Полша е осъдена да плати над 5,5 милиарда злоти (около 1,3 млрд. евро) за неизпълнен договор за доставка на ваксини срещу COVID-19 – казус, който отново поставя под въпрос ролята на Европейската комисия в процеса на договаряне и натиска върху държавите членки. Темата вече предизвиква сериозен политически сблъсък във Варшава, като отговорността се прехвърля между различните политически сили, отбелязва полското издание Do Rzeczy.
Решението е постановено от съд в Брюксел, който приема, че Полша трябва да заплати за около 60 милиона дози ваксини на Pfizer, които страната не е получила, въпреки че е имала договорно задължение. Споразумението е било подписано и от Европейската комисия, което допълнително усложнява въпроса за отговорността.
Още по темата – Милиони за ваксини без приложение: ЕС още плаща цената на COVID договорите
60 милиона дози и неизпълнен договор
Става дума за част от значително по-големи количества ваксини, договорени за Полша и други държави членки. Както посочва Do Rzeczy, общият обем на поръчките е надвишавал реалните нужди, което днес поражда въпроси за логиката на тези решения.
Полското правителство в крайна сметка отказва да приеме и заплати въпросните доставки, въпреки подписания договор. Това води до съдебния спор, завършил с решение в полза на фармацевтичната компания.
По самото дело става ясно, че спорът не е институционален между държава и ЕС, а класически търговски конфликт по договор с Pfizer, разглеждан от съд в Брюксел, при който съдът се фокусира върху договорните задължения, а не върху политически аргументи. Искът е предявен от страна на производителя (или свързана договорна структура), докато ролята на Европейската комисия остава в рамките на първоначалното договаряне. Полша се защитава с аргументи за „промяна на обстоятелствата“ след края на пандемията, свръхпоръчки и прекомерен бюджетен натиск, но съдът не ги приема, тъй като договорите предвиждат фиксирани количества и задължения за плащане, независимо от реалното потребление. Ключовият проблем е, че страната не само отказва да приеме около 60 милиона дози, но и едностранно прекратява плащанията, което активира клаузите за отговорност – включително, че отказ от доставка не освобождава от финансов ангажимент. Сумата от над 5,5 млрд. злоти (около 1,3 млрд. евро) се формира на база договорените количества, по-високите цени на по-късните партиди и възможни неустойки, като именно повишаването на цената в по-късен етап допринася за нарастването на претенцията. В допълнение, Полша се оказва сред малкото държави в ЕС, които избират директен отказ от изпълнение на договора, вместо да приемат доставките или да ги предоговорят, което я поставя в по-уязвима правна позиция. Решението подлежи на обжалване и не изключва възможност за извънсъдебно споразумение или разсрочване, но ако бъде потвърдено, може да създаде прецедент за всички държави членки, като затвърди принципа, че централно договорените споразумения в рамките на ЕС остават правно обвързващи независимо от последващи политически или пазарни промени.
Делото срещу Полша: защо съдът отсъди в полза на Pfizer
Казусът вече се превръща в тема на вътрешнополитическа конфронтация. Според Do Rzeczy, отговорността се прехвърля между управляващите и опозицията, включително формации като PiS, PO, Левицата, PSL и Polska 2050.
Въпреки взаимните обвинения, всички тези политически сили по време на пандемията са подкрепяли доставките на ваксини и въвеждането на ограничения за населението. В крайна сметка, разходите по тази политика ще бъдат поети от данъкоплатците.
„Не само натиск, а принуда“ от страна на ЕК
Особено критична е позицията на журналистката и кореспондент от Брюксел Доминика Косич, цитирана от Do Rzeczy. Тя поставя под въпрос начина, по който са били вземани решенията на европейско ниво.
По думите ѝ:
„Не ставаше дума само за натиск, а за принуда от страна на Европейската комисия, когато става въпрос за закупуването на ваксини.“
Косич задава и ключов въпрос – защо още в средата на пандемията Европейската комисия е поръчала количества, които надхвърлят населението на ЕС. Според нея това трудно може да бъде обяснено рационално.
Тя обръща внимание и на допълнителните разходи, свързани със съхранението на ваксините в специализирани хладилни условия, което е увеличило финансовата тежест.
Кой ще плати сметката за COVID политиката
Друг важен въпрос, повдигнат от Косич и цитиран от Do Rzeczy, е изборът именно на ваксините на Pfizer.
„Защо бяха избрани ваксините на Pfizer, които бяха значително по-скъпи от тези на AstraZeneca? Освен това Pfizer повиши цената още при вторите и третите дози“, посочва тя, като допълва, че е отразявала тези процеси в реално време.
Казусът повдига и по-широк въпрос за ролята на Европейската комисия. Според Косич институцията действа все по-често като наднационално правителство, което води преговори от името на държавите членки, без пълна прозрачност по отношение на договорите.
Както подчертава Do Rzeczy, съдържанието на тези споразумения с фармацевтичните компании не е било публично оповестено, което допълнително засилва съмненията около процеса.
В крайна сметка, независимо от политическите спорове, финансовата тежест от този случай ще бъде поета от обществото. Решението на съда в Брюксел превръща проблема от политически в пряк бюджетен, с потенциални последици не само за Полша, но и за други държави, участвали в същия механизъм на общи поръчки.
Случаят, както обобщава Do Rzeczy, е показателен за начина, по който решенията по време на пандемията продължават да имат дългосрочни финансови и политически последици за Европейския съюз и неговите граждани.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
