Зад фасадата на европейското единство се води тиха, но ожесточена институционална война. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас е все по-изолирана, с орязани правомощия и блокирани назначения, докато реалният контрол се концентрира в ръцете на Европейската комисия. Според анализ на Politico напрежението е стигнало дотам, че Калас насаме се оплаква, че председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен управлява като „диктатор“.
Брюксел като институционален капан
Както отбелязва Politico, за част от политиците Брюксел е място за престижна „втора кариера“, но за други – институционален капан. Там често се озовават фигури, които са неудобни или вече не са нужни в националната политика, както и такива, които получават позиции, надхвърлящи реалната им власт.
Реалността в европейските институции е парадоксална: чиновници без медиен опит говорят ежедневно пред камери като говорители на Комисията, докато кариерни дипломати боравят с досиета, които имат директни последици за вътрешната политика на държавите членки. Общото между всички е вярата в европейския проект, но, по оценката на Politico, работата в Брюксел често се превръща в политически кошмар – въпреки видимостта, високите заплати и привилегиите.
Кая Калас срещу Комисията: отслабената външна политика
Най-показателният пример за този институционален дисбаланс, според Politico, е случаят на Кая Калас, ръководител на Европейската служба за външна дейност (EEAS). Самият пост по традиция е труден – създаден през 2010 г., той винаги е бил ограничаван от нежеланието на държавите членки, особено големите, да отстъпят контрол върху външната си политика.
При Калас обаче ограниченията се задълбочават. По информация на Politico ключови региони, включително Средиземноморието, са извадени от нейния ресор, след като Европейската комисия създаде нова дирекция – DG MENA – за Близкия изток, Северна Африка и Персийския залив. Паралелно с това Комисията работи по планове за свиване на самата EEAS, което допълнително обезсилва ролята на върховния дипломат на ЕС.
„Диктаторство“ зад кулисите: конфликтът с Урсула фон дер Лайен
Напрежението между Калас и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен е описано от служители като по-дълбоко дори от това с предишния външен представител Жозеп Борел. В опит да укрепи позицията си Калас се е опитала да назначи силен заместник в лицето на Мартин Зелмайр – ход, който обаче е бил блокиран директно от кабинета на фон дер Лайен, твърди Politico.
Един високопоставен служител, цитиран анонимно от изданието, обобщава ситуацията без заобикалки: Калас „на четири очи се оплаква, че Урсула е диктатор, но реално няма почти никакви инструменти да промени това“. Допълнително отслабващ фактор е и политическата ѝ тежест – тя идва от малка държава, Естония, а политическото ѝ семейство, либералите, е сред по-слабите в институционалния баланс на ЕС.
Кабинетът на Калас не е отговорил на запитванията на Politico за коментар.
Контрастът: други „тежки“ постове в Брюксел
В същия анализ Politico посочва и други постове с изключително висока политическа цена.
Сред тях е този на Марк Рюте, новият генерален секретар на НАТО, чиято основна задача все по-малко прилича на управление на алианс и все повече – на овладяване на Доналд Тръмп. Рюте балансира между опитите да запази единството на НАТО и изказванията на Тръмп за Гренландия, които предизвикват тревога в Дания и сред съюзниците.
Друг пример е унгарският посланик Балант Одор, който работи под постоянната сянка на политиката на Виктор Орбан и подозренията за близостта на Будапеща с Москва.
Към списъка Politico добавя и Марош Шефчович, дългогодишния еврокомисар, превърнал се в универсален „пожарникар“ за най-тежките досиета – от Брекзит до Зелената сделка и търговските войни в ерата на Тръмп.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
