По-чистият въздух има неочакван страничен ефект – той може да е една от причините летата в Европа да стават по-горещи значително по-бързо, отколкото климатичните модели предвиждат. До този извод достига ново научно изследване, публикувано в Geophysical Research Letters, върху което обръща внимание и словенската Nova24TV.
На пръв поглед звучи парадоксално. В продължение на десетилетия европейските държави ограничават замърсяването на въздуха, а концентрацията на част от вредните частици в атмосферата намалява. Това безспорно е добра новина за човешкото здраве. Оказва се обаче, че някои от тези замърсители са имали и охлаждащ ефект. Когато количеството им намалява, част от този своеобразен „слънчев щит“ изчезва. Новото изследване показва, че ефектът вероятно не се ограничава само до повече слънчева енергия, достигаща повърхността – променя се и движението на въздушните маси над Европа.
И именно тук учените откриват възможно обяснение защо европейските лета се затоплят толкова бързо.
Изследването, озаглавено „Accelerated European Summer Warming Driven by Atmospheric Circulation Changes in Response to Aerosol Forcing“, е дело на Педро Хосе Ролдан-Гомес, Маркус Донат, Жерар Марсет-Карбонел и Д. М. Смит от Barcelona Supercomputing Center и британската метеорологична служба Met Office. То е публикувано в края на юни 2026 г.
Европа се затопля по-бързо от очакваното
Учените започват от вече известен проблем: Европа, и особено Западна и Централна Европа, се затопля през лятото по-бързо, отколкото би могло да се очаква спрямо останалите части на Северното полукълбо. Нещо повече – климатичните модели виждат тази тенденция, но системно я подценяват. Изследователите сравняват реалните наблюдения с огромен брой компютърни симулации – 392 с всички исторически климатични фактори, 196, в които е изолиран ефектът на аерозолите, и още 256, разглеждащи въздействието на парниковите газове.
Резултатът е показателен.
От около 1980 г. насам летните температури в Западна и Централна Европа започват да се увеличават значително по-бързо от средното за извънтропичната част на Северното полукълбо. В данните от ERA5 тази разлика в допълнителното затопляне достига около 1 градус по Целзий за разглеждания период, докато моделите показват приблизително наполовина по-малък ефект. С други думи, учените отдавна виждат, че Европа се нагрява по-бързо. Въпросът е бил защо моделите не успяват напълно да обяснят наблюдаваното.
Как замърсяването е действало като „слънчев щит“
Новото изследване насочва вниманието към сулфатните аерозоли. Това са изключително малки частици в атмосферата, голяма част от които са свързани с промишлените емисии на серен диоксид. За разлика от парниковите газове, които задържат топлина, сулфатните аерозоли имат предимно охлаждащ ефект. Причината е сравнително проста: те разсейват и отразяват част от слънчевата светлина, преди тя да достигне земната повърхност, а освен това могат да влияят върху свойствата на облаците.
Британската Met Office също обяснява, че общият ефект на атмосферните аерозоли върху климатичната система е охлаждащ и по този начин частично противодейства на затоплянето от увеличаващите се концентрации на парникови газове. През десетилетията на силно индустриално замърсяване над Европа следователно е съществувал своеобразен маскиращ ефект. Част от затоплянето е било компенсирано от замърсяването на въздуха.
Какво се променя след 1980 г.
След около 1980 г. ситуацията започва рязко да се променя. Емисиите на сулфатни аерозоли в Европа спадат значително. В симулациите, които разглеждат единствено аерозолния фактор, учените виждат охлаждащ ефект до около 1980 г. и обратна тенденция след това – когато емисиите намаляват, европейските температури тръгват нагоре.
Но това е само половината от историята. По-важното откритие е, че промяната в замърсяването изглежда влияе и върху начина, по който се движи атмосферата. Изследователите установяват връзка между намаляването на сулфатните емисии и т.нар. квазистационарни вълни на Росби. Зад сложното име стои сравнително разбираемо явление – огромни въздушни вълни в атмосферата, които могат да се задържат относително дълго в една и съща конфигурация. Когато подобна атмосферна картина се „заключи“, времето също може да остане почти непроменено за продължителен период. През лятото това създава условия горещото време да се задържа над една и съща територия вместо бързо да бъде изместено от друга въздушна маса.
Според учените намаляването на сулфатните аерозоли над Европа е създало различна скорост на температурните промени между отделните райони. Получената температурна асиметрия от своя страна влияе върху атмосферната циркулация и благоприятства именно такива устойчиви вълнови модели над Европа.
Така ефектът се оказва двоен: по-чистата атмосфера позволява по-силно нагряване, но промяната може едновременно с това да влияе и върху движението на атмосферата по начин, благоприятстващ допълнителното лятно затопляне.
Какво показват симулациите с парникови газове
Особено интересен е експериментът, при който учените разделят въздействието на аерозолите от това на парниковите газове.
При симулациите само с парникови газове изследваната промяна в квазистационарните вълни не се проявява по същия начин – тя остава до голяма степен в рамките на естествената променливост на атмосферата. При симулациите с аерозоли обаче промяната се появява ясно след 1980 г., паралелно с намаляването на сулфатните емисии.
След като учените коригират установеното подценяване в моделите, резултатите се доближават значително до действителните наблюдения. Анализът показва, че около 69% от допълнителното лятно затопляне на Западна и Централна Европа спрямо останалите разглеждани части на Северното полукълбо може да бъде свързано с външно въздействие. Експериментите, разделящи отделните фактори, показват голям принос именно на аерозолите след 1980 г.
Така борбата със замърсяването разкрива един от сложните парадокси на климатичната система: въздухът става по-чист и по-безопасен за дишане, но едновременно с това изчезва част от ефекта, който десетилетия наред е задържал част от слънчевото нагряване.
И според новото изследване именно това може да обясни поне част от загадката защо летата в Европа се затоплят толкова по-бързо, отколкото климатичните модели досега успяват да възпроизведат.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
