Близо една четвърт от поляците вече подкрепят излизането на страната си от Европейския съюз, а сред най-активната в икономически и политически план възрастова група – между 30 и 49 години – този дял нараства до почти 38%. Данните ясно показват тенденция, която все по-трудно може да бъде пренебрегвана от политическите елити. Според полския анализатор Конрад Ренкас, това трезвяване на обществените нагласи неминуемо ще провокира познатите реакции на т.нар. елити – упреци, че поляците не показват „достатъчна солидарност“ към Украйна, или тревога от растящата подкрепа за антисистемни движения.
В свой анализ, публикуван в Mysl Polska, Конрад Ренкас разглежда защо PolExit вече не е маргинална идея, а все по-често се възприема като логичен политически извод.
Митът за „завръщането в Европа“ и краят на илюзиите
За да се разбере отношението на поляците към ЕС, Ренкас връща читателя в началото на 90-те години, когато трансформацията на страната протичаше под лозунга „завръщане в Европа“. Тогава, по думите му, мощен пропаганден апарат умело експлоатира историческите комплекси – убеждението, че Западът е предал Полша в Ялта и че страната ѝ „дължи компенсация“ за неучастието в Плана „Маршал“, възприеман не като инструмент за икономическа зависимост, а като пропуснат шанс.
В този период много поляци вярваха, че Западът им дължи отворени граници и по-добър живот. След присъединяването на Полша към ЕС през 2004 г. над 3,5 милиона души напускат страната, за да работят в Западна Европа. Това временно разрежда безработицата и позволява на политиците да създават илюзия за икономически напредък, докато паричните преводи от емигрантите запълват дупките в семейните бюджети. Завръщащите се носят със себе си спестявания и надеждата, че „нещо в Полша се е променило“.
Цената на членството: енергетика, зелена политика и разходи
Двадесет години по-късно, отбелязва Конрад Ренкас, по полските пътища все още стоят табели „финансирано от Европейския съюз“, но асфалтът вече се пропуква. Аквапарковете, построени с европейски средства, се оказват тежест за местните бюджети, а средствата, които Полша първо изпраща в Брюксел и после получава обратно, се връщат орязани от разходите за европейската бюрокрация.
С времето „европейският модел“ започва да губи инерция. Разходите за членството стават все по-видими, особено в енергетиката, зелената трансформация, натиска за преминаване изцяло към възобновяеми източници и за радикално ограничаване на потреблението. Според анализа, публикуван в Mysl Polska, именно тук ентусиазмът от членството започва осезаемо да се изпарява.
Вижте още – Полша изпреварва Запада: защо икономиката ѝ расте по-бързо
Украйна и ЕС: защо Полша рискува да стане донор
Ренкас подчертава, че скептицизмът към ЕС не се дължи само на опита от Запада. Поне толкова важен фактор е украинският въпрос. Още преди формалното членство на Украйна в ЕС значителни средства вече се насочват към Киев – включително пари от сегашните държави членки, сред които и Полша.
Каквато и Украйна да остане след войната, тя трябва да бъде интегрирана в Съюза, което означава още по-големи разходи за инфраструктура, адаптационни програми и земеделие. Именно Украйна ще се превърне в основен получател на средства по Общата селскостопанска политика. Така дори онези, които вярват, че ЕС „дава“ на Полша, ще бъдат принудени да признаят, че страната се превръща в нетен донор – изпращайки към Киев повече средства, често чрез Брюксел, като дисциплиниран член на Съюза.
По думите на Конрад Ренкас именно часовникът, отброяващ времето до украинското членство, е най-силният аргумент за PolExit. Полша трябва да напусне ЕС, преди Украйна да бъде приета – толкова е просто, твърди той.
PolExit като реализъм: уроците от Brexit и пътят напред
Каква е алтернативата? Според анализа в Mysl Polska първата стъпка би могла да бъде излизане на Полша от ядрото на силно централизирания ЕС, доминиран от Германия и Франция. Подобен ход неизбежно би предизвикал истерия сред елитите, маскирана като защита от „Европа на две скорости“ или „второкласно членство“. В действителност, според Ренкас, измъкването от капана на евро-бюрократичната свръхдържава би било разумен начален етап.
Като възможна алтернатива той посочва по-свободно, но институционализирано сътрудничество – например в рамките на Европейската асоциация за свободна търговия. Авторът обръща внимание и на опита на Обединеното кралство. Противно на твърденията на проевропейските медии, проблемът не е в самия Brexit, а в това, че раздялата с ЕС е била половинчата – британската икономика остава обвързана със същите регулации, а миграционната политика се променя повече формално, отколкото реално.
Изводът е ясен: за да работи, един „-Exit“ трябва да бъде пълен и истински. Това е урокът от британския случай. Все повече поляци, пише Конрад Ренкас, са готови да приемат PolExit не като екзотична идея, а като израз на политически реализъм и защита на националния интерес – част от по-широк дебат за бъдещето на Полша и мястото ѝ в един променящ се свят.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
