде овладявано чрез дипломатически механизми и чрез засилване на работата на полско-украинските историци, съобщава UNN.
Вижте още – Myśl Polska: В Полша приключва безразсъдната любов към Украйна
„Миротворец“, личният риск и тестът за съюза между Варшава и Киев
Включването на Богуски в „Миротворец“ добавя още един пласт към кризата. Сайтът е представян от поддръжниците си като база за лица, заподозрени в действия срещу националната сигурност на Украйна. Al Jazeera още през 2019 г. описва „Миротворец“ като сайт с близки връзки до правоохранителни среди и хакери, който публикува данни за хиляди хора. Медията припомня, че през 2015 г. украинският публицист Олес Бузина и бившият депутат Олег Калашников са убити дни след като сайтът публикува техни лични данни, включително адреси. Основателят на „Миротворец“ Антон Герашченко отрича сайтът да е наказателен орган и го описва като разследваща структура.
Wirtualna Polska разговаря с поляци, които са били вписани в „Миротворец“ преди Богуски. Един от тях разказва, че след появата му в базата семейството му е живяло в стрес, получавал е съобщения, телефонни обаждания и опити за сплашване. По думите му първите месеци са били „нервни и токсични“, а човек започва да живее с усещането, че някой постоянно го наблюдава и търси нова информация за него.
WP описва и случаи, при които съседи реагирали тревожно при появата на непознати автомобили около имот на вписан в базата човек, а след публикации за заплахи при него се появил мъж, предложил да го пази с оръжие. Медията отбелязва, че полското външно и вътрешно министерство и по-рано са поставяли пред украинската страна въпроса за рисковете за сигурността на полски граждани, попаднали в „Миротворец“.
Въпреки острите реакции, има признаци за опит за дипломатическо овладяване на конфликта. Reuters съобщава, че според полския премиер Доналд Туск украинската страна търси начини да намали напрежението. Украинският външен министър Андрий Сибига е предложил „антикризисни стъпки“, включително среща на историци от двете страни и включване на религиозни лидери в диалога.
Но това не означава отстъпление от украинската историческа линия. Сибига не е дал сигнал, че Киев ще промени името на военната част, носеща почетното название „Героите на УПА“. Напротив — украинската позиция остава, че страната има право сама да определя кои фигури и символи са част от нейната борба за независимост.
Туск, от своя страна, формулира полското условие много ясно: няма европейска общност без помирение, а няма помирение без признаване на болезнената история. Това е директно свързано с украинската кандидатура за членство в Европейския съюз. За Варшава въпросът вече не е само морален, а и политически: може ли държава, която почита УПА като героична формация, да бъде част от европейска общност, изградена върху паметта за престъпленията на тоталитарните идеологии?
Напрежението започва да се пренася и върху практическите отношения между двете страни. Reuters съобщава, че полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш е обвинил Украйна, че не е предоставила обещани дронови технологии, въпреки продължаващата военна подкрепа от Полша и готовността ѝ да предава изтребители МиГ-29. Според него Киев първоначално е приел подобно решение, но вече не го изпълнява. Полският министър свързва това и с историческия спор, като твърди, че украинското ръководство използва конфликта около историята за вътрешнополитически цели.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
