Полша се противопоставя на план 6,6 млрд. евро от Европейския механизъм за подкрепа на мира да бъдат насочени изцяло към Украйна, след като средствата са били отблокирани след промяна в позицията на Унгария. За това съобщава украинското издание „Страна“, като се позовава на полското RMF24.
Спорът не е просто за това дали ЕС да помага на Киев, а как да бъдат разпределени вече наличните пари: като компенсации към държавите, които са предоставили оръжие на Украйна, или като нова помощ за самата украинска армия.
Според „Страна“ Германия иска 6,6 млрд. евро от Европейския фонд за мир да бъдат предоставени на Украйна. Полша обаче настоява, че първо трябва да бъдат покрити разходите за вече предаденото на Киев въоръжение. Варшава заявява, че ще се бори „за всяко евро“, похарчено за помощ за Въоръжените сили на Украйна, пише още изданието.
Spór o miliardy z UE: Polska walczy o pełny zwrot, Niemcy chcą oddać wszystko Ukrainie https://t.co/FeUftcOLL6
— Fakty RMF FM (@RMF24pl) June 10, 2026
Как работи фондът, около който избухна спорът
Европейският механизъм за подкрепа на мира, известен и като Европейски фонд за мир, не е част от обичайния бюджет на ЕС. Това е извънбюджетен инструмент, чрез който държавите членки финансират военни и отбранителни действия в рамките на общата външна политика и политиката за сигурност. Според Съвета на ЕС механизмът е създаден през 2021 г., финансира се извън бюджета на ЕС и има финансов таван от над 17 млрд. евро за периода 2021–2027 г. Вноските на държавите членки се определят според ключ, базиран на брутния национален доход.
При Украйна механизмът често работи като система за частично възстановяване на разходи: държава членка предоставя оръжие, боеприпаси или оборудване на Киев, след което заявява компенсация от фонда. Точно тук възниква сегашният конфликт. Полша твърди, че вече е изпълнила своята част — предоставила е въоръжение — и сега очаква възстановяване на средствата.
Пари има, но не стигат за всички претенции
По данни на RMF24 проблемът е, че наличните 6,6 млрд. евро не стигат за всички заявени компенсации. Полската медия посочва, че държавите членки са отчели пред Брюксел разходи от порядъка на 40–43 млрд. евро за оръжие за Украйна, а реалните претенции за възстановяване се оценяват на около 13,5 млрд. евро.
Това означава, че наличните 6,6 млрд. евро покриват само около половината от сумата, която държавите очакват да им бъде възстановена. Именно затова спорът вече не е технически, а политически: кой да получи парите и дали правилата могат да бъдат променяни, след като държавите вече са предоставили оръжие.
Планът на Калас: компенсации, нови оръжия и обучение
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас потвърди на 8 юни в Никозия, че ЕС обсъжда как да използва 6,6 млрд. евро от Европейския механизъм за подкрепа на мира. В официалните си изявления, публикувани от Европейската служба за външна дейност, Калас заяви, че първоначалната идея е била средствата да служат за възстановяване на разходи и „споделяне на тежестта“, но сега стои въпросът дали фокусът да бъде върху нова помощ за Украйна, или върху компенсации за вече направени вноски и доставки.
Калас описва предложението си като компромис, който трябва да отчете и двете страни. По думите ѝ не всички държави ще получат 100% от очакваните средства, но трябва да се запази и възможността Украйна да получи нова помощ.
Според Euronews обсъжданият план предвижда 900 млн. евро да отидат за европейската мисия за обучение на украински военни, още 1 млрд. евро — за директни покупки на въоръжение за Киев, а за държавите членки да останат 4,7 млрд. евро вместо пълните 6,6 млрд. евро.
На практика това би означавало, че държавите, които очакват компенсации за вече предоставено оръжие, ще получат по-малко от първоначално очакваното.
Полша настоява: „Тези пари са наши“
Цезари Томчик
Полската позиция беше представена от заместник-министъра на отбраната Цезари Томчик. Според RMF24 Варшава иска пълно възстановяване на около 2 млрд. злоти, или приблизително 450 млн. евро, за оръжие, предоставено на Украйна чрез механизма.
„Тези пари са наши пари“, казва Томчик пред RMF FM. По думите му по-малко възстановени средства на практика означават по-малко средства за полската армия. Полша обвинява Брюксел, че се опитва да „променя правилата по време на играта“, пише още RMF24.
Важно уточнение е, че засега публично не се вижда формален документ на ЕС, в който Полша официално да е наложила вето. По-точно е да се говори за твърда официална преговорна позиция на Варшава, изразена от представител на полското правителство, с която Полша отхвърля предложението на Калас в сегашния му вид.
Германия иска средствата да отидат директно за Киев
Германската позиция е различна. Според RMF24 Берлин настоява отблокираните средства да бъдат насочени към Украйна, вместо да се връщат в националните бюджети на държавите членки.
Полската медия цитира германския заместник-министър на отбраната Себастиан Хартман, който е призовал партньорите всички неизползвани първоначално средства от фонда все пак да бъдат използвани за подкрепа на Украйна. Германското министерство на отбраната описва Европейския механизъм за подкрепа на мира като „механизъм на солидарност“, посочва RMF24.
Това поставя Германия и Полша от двете страни на спора. Берлин гледа на средствата като на възможност за нова помощ за Киев, докато Варшава ги разглежда като пари, които трябва да компенсират вече направени национални разходи.
Полша беше сред първите държави от ЕС, които предоставиха мащабна военна помощ на Украйна след началото на руската инвазия. Именно затова Варшава твърди, че страните, които са действали най-рано и чиито доставки вече са отчетени, не бива да бъдат ощетявани със задна дата.
„Украинская правда“, която също цитира RMF FM, посочва думите на полски дипломат, според когото държави като Полша и Словакия, които първи са предоставяли оръжие и чиито дарения вече са били изчислени и одобрени за плащане, не искат да се съгласят на намаляване на сумите. Според този прочит по-късно включили се държави, сред които Германия, настояват за различен подход.
Кшищоф Босак
На този фон темата се вписва и във вътрешнополитическия дебат в Полша. „Страна“ припомня позицията на Кшищоф Босак, лидер на дясната партия „Конфедерация“ и вицемаршал на Сейма, който критикува европейския модел на финансиране на Украйна.
В отделна публикация „Страна“ цитира Босак с думите, че това вероятно е „първият такъв случай“ в международните финанси, при който държави, които искат да помогнат, вместо да дадат кредит, сами поемат дългове, предоставят безусловна и безвъзвратна помощ, а тежестта по изплащането остава за тях.
Босак твърди още, че в Украйна доминира „презрение към полските политици“ и че те били възприемани като слаби. Тази позиция не е официална линия на полското правителство, но показва нарастващия натиск отдясно върху Варшава по темата за украинската помощ.
Историческият спор около УПА допълнително изостря отношенията
Финансовият конфликт се развива паралелно с ново напрежение между Полша и Украйна по исторически теми. Става дума за споровете около Украинската въстаническа армия и почитането на фигури, които в Полша се свързват с трагични страници от Втората световна война.
„Страна“ съобщава, че властите във Виница са оттеглили искането си за получаване на 15 бракувани автобуса от полския град Келце. Причината е политическа дискусия в Полша, след като местни депутати възразили срещу дарението заради улица „Степан Бандера“ във Виница.
Според публикацията кметът на Келце Агата Войда е съобщила, че кметът на Виница Сергей Моргунов е оттеглил молбата, за да не се превръща помощта за град, който живее във война, в инструмент на политически спор и нови разделения.
Този епизод не е пряко свързан с Европейския фонд за мир, но показва по-широката атмосфера, в която се развива спорът за 6,6 млрд. евро. Финансовите претенции, историческите конфликти и вътрешнополитическият натиск в Полша започват да се наслагват един върху друг.
Вижте и това – Навроцки поиска отнемане на ордена на Зеленски заради „Героите на УПА“
България също спира безвъзмездното предоставяне на оръжие
сн: Министерство на отбраната
Новината за европейския спор около компенсациите идва на фона на промяна и в българската позиция за военната помощ за Киев.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че „не се планира“ България да предоставя повече оръжие на украинската армия и призова Москва и Киев да търсят решение на масата за преговори, пише Reuters, като се позовава на БТА. По-късно Стоянов уточни, че става дума за спиране на предоставянето на въоръжение и боеприпаси от складовете на Българската армия, а не за забрана българската отбранителна индустрия да продава произведено у нас въоръжение, посочва News.bg. По думите му решението не противоречи на парламентарната рамка за помощ за Украйна, тъй като всяка доставка зависи от заявка от украинска страна и от възможностите на България.
Външният министър Велислава Петрова също уточни, че всяко следващо решение за военна, военнотехническа или хуманитарна помощ ще минава по установения ред — през Министерския съвет и след дебат в Народното събрание, съобщава БНР.
Така българската линия се вписва в по-широката картина на нарастващи спорове в Европа — не само дали Украйна да бъде подпомагана, а кой, как и при какви условия ще плаща цената на тази подкрепа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
