Полският президент Карол Навроцки внесе искане в Сената за провеждане на национален референдум за климатичната политика на Европейския съюз. Инициативата е насочена срещу прилагането на Европейската зелена сделка и Системата за търговия с емисии — ETS, които според президента водят до по-високи сметки, по-скъпа енергия и натиск върху бизнеса и земеделието.
Според съобщение на официалния сайт на полското президентство, Навроцки е заявил, че изпълнява предизборен ангажимент, поет пред синдиката „Солидарност“. Той настоява поляците да получат право пряко да се произнесат дали страната трябва да продължи да прилага европейската климатична политика в сегашния ѝ вид.
Припомняме – Полша обяви Зелената сделка на ЕС за противоконституционна
Какъв референдум иска Навроцки
Предложеният от президента въпрос гласи дали гражданите подкрепят прилагането на климатичната политика на ЕС, която според формулировката е довела до повишаване на разходите за живот, цените на енергията и разходите за стопанска и земеделска дейност. Навроцки твърди, че Зелената сделка и ETS означават по-високи цени на енергията, спад на конкурентоспособността и проблеми за селскостопанското производство. В изявлението си той подчертава, че референдумът не е насочен срещу опазването на околната среда или срещу членството на Полша в ЕС. Според него става дума за правото на поляците да решават за темпа, обхвата и цената на енергийния преход.
Още по темата – Търговията с емисии разпалва спор в ЕС: растящи цени и натиск върху домакинствата
Планираната дата за евентуалния вот е 27 септември, съобщава Notes from Poland. Изданието уточнява, че Навроцки е свързан с десния опозиционен лагер и че инициативата му вероятно ще срещне сериозна институционална пречка в Сената, където управляващата проевропейска коалиция има мнозинство.
Защо Сенатът може да блокира инициативата
Полската конституционна рамка позволява на президента да инициира национален референдум, но той не може еднолично да го наложи. За да бъде насрочен такъв вот, предложението трябва да получи одобрение от мнозинство в Сената при присъствие на поне половината сенатори.
Точно тук започва политическият сблъсък. Управляващата коалиция, водена от премиера Доналд Туск, контролира 63 от 100 места в горната камара. Затова полски и международни наблюдатели оценяват шансовете на инициативата като слаби. Анадолската агенция също посочва, че Сенатът се очаква да блокира предложението.
Заместник-председателят на Сената Магдалена Беят вече реагира остро, като заяви, че предложението ще се озове „там, където му е мястото“ — в кошчето. Според нея не ЕС, а зависимостта от въглища и петрол, както и сушата, са сред факторите, които повишават цените на храните и електроенергията.
Полша, въглищата и цената на енергийния преход
Темата е особено чувствителна за Полша, защото страната остава една от най-силно зависимите от въглища икономики в ЕС. Според Notes from Poland въглищата все още осигуряват около половината от производството на електроенергия в страната, а приблизително една трета от домакинствата използват въглища за отопление.
Правителството на Туск обаче твърди, че едностранно излизане от ETS би означавало нарушение на правото на ЕС и би изложило Полша на значителни глоби. Според Notes from Poland управляващите предупреждават, че реалният начин страната да избегне ETS изцяло би бил напускане на ЕС — нещо, което те приписват като скрит политически риск в линията на опозицията.
Как ETS оскъпява спора с Брюксел
Системата за търговия с емисии на ЕС — ETS — е основният въглероден пазар на Съюза. По обяснението на Европейската комисия, тя работи на принципа „ограничение и търговия“: поставя се таван на общите емисии в обхванатите сектори, а компаниите трябва да притежават разрешителни за своите емисии. С времето таванът се намалява, за да се свиват общите емисии. Системата обхваща производството на електроенергия и топлинна енергия, индустриалното производство и авиацията, а от 2024 г. — и морския транспорт. Според Комисията тези сектори представляват около 40% от общите емисии на парникови газове в ЕС.
Вижте и това – ETS-2: Брюксел слага въглероден данък на домакинствата
Точно тук се намира и политическият спор. За Брюксел ETS е инструмент, който поставя цена на замърсяването и създава стимул за по-чисти технологии. За критиците му, особено в страни с голяма зависимост от въглища, той е механизъм, който оскъпява енергията и прехвърля разходите на индустрията и потребителите.
Зелената сделка като политически фронт
Европейската зелена сделка беше представена от Европейската комисия като стратегия за превръщане на ЕС в първия климатично неутрален континент. Тя предвижда трансформация на икономиката, енергетиката, транспорта и индустрията, както и намаляване на емисиите с поне 55% до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г.
Но през последните години Зелената сделка все по-често се сблъсква с политическа съпротива. В Полша този дебат се преплита с въпроса за въглищата, цените на електроенергията и селското стопанство. В други страни от ЕС той се свързва с конкурентоспособността на индустрията, разходите за отопление, транспорта и натиска върху домакинствата.
Натискът вече се усеща и в самия Брюксел. Според Reuters Европейската комисия е подготвила планове за предоставяне на повече безплатни разрешителни за емисии на индустрията през следващите години — мярка, която може да спести на компаниите около 4 млрд. евро разходи за CO2. Документът, видян от агенцията, е представен като опит да се отговори на опасенията на индустрията и държавите членки за конкурентоспособността.
Референдумът като тест за бъдещето на ЕС
Дори Сенатът да одобри предложението, резултатът от евентуален референдум би бил правно обвързващ само при участие на поне половината от имащите право на глас. Това е висок праг, който в Полша неведнъж се е оказвал труден за достигане. Референдумът от 2015 г. за изборната система е имал едва 7,8% активност, а вотът от 2023 г., проведен паралелно с парламентарните избори, достига 40,9% участие въпреки рекордната избирателна активност на самите избори.
Затова инициативата на Навроцки има не само институционално, но и символично значение. Тя превръща климатичната политика на ЕС в тема за пряк вот и поставя управляващите в неудобна позиция: ако блокират референдума, опозицията ще ги обвинява, че не позволяват на гражданите да се произнесат; ако го допуснат, рискуват европейската климатична политика да се превърне в национален плебисцит срещу Брюксел.
Но, каквото и да е решението, ходът на Навроцки показва, че битката около Зелената сделка вероятно тепърва ще се превръща в един от големите политически фронтове в Европа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
