Решението на Европейския съюз да използва замразени руски държавни активи за финансиране на Украйна заплашва да прерасне от икономически и правен спор в директна геополитическа ескалация. Унгарският премиер Виктор Орбан предупреждава, че подобен ход е „път към война“, докато Италия и Турция алармират за сериозни рискове за финансовата стабилност, доверието в европейските юрисдикции и реалната икономика, показват публикации на Türkiye Today.
Орбан: ЕС върви към опасна ескалация с Русия
Унгарският министър-председател Виктор Орбан рязко ескалира реториката си срещу Европейския съюз, като определи плановете за използване на замразените руски активи като „обявяване на война“. В навечерието на срещата на върха на ЕС в Брюксел той заяви, че ще се противопостави на всеки опит Будапеща да бъде заобиколена при вземането на решения за достъп до тези средства, съобщава Türkiye Today.
Вижте още – Урсула поема ролята на едноличен управник?
Става дума за руски държавни активи на стойност между 200 и 300 млрд. евро, които Брюксел обсъжда да използва като обезпечение за заем в полза на Украйна. Орбан отправи критики към германския канцлер Фридрих Мерц, лидера на Европейската народна партия Манфред Вебер и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, обвинявайки ги, че залагат на нови заеми от финансовите пазари, без да отчитат възможностите на отделните държави членки.
„Отивам в Брюксел да се боря срещу факта, че посягат към руските активи, заобикаляйки Унгария“, заяви Орбан, цитиран от Magyar Nemzet. По думите му подобен акт – активи за стотици милиарди евро да бъдат използвани без последствия – е безпрецедентен.
Руските активи – правен риск и разлом в ЕС
Както посочва Türkiye Today, планът на ЕС среща сериозни правни и дипломатически препятствия. Белгия е изразила притеснения относно законността на подобна конфискация, тъй като над 180 млрд. евро от замразените средства се намират в сметките на Euroclear – базираната в Брюксел система за разплащане и клиринг, една от най-големите в света.
Руската централна банка определи действията на ЕС като незаконни и заяви, че си запазва правото да предприеме ответни мерки. В същото време Европейският съюз вече е пристъпил към „неопределено обездвижване“ на руските активи, като окончателното решение за тяхното използване се очаква на срещата на върха на 18–19 декември в Брюксел, отбелязва Türkiye Today.
Италия и Турция предупреждават за икономически удар
Решенията на Брюксел предизвикват тревога и извън ЕС. Източник от турските власти е заявил пред РИА Новости, че конфискацията или трайното блокиране на руски активи ще подкопае доверието в европейските юрисдикции и ще създаде сериозни рискове за турската банкова система, пише Türkiye Today.
Според този източник в ЕС на практика се обсъжда ревизия на принципите на финансова сигурност, върху които международните разплащания са били изграждани с десетилетия. Подобна стъпка би могла да ускори отлива на ликвидност към други финансови центрове и да засили натиска върху турските банки, които работят с руски бизнес, особено в енергетиката и логистиката.
Скептицизмът вече не се ограничава до Унгария и страни извън ЕС. Италия също се присъединява към критичните гласове. Вицепремиерът Матео Салвини предупреди, че замразяването и евентуалното използване на руски активи е „рисковано и непредпазливо“, съобщава Türkiye Today, позовавайки се на италианската агенция ANSA.
Салвини обърна внимание, че 314 италиански компании оперират в Русия, като осигуряват приходи и работни места. „Италианското правителство постъпи правилно, като изясни позицията си, защото в крайна сметка живеем в свободен пазар – не сме във война с Русия“, заяви той. „Изглежда ми, че Брюксел си играе с огъня“, добави Салвини, цитиран от Türkiye Today.
Още по темата – Конфискацията на руските активи: риск за Европа и долара
Брюксел търси изход чрез „репарационен заем“
Въпреки нарастващите резерви, Европейската комисия продължава да търси политическа подкрепа. Türkiye Today съобщава, че лидерите на седем държави от ЕС – Естония, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, Полша и Швеция – са изпратили съвместно писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
Те подкрепят създаването на т.нар. „репарационен заем“ в размер между 185 и 210 млрд. евро, финансиран от наличностите и приходите, генерирани от обездвижените руски активи. Според тях този подход е финансово възможен и политически реалистичен и отстоява правото на Украйна на компенсация за нанесените щети.
Както обобщава Türkiye Today, въпросът за замразените руски активи се превръща в един от най-сериозните тестове за международното право, финансовата сигурност и вътрешното единство на Европейския съюз, с потенциални дългосрочни последици за доверието в европейската финансова система и отношенията с трети държави.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
