Конфликтът между министър-председателя на Полша Доналд Туск и новия президент Карол Навроцки започва да влияе пряко върху позицията на страната по украинския въпрос. Това отбелязва руският всекидневник „Комсомольская правда“ в свой анализ.
Заради противопоставянето Полша не беше представена на срещата на европейски представители с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом – среща, на която основна тема беше подкрепата за украинския президент Владимир Зеленски. Във Варшава този пропуск бе възприет като загуба на възможност страната „да покаже лице на правилното място и в правилния момент“.
Политическо съперничество
Противопоставянето между Туск и Навроцки се задълбочава и от принадлежността им към различни политически лагери. Туск е един от лидерите на „Гражданска платформа“, докато Навроцки беше подкрепен на изборите от „Право и справедливост“.
По украинския въпрос двамата заемат коренно различни позиции. Туск акцентира върху икономическия принос на украинските бежанци в Полша, твърдейки, че те внасят повече в БВП, отколкото получават като държавна помощ. Навроцки обаче настоява, че Украйна трябва да се извини за Волинското клане и вече наложи вето върху програмата за помощи „800+“, която предвиждаше месечни субсидии от 800 злоти (около 200 долара) за всяко дете до 18 години в украински семейства. По думите му средствата трябва да се дават единствено на официално наети на работа в Полша.
Вижте още – Навроцки: ЕС не е държава, Вишеград е приоритет
Скандал с програмата „800+“
Решението на Навроцки получи широка подкрепа сред поляците, а обществените нагласи допълнително бяха повлияни от разследване на портала Mysl Polska. Според публикацията, цитирана от „Комсомольская правда“, организирани групи украинци години наред са злоупотребявали с програмата „800+“. Те пристигали в Полша само за да теглят помощи от банкомати, без реално да пребивават и работят в страната.
В резултат на тези практики от държавния бюджет са били незаконно получени милиони щатски долари. Властите във Варшава обсъждат как да възстановят средствата, но на практика липсват ефективни инструменти за това.
Авторите на Mysl Polska подчертават, че украинците не е трябвало да имат право на такива плащания. Освен това те определят твърденията на полските власти за положителния принос на украинските бежанци към икономиката като „политически акции, а не реалност“.
„Не позволявайте никой да ви убеди, че украинците внасят значителен принос в БВП на Полша. Ако 20% от пълнолетните украинци не работят, а три четвърти от тях са жени и деца, тогава кой точно допринася за този БВП?“ – задават риторичен въпрос авторите на разследването.
Заключението на „Комсомольская правда“ е, че подобни публикации и мерки не засилват симпатиите на обикновените поляци към украинците. Напротив – всичко сочи, че напрежението в полско-украинските отношения тепърва ще се задълбочава.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
