Германската климатична политика все по-често се сблъсква с въпроса дали цената на енергийния преход не надхвърля многократно реалния му ефект. В анализ за Apollo News Бенедикт Брехткен твърди, че Берлин продължава да следва скъпа и неефективна политика на климатична неутралност, въпреки че една от най-мрачните прогнози за бъдещето на планетата вече е отхвърлена като ненаучна.
Авторът посочва, че сценарият за свят с пет градуса по-топъл климат вече не стои като реалистична основа за политически решения, но германското ръководство не показва намерение да се откаже от това, което той описва като нереалистична и неефективна планова икономика под знамето на националната климатична неутралност.
Брехткен пише в Apollo News, че Германия провежда своя енергиен преход вече повече от две десетилетия, но въпреки това разполага с електроенергиен микс, който според него е десет пъти „по-мръсен“ от този на Франция, където ядрената енергия играе ключова роля. За автора това е доказателство, че централно управляваният енергиен преход не функционира дори приблизително според обещанията си. Според него причините Германия да преосмисли собствените си политически митове са повече от достатъчно.
Вижте още – Енергийната зависимост на Германия: Берлин разчита на френските реактори
Един от основните аргументи в текста е делът на Германия в световните емисии на въглероден диоксид. Брехткен подчертава, че страната отговаря за около 1,5% от глобалните емисии на CO₂. По думите му този аргумент често се посреща с досада от климатичните активисти, сякаш самото му повтаряне го прави невалиден или превръща човека, който го изрича, в говорител на „кръчмарски“ конспирации.
Авторът обаче настоява, че самият факт остава непроменен. Според данните, които той цитира, Германия отделя около 565 милиона тона CO₂ годишно — количество, което приблизително съответства на увеличението на китайските емисии само между 2022 и 2023 г. Затова, ако Германия утре по чудо спре напълно всички емисии на въглероден диоксид и се превърне в климатично неутрална държава, ефектът би компенсирал само едногодишния ръст на емисиите в Китай, пише Брехткен в Apollo News.
Оттук идва и централният въпрос в текста му: за какво се прави всичко това? Според автора германската климатична политика се сблъсква най-сериозно не с идеологическа критика, а с обикновена сметка за разходи и ползи.
Пет трилиона евро срещу спорен ефект
Брехткен посочва, че според германското Федерално министерство на икономиката до 2050 г. последиците от климатичните промени могат да струват на Германия между 280 и 900 милиарда евро. При включване на мерки за адаптация най-тежкият сценарий се редуцира до около 350 милиарда евро, средният — до 110 милиарда евро, а най-лекият сценарий дори не би имал отрицателен ефект върху икономиката, а би довел до плюс от 20 милиарда евро.
На този фон авторът сравнява очакваните щети с цената на германския енергиен преход. Според изследване на Frontier Economics, поръчано от Германската индустриално-търговска камара, разходите до средата на века могат да достигнат между 4,8 и 5,4 трилиона евро. Брехткен изчислява, че за всяко евро потенциална икономическа щета от климатичните промени Германия харчи между 6 и 50 евро, за да се бори с тях. Но според него дори това описание е неточно, защото страната не се бори успешно с климатичните промени, а харчи огромни средства за политика, която няма видим глобален ефект.
Германия плаща, но светът не я следва
В Apollo News Брехткен твърди, че нито една значима държава не вижда в германския модел пример за подражание. Напротив — според него той се възприема като предупреждение. Авторът прогнозира, че бъдещите германски поколения няма да гледат на сегашния експеримент като на спорен, но благороден проект, а по-скоро ще се чудят как подобна политика е била възможна.
Според него голяма част от света вече е разбрала онова, което Германия тепърва ще открива. САЩ са се отдръпнали от политиката на борба с климатичните промени в този вид, а държавите от Латинска Америка, Африка, Китай и Индия нямат интерес към собствена икономическа саможертва. Брехткен обобщава тезата си с твърдението, че на световния климат му е безразлично какво прави Германия, защото никой не следва германския пример, а мнозина му се присмиват.
Индустрията под натиск от скъпия ток
Авторът обръща внимание и на икономическите последици вътре в самата Германия. По думите му автомобилната индустрия е поставена под екзистенциална заплаха заради планирания край на двигателите с вътрешно горене. Бъдещето, което изисква огромни количества енергия — роботика, центрове за данни и цифрова инфраструктура — според него се затруднява от зависимото от времето и нестабилно електропроизводство. Химическите и фармацевтичните компании, пише Брехткен, са тласкани към изнасяне на производство заради високите цени на електроенергията.
Вижте още – Краят на германския автомобилен модел? 225 000 работни места под риск
Диагнозата на автора е остра: гръбнакът на германската икономика, който поддържа функционирането на държавата, е доведен близо до срив от визии за климатично неутрална планова икономика. Според Брехткен германската държава няма реално влияние върху световния климат, но има огромно влияние върху икономическото развитие на собствената си страна. Именно там, смята той, политиката трябва да се върне към възможното.
В заключение авторът призовава климатичната неутралност да бъде заменена с ориентация към разума. Според него това означава данъчни облекчения вместо нови CO₂ данъци, намаляване на бюрокрацията вместо нови климатични изисквания, свободен пазар вместо държавни заповеди. Брехткен стига дори до формулировката, че е нужно „забрана на климатичната неутралност“, а не забрани за отопление и автомобили.
Кога ще падне стената на климатичната политика?
Финалът на текста в Apollo News е силно полемичен. Авторът сравнява днешната германска климатична политика с плановото мислене в бившата ГДР, но отбелязва, че там поне са се задоволявали с петгодишни планове, докато в „климатичната република“ се чертаят двадесетгодишни планове. По думите му това означава четири пъти по-дълъг хоризонт и поне четири пъти по-голям потенциал за разрушение.
Брехткен завършва с надеждата, че няма да са нужни нови 40 години, за да се стигне до „падането на стената“ в климатичната политика. Според него последните 25 години на германски енергиен преход би трябвало да са достатъчна мотивация страната да преодолее собствените си заблуди от миналото.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
