Докато всички правителствени ръководители на ЕС водеха тайни разговори в залата на Съвета за това как да управляват континента отгоре, фермерите протестираха пред Европейския парламент срещу въздействието на разрушителните политики на техните управници за нулево потребление върху ежедневието на европейците.
Това беше ярка илюстрация на сблъсъка между елитите и народите на Европа. Гражданска война между двете съставни части на демокрацията, както е определена първоначално от древните гърци; от едната страна „демос“— хората —от другата „кратос“—власт и контрол.
Около 2500 години по-късно сцената за битка за бъдещето на демокрацията е подготвена в Европа в навечерието на европейските избори през юни.
В рамките на тази среща на върха на Европейския съвет в Брюксел правителствените ръководители на всяка държава членка на ЕС се срещаха при закрити врата, за да обсъдят как да дадат още 50 милиарда евро на изпадналата в затруднение Украйна, без изобщо да обмислят, че могат да се консултират с европейските данъкоплатци. Те настояваха министър-председателят на Унгария Виктор Орбан да оттегли ветото си и да се съгласи с огромната помощ, въпреки че последните проучвания на общественото мнение показват, че повечето унгарски гласоподаватели не искат да се замесват във войната между Русия и Украйна.
Междувременно, точно зад ъгъла от срещата на върха на властта, тълпи от разярени френски фермери блокираха площада пред Европейския парламент с тракторите си, запалиха огньове от гуми и се сблъскаха с полицията за борба с безредиците с водни оръдия.
Не забравяйте, че това са онези трудолюбиви фермери, които рядко си взимат почивен ден, а не групата на професионалните зелени протестиращи, които обикновено внасят хаос в европейските градове. Те бяха подтикнати да дойдат в Брюксел, за да протестират срещу зелените мерки за икономии, наложени в рамките на ирационалната политика на елита на ЕС за нулево нетно потребление, които означават по-ниски доходи за земеделските общности и по-високи цени на храните за всички нас.
Един от плакатите, изложени в Брюксел, за който The European Conservative съобщи в четвъртък, отразява основното недоволство на фермерите, които сега протестират в цяла Европа, и на милионите други европейци, които ги подкрепят. Той гласи: „Това не е Европа, която искаме“.
Не, това не е Европа, която искаме. Това е политическата Европа, изградена от елитите на ЕС, които вярват, че знаят по-добре от нас и какво е най-добро за нас. Елити, които предпочитат своя „все по-тесен Съюз“ пред националния суверенитет и демокрацията; които налагат високопарни зелени политики на икономии, за да „спасят планетата“, без да се замислят за щетите, които ще нанесат на живота на милиони хора; които принуждават европейските нации да приемат масовата миграция не толкова защото обичат мигрантите, колкото защото мразят националните граници и идеята за суверенен народ, който има контрол над собствената си съдба.
Това е Европа, която накара много европейци да отхвърлят старите политически партии, които са я изградили. Ето защо популистките и национално-консервативните партии печелят успех на изборите почти навсякъде и се прогнозира, че ще се представят добре на изборите за Европейски парламент през юни.
Пред чудовищната сграда на Парламента в Брюксел, за кратко осветена от огньовете на фермерите миналата седмица, огромнo рекламно пано призовава европейците да „използват гласа си“ през юни. Вътре в своите цитадели обаче политическият истаблишмънт на ЕС не е толкова сигурен в това, тъй като все повече се притеснява, че милиони хора ще използват гласа си по „грешен“ начин, като гласуват за антимиграционни и скептични към ЕС бунтари.
Отговорът на елита на ЕС е да атакува бунтуващите се избиратели в Европа, като ги нарече „крайно десни“ или, когато това не се смята за достатъчно крайно, „ултрадесни“. Това е тънко закодиран начин да се заяви, че тези хора са извън тесните граници на „почтения“ дебат.
Жозеп Борел
Вместо да се работи с „крайната десница“, тя трябва да бъде цензурирана, отменена или напълно забранена, както мнозина сега искат да се случи с популистката и все по-популярна Алтернатива за Германия (АзГ). Разбира се, в двусмисления език на елитите това посегателство върху демократичните права се оправдава в името на „спасяването на демокрацията“. Така, за да спасят хората от самите тях, уоук елитите ще лишат милиони германци от правото да гласуват за избраната от тях партия.
Може да си представите, че мнозина сега гласуват за популистки партии заради провалите на институцията на ЕС. Очевидно не е така. За този истаблишмънт това е така, защото избирателите са ирационални, свръхемоционални деца, които се страхуват от тъмното. Това заяви Жозеп Борел, ръководител на външната политика на ЕС, пред елитна аудитория в италиански петзвезден хотел малко преди Коледа.
Той призна, че „крайната десница“ може да се представи добре на европейските избори. Защо? „Страхувам се, че европейците ще гласуват въз основа на страха“, предизвикан от плашенето с миграцията. „Страхът в лицето на неизвестността и несигурността“ – продължи първият дипломат на ЕС, – „поражда хормон, който изисква отговор за сигурност“. Този страх може да накара „хормоналните“ европейци да гласуват за „крайната десница“.
Няма значение, че притесненията относно масовата миграция са напълно реални и рационални, базирани например на факта, че ЕС е получил повече от един милион заявки за убежище през първите 10 месеца на 2023 г. Според Борел истинският проблем, както е уловен от Бруно Уотърфийлд на The Times (Лондон), е, че „популизмът има ирационална биологична основа“.
Истинският „страх“, който се проявява тук, е страхът и отвращението на елита на ЕС от хората, които те усещат в костите си. Те се страхуват, че гласоподавателите са излезли извън техния контрол, че демосът се изплъзва от техния кратос. За хора като Борел това е грешен вид демокрация, нещо, което граничи с лудост. И те ще направят всичко възможно, за да попречат на „лудите“ избиратели да превземат личното им убежище в Брюксел.
Тук битката за демокрация в Европа става част от много по-широка битка в целия свят. През 2024 г. около четири милиарда души в повече от 60 страни трябва да гласуват на национални избори и на тези за Европейски парламент. Можем да си представим, че най-големият карнавал на демокрацията в света е повод за празнуване. Но очевидно не и за политическите и медийните елити на върха на нашите предполагаеми западни демокрации. Вместо това те посрещнаха новата година с мрачни заглавия като „2024 г. е годината на изборите и това е заплаха за демокрацията“ (Bloomberg), „Може ли демокрацията да оцелее през 2024 г.?“ (Financial Times), „Демокрацията е в опасност в годината на изборите по света“ (Politico) и „Промяна за ЕС… с крайната десница във възход“ (The Guardian).
Тези елити са ужасени от перспективата милиарди хора да отказват да правят това, което им се казва, и вместо това да гласуват както намерят за добре. „Демокрацията“ е много добра, стига да отговаря на интересите на онези, които имат кратос; но ако демосът възприеме демокрацията твърде буквално и се стреми да наложи волята си, това е съвсем друг въпрос. Както се изрази един от бившите членове на администрацията на президента Барак Обама, те вярват, че може да има „твърде много от едно добро нещо“ и че западното общество „може да бъде по-здрава демокрация, ако е малко по-малко демократично“. За някои високопоставени либерали в наши дни изглежда, че що се отнася до народната демокрация, по-малко наистина може да бъде повече.
Сега трябва да е ясно, че да, демокрацията наистина е застрашена през 2024 г. Но опасността за европейската демокрация идва отгоре, а не отдолу. Брюкселските елити са решени да спрат демократичния прилив. Ето защо те прекараха години в политически заплахи и финансово изнудване на демократично избраните консервативни правителства в Унгария и Полша, криейки се зад думите за „върховенство на закона“, за да прикрият опита за налагане на властта на неизбрани съдии и бюрократи.
Доналд Туск, премиер на Полша
След като изиграха ролята си в назначаването на лакея на ЕС Доналд Туск за министър-председател на Полша и си затвориха очите за чистката на политическите опоненти на новия режим, сега брюкселските служители планират да опустошат унгарската икономика, за да накарат премиера Виктор Орбан да се подчини, а ако това не се получи, да лишат Унгария (и всяка друга дисидентска нация) от демократичното ѝ право да гласува с „не“ на заседанията на Европейския съвет. В очите на върховните жреци на конформизма на ЕС Орбан е извършил основния грях, като многократно е печелил избори с платформата за „нелиберална демокрация“, която отказва да приеме масовата миграция по границите на Унгария или ЛГБТК идеологията в нейните училища.
Елитите на ЕС също не са готови да се откажат от тазгодишните избори без нечестна битка. Те приеха своя Закон за цифровите услуги като част от кръстоносния поход за борба с „речта на омразата“ и „дезинформацията“ онлайн, особено по време на предизборните кампании. Това са кодови думи за ограничаване на свободата на словото за всеки, когото те определят като „крайно десен“. Както Democracy Watch вече предупреди, в навечерието на изборите Голям Брюксел ви наблюдава.
Въпреки всичко това днес демокрацията е най-голямата ни надежда за промяна в тази Европа, която не желаем. Въпреки всички конспиративни теории за глупави избиратели, манипулирани от медиите и социалните мрежи, електоратът остава достатъчно интелигентен, за да вземе решение сам. Елитите могат да контролират институциите на Европейската комисия и съдилищата, но не могат да накарат демократичния джин да се върне обратно в бутилката. Европейските избори са ключово поле за битка за бъдещето – и ние можем да ги спечелим.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски