Полската икономика: дълъг период на устойчив растеж
Според утвърденото клише в Западна Европа именно западните икономики служат за пример на държавите от Източна Европа. Това може и да е било вярно преди 35 години, когато Берлинската стена пада и заедно с нея – съветската система. Днес обаче, пише икономистът Свен Ларсън в анализ за The European Conservative, тенденцията е обърната: докато западните държави буксуват в продължителна стагнация, Полша продължава да повишава жизнения стандарт и да укрепва индустрията си.
Според публикацията, полската икономика остава сред най-динамичните в ЕС, а разликата със западните модели се увеличава — не намалява.
Ларсън проследява развитието на инфлационно коригирания БВП от 1996 до 2019 г. — периода, в който Полша преминава от постсоциалистическо наследство към модерна индустриална структура. След колебания през 90-те години икономиката преминава към по-стабилен цикъл и за дълъг период поддържа растеж от 3% или повече, което е рядкост в ЕС дори в добри години. Това е една от причините полският жизнен стандарт да се изкачва устойчиво.
Именно тук, по данни цитирани от The European Conservative, се вижда разликата с развитите държави: от 1996 до 2023 г. полският БВП на глава от населението, измерен в долари и коригиран за инфлация, расте:
-
2.1 пъти по-бързо от този на Швеция,
-
и 1.9 пъти по-бързо от германския.
Това е фундаментална промяна в рамките на едно поколение.
Припомняме – От догонваща до лидер: Полша вече е „трилионер“
Защо растежът се забавя след 2023 г.
От 2023 г. растежът отслабва до средно 1.9% годишно (до второто тримесечие на 2025 г.). Забавянето съвпада с управлението на правителството на Доналд Туск, но The European Conservative подчертава, че е твърде рано да се прави директна причинно-следствена връзка.
Анализът посочва две ясно разпознаваеми причини.
Първо, частното потребление отслабва. След като ефектите от пандемията напълно отшумяват, поляците стават по-внимателни в разходите си. Преди пандемията (2011–2019) потреблението расте с 3.2% годишно, докато след 2023 г. — с 1.8%. Като се има предвид, че то формира 56% от БВП, ефектът върху общия растеж е неизбежен.
Второ, екстровертната част на икономиката също се охлажда. Износът, който между 2011 и 2019 г. нараства със силните 6.6% годишно, след 2023 г. се свива до едва 2.5%. Това е чувствителен спад за страна, чиито индустрии са тясно обвързани с европейските пазари.
Пазар на труда, инвестиции и публични разходи
Въпреки забавянето, полският трудов пазар остава изненадващо стабилен. През септември младежката безработица (до 24 г.) е 13.8%, което поставя Полша сред най-добрите десет в ЕС. Безработицата сред хората над 25 г. е едва 2.5%, ниво, сравнимо с Малта и Словения, и по-добро от това на много развити западни икономики.
Ларсън отбелязва и нещо друго: бизнесът продължава да инвестира, като капиталовото формиране расте със 4.8% годишно след 2023 г. — само леко под нивата от 2011–2019 г. Това е знак, че частният сектор не губи увереност, въпреки турбуленциите.
Държавните разходи също се увеличават, но въпросът според The European Conservative е доколко публичният сектор може да изпреварва частния, без да се породи структурен дисбаланс — класическият проблем на европейските икономики, където свръхразходите създават хронични дефицити.
Полша има дълъг, но сравнително „кротък“ рекорд на бюджетни дефицити — без прекъсване от 1996 г. Дефицитите се свиват през 2010-те години и, подобно на случая с Унгария, не водят до дестабилизация на публичните финанси.
Тук Ларсън посочва ключов фактор: размерът на социалната държава. Полша поддържа социални разходи под средното за ЕС, което ѝ позволява по-висока икономическа гъвкавост. Според The European Conservative, големите социални системи в ЕС имат ясен ефект — възпират труда, насърчават зависимостта от помощи и забавят растежа. Швеция е дадена като пример за страна, където „моделът на социалната държава“ подкопава икономическата динамика.
Благодарение на по-умерения си модел Полша избягва спиралата от дефицити и високи дългове, характерна за много западни страни.
Перспектива: ще ускори ли Полша отново догодина?
В своя анализ за The European Conservative Ларсън заключава, че полската икономика е „в добра, макар и не блестяща форма“.
Рисковете идват основно от:
-
отслабеното потребление,
-
по-бавния износ,
-
и увеличените дефицити като дял от БВП.
Но силните страни остават:
-
стабилният трудов пазар,
-
високата инвестиционна активност,
-
и умереният размер на социалната държава.
При липса на нов външен шок — например рецесия в еврозоната или задълбочаване на глобалната търговска криза — Ларсън очаква Полша отново да ускори растежа си още през следващата година.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
